Трифон Зарезан

Трифон Зарезан: 1 февруари и празнуването по стар стил

Трифон Зарезан е лозарският празник, свързан със свети Трифон. Църковното честване е на 1 февруари, а 14 февруари остава широко разпространена дата за народния обичай по стар стил.

С обръщането на църковния календар от стар в нов стил много празници се оказали откъснати от религиозния си корен. Типичен пример са селските сборове, които пак се празнуват на утвърдената дата, въпреки че денят на светеца закрилник на селото в църковния календар вече е друг.

Спрямо празника Трифон Зарезан, обаче, тази хватка не е проработила. Повечето лозари продължават да си го празнуват по старому на 14-ти февруари. Някъде по изключение го отбелязват два пъти, веднъж на 1 февруари (по нов стил) и втори път на 14-ти, а има и благочестиви хора, които, вдъхновени от виното сливат двете дати и прекарват в безметежно веселие и дните между тях.

Всъщност канонизираният от църквата Свети Трифон, чийто празник е на 1 февруари, денят преди Сретение господне, няма нищо общо с онзи Трифон, който народът почита като светец-закрилник на лозарите и винарите.

Св. Трифон е светец-лечител и мъченик, посечен с меч през 250 г. сл. Хр., в царуването на император Деций Траян. Произхожда от град Апамия в малоазийската провинция Фригия – край, който се смята за една от първите родини на лозата и виното.

Той имал лечителска дарба и успял да излекува дъщерята на император Гордиан (238-244) от тежка душевна болест. Но при следващия император, Деций (249-251), християните били подложени на преследване и Трифон бил убит, след като отказал да се върне към езичеството. Никъде в житието му няма една дума нито за лозя, нито за вино.

Още седемнадесетгодишен той става прочут, защото изцерява дъщерята на римския император Гордиан III. По-късният император Деций Траян обаче е заклет враг на християнството и нарежда всички почитани светци да бъдат съдени. Между тях е и Трифон – той отказва да се отрече от Христос и умира мъченически.

Празникът е посветен на Свети Трифон, когото смятат за закрилник на лозята.

Ето един от обичаите за деня: още призори домакинята замесва хляб – пресен или квасник – и приготвя кокошка, напълнена по традиция с ориз или булгур. Птицата се сварява цяла и после се допича на саджак. Питата, кокошката и бъклица вино се слагат в нова вълнена торба, която мъжете мятат на рамо и поемат към лозето.

На лозето се прекръстват, хващат косерите и всеки отрязва по три пръчки от три главини. После отново се прекръстват и поливат лозите с виното, което са донесли. Обредът се нарича „зарязване“. След това лозарите се събират, избират „цар на лозята“ и чак тогава сядат на общо угощение. На главата на „царя“ слагат венец от лозови пръчки, друг венец му метват през раменете и го качват на колесар.

Лозарите теглят колесаря и с гайди, гъдулки и тъпан тръгват към селото или града, като спират пред всяка порта. Стопанката изнася бял котел с вино, най-напред поднася на царя, а после черпи и неговата свита.
Виното, което е останало в котела, се излива върху царя с благословията:

„Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“.

Царят отвръща с „Амин“. Когато стигне у дома, облича нови дрехи и, все така с венци на главата и през раменете, сяда начело на дълга трапеза, за да посрещне хората от цялото село. Затова за цар се избира човек с имот и достатъчно средства. Следващите два дни, които заедно с празника са известни във фолклора като „трифунци“, се тачат, за да пазят от вълци. Жените не пипат ножица, за да не зейне вълчата уста, и не плетат, не предат и не шият. Месят обреден хляб, раздават от него на съседите, а залъци слагат в храната на добитъка – така и животните, и хората ще са опазени от вълците.

В народния календар празникът е известен като Трифон Зарезан, а за името му се разказва следната легенда:

На четиридесетия ден след раждането на сина си света Богородица отишла на молитва. На връщане минала покрай лозето на брат си Трифон, който точно го зарязвал. Поздравила го, както е редно, с „Помози Бог“, ала той, щом я видял с бебе в ръце, се надсмял и я обидил: „Мома си, пък син имаш“. Богородица дълбоко се огорчила и като се прибрала, казала на майка си да вземе чиста кърпа и сол и да отиде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.

Майката отишла на лозето и много се учудила, като заварила Трифон жив и здрав да си пее и да реже лозите. Разказала му какво е чула от дъщеря си, а Трифон се разсмял: „Аз не режа така, а така!“ И като замахнал да покаже, отрязал носа си. Така подигравката и клетвата жестоко го наказали. Понеже сестра му е самата Богородица, Трифон е светец, а празникът му носи името Трифон Зарезан – заради отрязания нос.

Празникът е първият от три поредни дни, наречени Трифунци – 1, 2 и 3 февруари. Те се отбелязват така: 1 февруари – Трифоновден; 2 февруари – Сретение Господне и 3 февруари – Свети Симеон – Симеоновден.

На 2 и 3 февруари се спазват забрани за опазване от вълци. Жените не режат с ножица, за да не се отвори устата на вълка, и не се хващат за плетене, предене и шиене. Месят обреден хляб, черпят съседите, а няколко залъка пускат в храната на животните, за да опазят от вълците и стоката, и хората.

Именници

Трифон, Лоза, Лозан, Лозана, Лозен, Лозена, Лозина, Лозка, Лозо, Секул

Пожелания за Трифон Зарезан