Изкуството на Осъзнатото Сънуване – Част 1

Осъзнатото сънуване – какво е и как можем да се научим да сънуваме осъзнато

“Будни бъдете!” Беинса Дуно

Въведение и история

Що е осъзнато сънуване

“Въпреки че може да ви изглежда фантастично, докато сънувам, аз съм в пълно владение на своите всекидневни способности. Мога да мисля по-ясно от всякога, мога свободно да си припомням детайли от будния живот, мога да вземам съзнателни решения. И все пак нищо от това не намалява яснотата на сънищата ми. Парадоксално или не, аз съм буден в своите сънища.” – из дневника на един осъзнато сънуващ.

Осъзнатото сънуване е състояние на съзнанието, по време на което човек спи и в същото време осъзнава, че спи. Терминът “осъзнато сънуване” или ясно сънуване (англ. lucid dream) е въведен от холандския учен Фредерик Уилямс Ван Еден през 1913 г. Той е един от първите учени, които провеждат сериозни научни наблюдения по въпроса. Изследвал и систематизирал над 352 свои осъзнати сънища за период от съноколо 14 години и през въпросната 1913 година ги е представил на тогавашното “Общество за Психични Изследвания” . Преди да бъде въведен терминът “осъзнатo сънуване”, това състояние на съзнанието е било наричано по различен начин от различните автори: сън на знанието (Оливър Фокс), полусън (П.Д. Успенски), сънувана истина (Робърт Мос), сън на опита, ясен сън, съзнателен сън, граничен сън, сън на силата, буден сън и др.

Осъзнато сънуване през вековете и до наши дни

“Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на своите сънища.” Елеонор Рузвелт

Сънищата са интересували хората от незапомнени времена. Осъзнатото сънуване не е скорошно откритие. Може да се предполага, че то винаги е съществувало. Най-древните писмени свидетелства за по-особени сънища са от около 3000 години преди Христа (според други източници 26-27 века преди Христа) от Вавилонско време, описани в “Епоса на Гилгамеш”. Още в първия таблет, запазен от това произведение, се казва, че великият владетел Гилгамеш имал два съня, които помолил да бъдат изтълкувани от неговата майка . Друг митичен Шумерски владетел е Гудея, живял около 2300 г. преди Христа. Когато Шумер е бил нападнат и цялата държава тънела в разруха и глад, Гудея посещава един от храмовете и извършва жречески ритуал с молба към богинята на мъдростта Нисаба да му помогне. Гудея сънува много ярък сън, в който богинята му казва, че ако построи храм в нейно име, тя ще го закриля. Дава и предсказание, че когато храмът е готов, ще задуха силен пустинен вятър и една ярка звезда ще изгрее точно на входа на храма. Богинята дава и много точни указания как да бъде построен храма и как да бъде ориентиран, с какви зали и т.н. Гудея изпълнява заръката и наистина веднага след построяването на храма една звезда осветява входа и задухва силен пустинен вятър. Гудея живял дълго и държавата му процъфтяла. Прославил се като велик жрец, ръководител и светец.

Повечето египетски божества са имали храмове за сънуване. Древните египтяни, а и по-късно гърци, са строили хиляди храмове (англ.dream temples) специално за инкубиране на сънища. Думата “инкубиране” идва от латински: in – върху и cubare – лежа и се отнася за сънуване в храм. Търсещите са посещавали храмовете, извършвали са обикновено някакъв ритуал за пречистване и подготовка и са оставали да пренощуват за един или повече дни, за да получат съновидение – за лечение, за напътствие, важна крачка в живота и др.

Древноегипетската дума за сънуване е етимологично свързана с дума, означаваща “да бъдеш буден”. Интересно е да се отбележи, че сънуването при древните египтяни се е записвало със символ, представляващ отворено око. Те са разбирали, че чрез сънищата могат да се докоснат до знанието, което им е принадлежало преди да навлязат в този живот. Напреднали осъзнато сънуващи са практикували телепатия, пътуване във времето, изследване на реалността отвъд смъртта, ясновиждане, дистанционно наблюдение и ментална комуникация с други храмове или административни центрове. От фараона, при навършване на тридесет години, се е изисквало да докаже своето право на управление, извършвайки пътуване отвъд смъртта. Воден от Анубис, черното куче и пазач на Сириус, фараонът е трябвало да слезе в подземния свят, да “докосне четирите страни на земята”, да се превърне в Озирис и да се върне с нови дрехи – робата и духовното тяло на трансформацията. Египтяните са знаели, че чрез сънуването търсещият може да достигне звездите, особено Сириус. Това е звездата, смятана от египетските посветени за източника на космично съзнание, крайната точка на напредналите души след смъртта и място на високо напреднали същества, които особено се интересуват от Земята.

При ацтеките най-главното божество е било това на сънищата.

При северноамериканските индианци има специални стаи за съновидения. Старейшините на племето тълкували сънищата, които получавали по време на обредите и в съответствие с това вземали различни решения. На езика на индианците думата “шаман” означава “човек, който има сънища”. Живеещите около река Амазонка казват, че “всеки, който сънува е малко шаман”.

Австралийските аборигени имат запазена история във вид на легенди от преди 40 000 години. Това древно време те наричат с дума означаваща в превод “сънно време” (англ. dreamtime).

В Библията се споменава приблизително 121 пъти за сънуване и 89 за спане. Има описани случаи на много хора, които в живота си са се ръководели от сънища. Сънищата в Библията често са проводници на Божията воля. В книга Числа глава 12 например се казва: “Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря”. Друг пример е Йосиф който, правилно интерпретирайки съня на фараона, предсказал седем богати години, а след това седем години на нужда.

Според хиндуистката митология светът представлява съня на бог Вишну.

Великият египетски посветен Хермес Трисмегист, живял няколко хиляди години преди Христа, е смятан за основателя на всички основни съвременни науки. В произведението му “Кибалион” е описан първият от седемте херметични принципа: “Цялото е Ум, светът е ментален” – т.е. ние живеем и се движим в съзнанието на Бога; ние сме част от съня, медитацията на Върховния Разум. През 50-те години на 20 век подобна теза е защитена от известния физик от Лондонския Университет Дейвид Бом и невролога Карл Прибрам. Светът според тях е гигантска холограма, проектирана от по-висше измерение и ние се движим в нещо като сън. Мозъкът, включително и очите ни, са също холографски устроени.

В “Tолтекската книга на мъдростта” от дон Мигел Руиз се разказва легендата за един човек, който търсел знанието на древните. Това било преди около 3000 години. Човекът искал да стане лечител и една вечер сънувал сън, в който видял тялото си отгоре. Погледнал в съня си ръцете и тялото си и казал: “Аз съм направен от светлина; аз съм направен от звезди… Всичко е направено от светлина” . Няколко хиляди години по-късно в книгата “Пътуване към Икстлан”, толтекският учител дон Хуан учи Карлос Кастанеда, че сънищата са толкова реални, колкото и будния живот. И продължава: “Ако трябва да сравняваме нещата, мога да кажа даже, че сънят е по-реален. В съня ти имаш сила, ти можеш да променяш нещата, можеш да откриеш безбройни тайни, можеш да котролираш каквото си поискаш.“

Осъзнатото сънуване е основата на будистката практика, наречена “Йога на състоянието на сънуване”, за която се знае, че датира от преди поне хиляда години. За тази практика се говори още в “Тибетската книга на мъртвите”. За разпространител на този вид йога се смята будисткия учител Падмасамбхава от около 8 век, който пък получил техниката от мистериозен афганистански майстор, наречен Лавапа. Тибетските методи за сънуване са се предавали от поколение на поколение до ден днешен. Съществува и ръкопис “Йога на състоянието на сънуването”, който е съставен около 16 век и описва главно медитативни и дихателни техники за индуциране на осъзнато сънуване. Негово светейшество 14-я Далай Лама казва следното за събуждането на сънното тяло и връзката му с духовния прогрес: “Казва се, че има връзка между сънуването, от една страна, и по-грубите нива на тялото, от друга. Но също се казва, че съществува и “специално състояние на сънуване”. В това състояние специалното сънно тяло се създава от съзнанието ни и от виталната енергия прана. Това специално сънно тяло е възможно да се отдели напълно от физическото и да пътува другаде”.

Има източници, които сочат, че философите Аристотел, Платон, Шопенхауер и Рене Декарт са знаели за феномена осъзнато сънуване. Аристотел например казва: “Често, когато човек спи, има нещо в съзнанието, което му разкрива, че това, което му се представя, е сън”. През 1619г. Рене Декарт сънувал сън, в който “Духът на Истината” му разкрил тайната на науката, на която база той открил декартовата равнина и геометрията на координатите.

Фридрих Ницше е писал, че понякога по време на нощен кошмар е разбирал, че спи и че всичко, което му се случва, е сън.

Свети Тома Аквински, известният християнски светец, е писал: “… понякога, когато човек спи, може да се осъзнае и да разбере, че това, което вижда, е сън”

Свети Августин също е бил запознат с феномена на осъзнатото сънуване. Има запазени свидетелства, в които той описва сънищата на бивш римски физик Генадиус от около 415г. преди Христа. Генадиус започнал да сънува сънища, в които му се явявал млад човек, водач, който го ръководел и му помагал да разбере по-добре мистерията на живота и смъртта. В един от сънищата водачът попитал Генадиус къде се намира тялото му и Генадиус отговорил, че в момента тялото му било заспало.

Свети Франциск от Асизи е основал Францисканския Орден на базата на сън, в който Христос му казал “отиди и сложи моята къща в ред” (бел. ав.: на английски думата order означава ред и орден; най-вероятно става въпрос за игра на думи)

Китайският философ Чуан Дзе, на чиито поучения Лао Дзе е основал таоизма, един път сънувал, че е пеперуда. След като се събудил, дълго се чудил дали е човек, който е сънувал, че е пеперуда или пеперуда сънувала, че е човек.

Хипократ, бащата на медицината, е посещавал храма на Асклепиус, посветен на лекуването чрез сънуване. Хипократ е развил теория, според която сънищата отразяват здравословното състояние на човека.

Пророкът Мохамед е получил голяма част от Корана от сънищата, които е имал.

Големият суфи светец от испански произход Ибн Ел Араби, наричан в ислямския свят “най-великия учител”, през 12 век е учел учениците си на техники за контрол на менталната дейност по време на сън. Той е твърдял, че “човек трябва да контролира мислите си по време на сън”. “Тренирането на този вид будност … ще произведе голяма полза за индивида.” – казва той, “Всеки би трябвало да развие тази способност, която има толкова голямо значение.” Хазрат Инаят Хан, суфи учител от началото на 20 век, говори за две специфични състояния, практикувани от суфите: самостоятелно предизвикан сън и самостоятелно предизвикан дълбок сън. И продължава: “Да се извърши това е цел на мистицизма. То е толкова просто, че може да бъде обяснено с няколко думи и в същото време е тъй сложно, че аз се прекланям пред всеки, който го постигне. А то може да се постигне чрез концентрация и медитация.”

Данте Алигиери е написал своята “Божествена Комедия” на базата на сън, състоял се на Велики Петък 1300г. Когато през 1321г. той умира, част от свитъка е изгубена. Малко по-късно синът му намира загубената част, след като сънува сън, как баща му показва къде се намира.

Николас Фламел, френски алхимик от 14 век, една вечер сънувал, че му се явява ангел. Небесният пратеник му казал следните думи: “Погледни добре тази книга, Николас. Първоначално няма да разбираш нищо от нея, нито ти, нито който и да е друг човек. Но един ден ти ще видиш в нея това, което никой друг не би могъл да види.” След време, докато Фламел работел в книжарницата си, дошъл просяк, който поискал да му продаде много стара книга, която се оказала същата, като тази от съня му. Двадесет и една години той се опитвал да разчете написаното в книгата, смесица от различни езици, фигури и схеми с древна мъдрост. Oбикалял из различни страни, говорил и разпитвал много хора. Благодарение на разчетените текстове, Николас Фламел открил философския камък и елексира на живота. Построил десетки болници и църкви. Прославил се като един от най-великите алхимици за всички времена.

Менделеев измисля известната Менделеева таблица насън. Една вечер през 1869г, след дълго прекарани часове в размисъл, той заспива. По-късно през нощта “вижда в съня си таблица с всички елементи поставени по местата им.”

Емануил Сведенборг, шведски учен, философ и визионер от 18 век, често е изпадал в състояния, близки до осъзнатото сънуване. “Бях поставен в състояние на неподвижност, въпреки че вътрешния ми свят оставаше непокътнат.” – описва той. Така е можел да запомня и после да записва своите наблюдения. По-късно идеите на Карл Юнг, наричан още баща на аналитичната психология, са били силно повлияни от тези на Сведенборг. Според Юнг символите в сънищата са архетипния език на душата.

Идеята за двойно спираловидната форма на ДНК се появила на Джеймс Уатсън по време на един негов сън. Една нощ му се присънили две змии, които се усуквали една покрай друга. Той веднага се събудил и извикал: ”Може би това е което търся? Може би ДНК е двойна спирала, усукана около самата себе си?” Той проверил тази хипотеза, разгадавайки по този начин тайната на генетичния код, за което по-късно бил удостоен с Нобелова награда.

Томас Едисон, откривателят на електрическата крушка, докато е работил върху изобретенията си, е използвал комбинация от техники за медитация и релаксация, за да поддържа съзнанието си в т.нар. хипнагонно състояние на съня (бел ав.: това е състоянието точно преди заспиване, на границата между будност и спане). Едисон е имал навика да си поспива през деня и често се събуждал с идеи за нови открития. Дори един ден възкликнал: “Никога нищо не съм измислял, моите сънища го правят.”

Ели Сингер, откривателя на шевната машина, е завършил своето откритие на сън. Докато мислил как би трябвало да работи иглата в шевната машина, една вечер сънувал туземци с копия с дупки в техния край.

Доктор Фредерик Бантинг, блестящ канадски лекар, е открил химическия състав на инсулина насън. Присънили му се точните стъпки, които трябвало да направи, за да открие така дълго изплъзващата му се формула.

Фредерик Кекуле, немски химик от 19 век, открива пръстенообразната структура на бензеновата молекула по време на сън. Една вечер, след дълга работа по проблема, задрямал на стола си. Атомите продължавали да плуват пред очите му. Изведнъж видял в съня си змия, която е захапала опашката си, образувайки по този начин кръг. Това му помогнало да разгадае дълго търсената структура. Много години след откритието той разкрил на официална вечеря, че идеята му е дошла по време на сън и накрая възкликнал: “Господа, трябва да се научим да сънуваме!”

През 1913 година австрийският физиолог Отто Лоеви стигнал до идеята, че нервните импулси в тялото се предават по химически път, а не по електрически, както тогава се е смятало. За жалост обаче той не намерил начин да докаже твърдението си. Седемнадесет години по-късно, вечерта преди неделята от великденската седмица, той се събудил и записал на малко листче някои мисли, хрумнали му в съня. В шест часа сутринта се събудил с мисълта, че е открил нещо важно. Погледнал листчето си, но не успял да го разчете. За негов късмет сънят се повторил следващата нощ. Събудил се в три часа сутринта и веднага отишъл в лабораторията, за да извърши хрумналия му експеримент. За своето откритие през 1936 година получил Нобелова награда за медицина.

Физикът Нилс Бор, получил Нобелова награда през 1922г. за работата си върху структурата на атома, казва, че е измислил модела на атома на базата на сън, в който той седи върху слънцето, а планетите свистят наоколо, закачени на тънки въженца.

Беинса Дуно, българският пророк и учител, още в началото на школната си дейност започва да учи учениците за значението на съня, за това как да е ориентирано тялото по време на сън, към какво да е насочена мисълта преди заспиване, какво да правят учениците през деня, за да могат вечерта да се докоснат до висшите светове и на другия ден да приложат наученото в живота. Сънят е своеобразно училище и контактна точка на духа с разума. В динамичната медитация – Паневритмия, още в първите две упражнения се говори за събуждане, и то с любов. Участниците се призовават към будност със следните пълни със символика думи: “ставайте от сън деца”.

В книгата си “Нов модел на Вселената” Петър Успенски, руски философ от началото на 20в., пише, че най-интересните му идеи идват от сънищата. “Исках да проверя една интересна идея, която ми хрумна още в моето детство” – пише той. “Възможно ли е човек да запази съзнание, докато спи; да знае, че спи по време на сън и да мисли съзнателно по същия начин, както когато е буден?” Състоянието, което постига в резултат на търсенето на отговора, той нарича “полусън”. “В състояние на полусън аз имах същите сънища, както обикновено” – пише философът – “но с тази разлика, че бях напълно съзнателен.” Успенски взаимства и доразвива техники за пробуждане на съзнанието от Гурджиев – друг известен руски философ от началото на същия век.

Известни са поне два случая, когато американския пророк Едгар Кейси е бил молен да разтълкува осъзнати сънища. Кейси е бил наричан “спящия пророк”, тъй като в състояние на сън е отговарял на различни въпроси, давал е методи за лекуване, правел е предсказания.

Д-р Рудолф Щайнер – немски философ и учен от началото на 20в., в книгата си “Как се постига познание за висшите светове” описва как сънищата на търсещия, в хода на духовното му израстване, напълно се видоизменят и стават все по-съзнателни.

Писателят Робърт Луи Стивънсън е вярвал, че най-интересните му истории идват от сънища. Като малък често е сънувал кошмари и се научил да контролира съня си, превръщайки кошмарите в по-приятни сънища.

Племето сенои, обитаващо планините на Малайзия в началото на 20в., е имало специално разработени техники за сънуване. Смята се, че благодарение на специалното им отношение към съня, цялото племе е имало изключително здравословен и високо морален живот – без болести, без престъпления и насилие, без кошмари.

Много композитори, сред които Моцарт, Бетовен, Вагнер и Тартини, са разчитали на сънищата като източник на вдъхновение. Песента на Стинг “Сънят на сините гълъби” (The Dream of the Blue Turtles) също е вдъхновена от сън. Известната песен на Бийтълс “Вчера” (“Yesterday”) е хрумнала на Пол Макартни по време на сън през 1965г.

Зигмунд Фройд също е знаел за съществуването на осъзнати сънища. Във второто издание на “Тълкуване на Сънища” той пише, че: “има хора, които са напълно съзнателни по време на нощта, че спят и които притежават способността да насочват своите сънища”

От 13-годишна възраст френският маркиз Леон Дервей Дьо Сент Луис води дневник на сънищата си и през 1867г. издава труд, озаглавен “Сънищата и начините да ги насочваме”. Маркиз Леон е един от пионерите на 19 век, който показва, че осъзнатото сънуване може да бъде научено от всеки.

Харолд Вон Моерс-Месмер – немски физик и доктор, е един от учените на 20в., които лично са изследвали осъзнатото сънуване. Той е първият, който предлага техника за увеличаване продължителността на осъзнатото сънуване чрез гледане в земята с цел стабилизиране на съня.

През 1959 год. немския учен и психолог Пол Толи измисля т.нар. огледална техника за индуциране на осъзнато сънуване след изследвания, направени към Университета “Йохан Волфганг Гьоте”. Техниката се състои в това, постоянно да се поставя на изпитание реалността и да се задава въпроса ”Спя ли, или съм буден? “, както и да се правят критични наблюдения, особено когато се случва нещо необичайно наоколо. Самия Толи 4 седмици след използването на този метод успява съзнателно да индуцира първия си осъзнат сън. Сънува, че вижда починалата си леля и изведнъж осъзнава, че това не е възможно и че е сън.

Други изследователи, които в наши дни много са подпомогнали за изследване това и подобни състояние на съзнанието, са: Робърт Монро – автор на “Пътуване извън тялото” в три тома; д-р Реймънд Муди – автор на книгата “Живот след живота”; д-р Кейт Хари – учен и изследовател на осъзнатото сънуване в университетска среда, автор на книгата “Как да индуцираме осъзнати сънища за 30 дни.” и “Как да преживеем пътуване извън тялото за 30 дни“ ; Селия Грийн – парапсихолог, автор на книгата “Осъзнати сънища”, издадена през 1968г. , д-р Патриция Гарфийлд – автор на публикуваната през 1974г. книга “Осъзнато сънуване” ; Чарлс Тарт – “Променени състояния на съзнанието”; Робърт Мос – “Сънувана истина”, “Съзнателно сънуване” и мн. др.

Много изследователи са правели проучване върху осъзнатото сънуване, но никой от тях като че ли не е допринесъл толкова много за популярността му в съвременния свят, както Стивън Лаберж. Интересно е да се спомене накратко как младия Стивън се докосва до този феномен. Като малък, до около 5-годишен, е имал осъзнати сънища, но за известен период те са изчезнали. На около 20-годишна възраст той посещава семинар по будизъм, воден от Тартанг Тулку, тибетски будист от Есаленския Институт в Биг Сур и продължител на традицията “Йога на състоянието на сънуване”, завещана от Падмасамбхава. На семинара се преподават техники и знания за 24-часова непрекъснатост и будност на съзнанието. Няколко нощи след края на семинара осъзнатото сънуване му се случва отново. Сънува, че изкачава К2, вторият по-големина връх на Земята, по къси ръкави. Изведнъж си казва, че това не е възможно и разбира, че сънува. Впечатлен, решава да изследва феномена по-подробно и през септември 1977г кандидатства за докторска разработка по темата към Станфордския Университет. Години по-късно той се превръща в докторът по психофизиология Стивън Лаберж (Ph.D Stephen LaBerge), световно признат авторитет и лектор, както и един от пионерите-изследователи на осъзнатото сънуване в научна среда към Станфордския Университет (Stanford University). През 1987-1988г. основава Институт по Осъзнато Сънуване (Lucidity Institute). Основната му цел е да популяризира и да помогне на хората да разберат що е осъзнато сънуване, как се постига и как помага в живота. Една от първите крачки е човек да се научи да си спомня сънищата сутрин и да ги записва в дневник.