Според обичая преди дълъг път всички вкъщи поседват за миг в тишина – вярва се, че така пътят ще бъде спокоен, а пътникът ще се върне благополучно.
Когато някой тръгва на дълъг път – на гурбет, в казармата, в чужбина или просто на почивка, домашните и той сядат за минута, без да говорят. Казват „Хайде да поседнем за път“ и после всички стават заедно. Вярва се, че тази кратка тишина „успокоява“ пътя, оставя тревогите вкъщи и подсигурява завръщането.
Обикновено пътникът става пръв, а останалите след него. Някои сядат направо върху куфара или багажа, ако столовете вече са прибрани. Смята се за лошо, ако тръгващият излезе набързо и разсеяно, без да се е сбогувал спокойно с дома.
Обичаят е широко разпространен по Балканите и в славянския свят и до днес се спазва дори от хора, които не вярват в поверия – като малък ритуал за сбогуване и за събиране на мислите преди път.
Поверия за път и излизане · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
