Летен полазник – 1 септември
В християнския календар 1 септември поставя началото на новата църковна година и е посветен на свети Симеон Стълпник. Сред българите денят е известен още като Симеоновден, Летни Симеоновден, „Летен полазник“ „Симеон орач“, „Симеон сърп“, „Симеон брульо“.
Именници
Марта, Моно, Мончо, Моньо, Симо, Сима, Симе, Симеон, Симон, Симона, Мона, Моника, Сима, Симо
Празникът се считал в миналото за начало на земеделската нова година, тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите. В навечерието му стопаните занасят в църквата семената, които ще засяват, за да бъдат осветени от свещеник. Изсипват ги в нови чували, като заедно с тях слагат босилек, чесън, плодове, орехи, червен конец, сребърни парички.
Вярва се, че така ще се ускори буйният растеж на посевите и ще се опази реколтата от обиране.
В ранно утро домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки. С едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата. За впрегатния добитък се приготвят и малки кравайчета, които се нанизват на рогата на животните.
Облечени в чисти дрехи, орачите и сеячите кичат с цветя и китки каруците и воловете и се приготвят да тръгнат на полето. Жените обикалят три пъти колата с воловете като ръсят около тях пепел, „за да е спорна работата“.
В Северозападна България домакинята коли пред колата петел за „курбан на свети Симеон“. Обикаля около орача, колата и впрегнатите животни с жар, за да е спорна работата. След което отваря широко портите и подава на мъжа си нова торба, в която има варена кокошка, прясна погача и баница.
Щом пристигне на нивата, стопанинът казва молитва, изрича благословия и започва работа. Когато изоре първата бразда, орачът разчупва питата на четири части. Първото парче се хвърля в посока към изгрева на слънцето (на изток), второто се дава на воловете, третото заравят в земята за невидимия стопан-пазител на нивата – „смока-синурлия“. Последното парче орачът изяжда сам.
По стар обичай в първата изорана бразда се заравят костите на варената кокошка. Храна обратно в къщата не се връща.
Според народната традиция на Летен Симеоновден не се дава назаем и не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома“. Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от пожар нивите. На огнището не се окачва почерняло котле, „за да не хващат посевите главня“.
Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове. С вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата.
Гледа се кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат – ще има благополучие през годината.
Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце“ – реколтата ще е плодовита. Ако времето на Симеоновден е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари идващата година.
В Източна България бременните невести спазват редица забрани на този ден, за да не роди „симьосано“ дете – белязано с рани по тялото.
Вижте и:⤵️
Поверия за Симеоновден
Симеоновден
Пожелания за Симеоновден
