Коледа – любопитни факти за произхода на празника

Защо празникът е посред зима

Историците обясняват избора на сезона доста практично. В края на годината реколтата вече е прибрана, полската работа е приключила и хората най-сетне имат свободно време. Това е естественият момент за пиршества, за обреди и за среща със святото.

Има и още една причина. Декемврийските дни са най-късите в годината, а в миналото зимата означавала тъмнина, студ и често глад. Британският историк Роналд Хътън отбелязва, че в такива краища желанието да си устроиш празник посред зимата е почти потребност – начин човек да издържи дългите нощи, без да изпадне в униние. Светлините, зеленината и шумните трапези били своеобразна защита срещу мрака.

Древните римляни например отбелязвали Сатурналиите – празник в чест на Сатурн, бога на земеделието. С тях благодарели за добрата реколта, а тържествата приключвали на 23 декември.

Езическите корени на елхата и Дядо Коледа

Малко познати факти за Коледа - Коледна Елха — Малко познати факти за Коледа – Коледна Елха

Обичаят да се украсява коледна елха обикновено се свързва с Германия, откъдето се разпространява из Европа през следващите векове. Самата идея обаче е много по-древна: в средата на зимата хората внасяли в домовете си вечнозелени клонки като знак, че животът продължава и пролетта ще се върне.

С фигурата на добрия старец с подаръците е подобно. Днешният Дядо Коледа има пряк предшественик в английския Баща на Коледа (Father Christmas) – персонаж, който в началото изобщо не носел подаръци, а олицетворявал веселието и изобилието на празника. Изследователите виждат във всички подобни зимни старци – с подаръци или без – късни потомци на старите вярвания за духове, които летят по небето през най-тъмните нощи на годината.

Църквата приема празника едва през IV век

Евангелията не съобщават на кой ден е роден Исус, а първите християни не смятали, че рождението Му трябва да се чества. Американският историк Стивън Нисенбаум, автор на книгата „Битката за Коледа“, подчертава, че подобна мисъл просто не им е хрумвала.

Така в продължение на няколко века зимните празници си остават предимно езически. Римската църква въвежда Коледа едва през IV век. Според Нисенбаум изборът не е случаен: по онова време се разпространяват учения, според които Христос е само духовна същност, а не човек от плът и кръв. Честването на рождения ден е най-ясният начин да се подчертае, че Той наистина е бил роден като човек.

Повече за самия празник и неговите обичаи можете да прочетете в статията за Рождество Христово.

Когато Коледа била забранена

Не всички християни приели празника с еднакъв ентусиазъм. След Реформацията през XVI век част от протестантите започнали да гледат на коледните веселби като на остатък от езичеството, без нищо общо с вярата. Най-категорични били английските пуритани: през XVII век, когато идват на власт, те забраняват честването на Коледа, а пиршествата, украсите и празничните служби се смятат за нарушение. Празникът се връща официално едва след края на тяхното управление.

Подаръците – по-нов обичай, отколкото си мислим

Днес трудно си представяме празничната вечер без пакети под елхата. Дълго време обаче даряването било свързано с Нова година – подаръкът бил нещо като благодарност за добре изкараната година и пожелание следващата да е още по-добра. Едва през XIX век обичаят постепенно се пренася към Коледа и оттогава двата празника все повече се сливат в един общ зимен сезон на подаръците.

Ако търсите идеи какво да подарите на близките си, вижте нашите коледни подаръци според зодията.

Какво остава от всичко това

Коледа е празник с много пластове. Под християнското съдържание прозират древните зимни тържества, а върху тях са наслоени по-нови обичаи – от елхата до подаръците и образа на Дядо Коледа. Затова, когато се хванем на хоро около елхата, без да подозираме, продължаваме традиции, започнали преди хилядолетия.

Трапезата за празника