Според поверието веднага след като близък човек замине, къщата не се мете и не се чисти основно, за да не „изметеш“ пътя му и завръщането му.
Когато някой от семейството тръгне на път, домашните не грабват веднага метлата, макар стаята да е разхвърляна от багажа. Вярва се, че с боклука „изметеш“ и самия пътник – той може да не се върне скоро или пътят му да е труден. Чака се поне той да стигне там, където отива, или да мине денят.
В много семейства по същата причина не се чисти основно и не се пере в деня на заминаването. Ако обаче си е тръгнал нежелан гост, поверието се обръща: метенето след него, право към вратата, е начин да не дойде скоро пак.
Поверието е част от по-общата вяра, че метлата изнася от къщата не само праха, а и част от благополучието ѝ, затова с нея се внимава вечер, при болен човек и когато някой е на път.
Поверия за път и излизане · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
