Седмицата, която започва веднага след Великден, е най-радостното време в църковната година. Наричат я Светла седмица и през нея празникът на Възкресението сякаш не свършва: камбаните бият, хората се поздравяват с „Христос воскресе“, а селата продължават с хора, игри и гощавки. Тя приключва с Томина неделя, посветена на апостол Тома.
Дата на празника
Светлата седмица след Великден: смисъл, дни и народни вярвания отбелязваме на 3 май 2027 г. (понеделник).
Защо седмицата се нарича Светла
Името идва от вярата, че Възкресението на Христос е светлина за целия свят – то разпръсква мрака и носи просветление на всеки човек. Църквата гледа на тези седем дни като на един продължителен празничен ден. Друго старо име е Нова неделя (думата „неделя“ тук означава „седмица“): с нея се поставя началото на поредицата от недели, в които при богослужението отново и отново се припомня Христовото Възкресение.
Посланието на празника е надежда: според християнското учение чрез Възкресението човекът получава обещание, че пътят към рая, от който е бил изгонен, отново е отворен. Светлата седмица е първото време, в което тази радостна вест трябва да стигне до всички.
Апостол Тома и краят на седмицата
Неделята, с която седмицата се затваря, носи името на Тома, един от дванадесетте ученици на Иисус. Когато се разчуло, че гробът е празен и Учителят е възкръснал, той единствен отказал да приеме новината на доверие. Искал сам да види и да пипне раните, оставени от гвоздеите при разпятието.
На осмия ден след Възкресението Христос се явил на учениците, а Тома бил сред тях. Щом се уверил с очите и ръцете си, апостолът паднал на колене и помолил за прошка. Оттук идва и прозвището Тома Неверни, което и днес казваме на човек, който не вярва, преди да се увери лично. Именно евангелският откъс за тази среща се чете в църквата на Томина неделя.
Кои светии се почитат през Светлата седмица
Всеки ден от седмицата е свързан с определени светии:
- Светли понеделник – светите апостоли;
- Светли вторник и Светла сряда – Света Богородица, свети архидякон Стефан и свети Андрей;
- Светли четвъртък – светите апостоли Йоан и Яков;
- Светли петък – Пресвета Богородица Живоприемни източник;
- Светла събота – свети Йоан Кръстител.
В народния календар тези дни са изпълнени и с моминските празници на пролетта. Най-тачен сред тях е Светлата, наричана още Празна сряда.
Ден по ден: обичаи и поверия
Българите от старо време приписват на всеки ден от седмицата собствен характер – щастлив или опасен, подходящ за начинания или не. През Светлата седмица тези представи се преплитат с празничната радост и често правят изключение от обичайните забрани.
Светли понеделник
Великденското веселие продължава с общоселски тържества, а момите изпълняват обреда ладуване – гадаене за женитба и бъдещ годеник.
Понеделникът по принцип се смята за добър, късметлийски ден. Народната поговорка го казва най-кратко:
„Нов ден, нов късмет“
Затова в понеделник хората предпочитали да започнат нова работа, да положат основите на къща, обор или друга постройка, да започнат да копаят кладенец. В нов дом също се влиза в понеделник и тогава за пръв път се запалва огънят в огнището. Вярва се, че детето, родено в понеделник, ще бъде с късмет. Единствено понеделниците от Сирната и Тодоровата седмица не се смятат за подходящи.
Светли вторник
На този ден момите отново ладуват. Иначе народът гледа на вторника с подозрение – нарича го хаталия, тоест лош, нещастен ден. В обикновените седмици той е постен и през него се пази полово въздържание.
Според поверието жена, която крои и шие във вторник, може да остане вдовица, а онази, която преде и тъче, рискува да ѝ се случи беда с децата или с житото на нивата. Домашната и полската работа не са забранени, но нищо ново не бива да се захваща – нито работа, нито строеж. Най-опасни се смятат вторниците от Сирната и Тодоровата седмица. Светли вторник обаче е изключение и не носи тази лоша слава.
Светла сряда
Това е най-големият момински празник от седмицата. Девойки и ергени играят обредната великденска игра Мара Лишанка. В този ден се изпълняват и два обичая, чиято цел е да измолят дъжд и плодородие, да опазят посевите от градушка, а хората – от бродници и тежки болести.
Много стопанки боядисвали отново яйца и ги раздавали за душите на покойните си близки. В основата стои старо поверие: червените яйца, дадени за мъртвите, пазели душите им да не се превъплъщават.
Сама по себе си сряда се смята за лош ден. В нея се пости, жените не мият коси, мъжете не се бръснат, а женската домашна работа е забранена, „за да не изгорят децата и къщата“. Вярва се, че детето, родено в сряда, няма да има щастие. Особено опасна е т.нар. разполовена сряда – 25-ият ден след Великден: смятало се, че който се разболее тогава, едва ли ще оздравее. Лоша слава имат и средите от Сирната и Тодоровата седмица. Светлата сряда обаче е изключение.
Светли четвъртък
Четвъртъкът е от щастливите дни. Родените в него деца, според народа, израстват честити, работливи и заможни. Подходящ е за нанасяне в нов дом, за първия огън в новото огнище и за всяко ново начинание.
Интересно е, че в много европейски митологии четвъртък е ден на върховния бог на гръмотевиците и светкавиците – следа от това е останала в имената на деня в редица езици. И тук има изключение: четвъртъците от Сирната и Тодоровата седмица се смятат за опасни.
Светли петък
В тракийските села петъкът след Великден е известен като летен Петковден. Тогава се прави курбан, последван от обща трапеза, песни и хора.
Петъкът принадлежи на света Петка – закрилницата на жените и на женския труд в дома. Затова навсякъде той се смята за тежък ден. Всеки петък е постен, пази се въздържание, а жените не пипат вълна, не перат и не се къпят, за да не разгневят светицата. Според поверието децата, родени в петък, са болнави и без късмет.
В годината има и дванадесет особено лоши петъка, в които домашната работа е изцяло забранена и се спазва строг пост. Това са петъците преди (срещу) следните празници: Водици, Трифоновден, Тодоровден, Средопостие, Великден, Русаля, Петровден, Голяма Богородица, Кръстовден, Димитровден, Коледа и Сурваки.
Светла събота
Съботата е денят на мъртвите – в нея се правят помените и задушниците. На Светла събота хората раздават просфорки и червени яйца в памет на свои близки, починали наскоро.
Жените не се мият и не перат, защото се вярва, че сапунената пяна ще люти в очите на покойниците. Не кроят и не шият дрехи – според поверието онзи, който облече дреха, ушита в събота, ще умре.
Родените в събота, наричани съботници, по народна представа имат особена дарба: умеят да тълкуват сънища, разпознават магьосници и бродници, виждат вампири, върколаци и таласъми. Разказва се, че дори Чумата се бои от хора и кучета, родени в събота, а според някои вярвания съботниците могат да се превръщат в змейове.
Отделно място имат „белите“ съботи през март. В тях жените не перат и не простират бели дрехи, не бухат пране с бухалка, не бият масло в чутура и не садят чесън, за да не удари градушка по посевите.
Светла неделя – Томина неделя
Според Библията Бог създал света за шест дни, а на седмия си отпочинал. Оттам идва и представата, че неделята е за почивка. Народът все пак допуска изключение: Господ благославял труда на онзи, който работи в неделя, за да изхрани децата си.
В неделя сутрин хората се измиват, обличат чисти и нови дрехи и отиват на църква. Това е денят за посрещане на гости, за годежи и сватби – освен през Великия пост и Мръсните дни. Жените не чистят, не перат и не шият.
Вярва се, че роденият в неделя ще постига целите си без голямо усилие – ще събере пари, имот и знания и ще бъде силен и жизнен.
На самата Томина неделя забраната за женска работа е особено строга. Не се пере и не се простира, за да вържат нивите и градините богат плод.
Кога е Светлата седмица?
Трапезата за празника
Рецепти за Великден
Трудност: Лесна
Трудност: Средна
Трудност: Лесна
Използвани източници:
- Източник: Wikipedia – Bright Week[↩]
Беше ли ви полезно?
Какво можем да подобрим?
Изпраща се само избраната оценка, без име или текст.
Коментари
Включете се в разговора. , за да оставите коментар.