Светли петък и празникът Живоприемни източник: история и поверия

Първият петък след Великден, Светли петък, е посветен на Пресвета Богородица Живоприемни източник. Празникът е посветен на Божията майка и води началото си от едно предание за чудотворен извор край стените на Цариград (Константинопол). В българските села пък петъкът след Великден има и свое, по-старо лице.

Какво честваме: обновяването на храма

Синаксарът – краткият разказ за празника в богослужебните книги – започва със съобщението, че в този ден се отбелязва обновяването на храма на Пресвета Владичица Богородица извън градските стени на Цариград. Храмът е известен като „Живоприемен източник“, а местните го наричат и „Балъклъ“.

Зад това кратко съобщение стои по-стара история – за чудо, станало през V век. На същото място и днес се издига църква „Живоприемен източник“, построена в годините 1833–1835.

Преданието за слепеца и войника Лъв

Около 450 г. край Цариград се простирала блатиста местност, позната като „Балаклъ“, а до нея имало и гора. През тази гора вървял сляп човек, измъчван от жажда, и търсел вода. По пътя го застигнал прост войник на име Лъв.

Слепецът го помолил да го отведе до някой извор наблизо. Войникът се огледал, но не виждал вода. Тогава чул женски глас, който му показал къде да търси. Гласът казал, че водата от този извор ще утоли жаждата и на двамата, а на странника ще върне и зрението.

Същият глас предрекъл и бъдещето на самия войник: той щял да стане велик владетел, но преди това трябвало да покаже милост към слепия.

Лъв открил извора, посочен му от Света Богородица, взел от калта край водата и намазал с нея очите на слепеца – и той прогледнал. Изцеленият сам продължил към Цариград и навсякъде разказвал за чудото, славейки Божията майка.

Пророчеството също се изпълнило. Войникът станал император – Лъв I Тракиец. На мястото на извора, който съществува и днес, той издигнал храм в чест на Богородица – „Живоносен източник“. Вярващите разказват, че чудесата там продължават и до днес.

Защо празникът е точно на Светли петък

Има и духовно обяснение защо паметта на Живоприемния източник се пада точно в петъка след Пасха. Изказва го в своя проповед за деня Неаполският и Ставрополски митрополит Варнава от Гръцката православна църква. Той нарича Светли петък

„отдание на страшния Разпети петък, когато меч пронизва сърцето на Божията майка“ (вж. Лука. 2:35)

– ден, в който тя гледа как страда нейният невинен Син. И продължава:

„Затова светата Църква мъдро отрежда първия петък след Пасха да бъде празник за възхвала на тази, която роди Живата вода ­ Христос“ (Йоан. 4:10, 14).

Така скръбта от Разпети петък седмица по-късно се превръща в радост и благодарност към Богородица.

Летен Петковден в Тракия

В тракийските села петъкът след Великден има друго име – летен Петковден. Тогава се правят курбани, а след тях идват богатите общи трапези с песни и хора.

Народни поверия за петъка

Изобщо петъкът в българската традиция принадлежи на света Петка – закрилницата на жените и на домашния женски труд. Затова почти навсякъде се смята за тежък, неблагоприятен ден.

Всеки петък се пости и се пази въздържание. Жените не пипат вълна, не перат и не се къпят, за да не разгневят светицата. Народът вярва също, че децата, родени в петък, ще бъдат болнави и без щастие.

Дванадесетте черни петъка

Особено опасни са дванадесет петъка в годината. В тях всякаква домакинска работа е забранена, а постът и въздържанието са строги. Това са петъците срещу следните празници:

• Водици;
• Трифоновден;
• Тодоровден;
• Средопостие;
• Великден;
• Русаля;
• Петровден;
• Голяма Богородица;
• Кръстовден;
• Димитровден;
• Коледа;
• Сурваки.