Вълчи празници и Мратинци: поверия, обреди и забрани през ноември

Какво са Вълчите празници

Вълчите празници не са един ден, а група от дни в края на есента, през които в миналото хората спазвали забрани и правели обреди, за да опазят себе си и добитъка от вълци. Те не са единни за цялата страна – в различните краища броят им е различен и се свързват или с Архангеловден, или с деня на свети Мина. Става дума за народен календар, а не за наблюдения върху поведението на вълците в природата.

Вълкът в българските митове

Почитта към вълка има много стари корени. В народната вяра той е свързан с древно божество на гората и на отвъдния свят. Вълкът е бил тотемно животно за прабългарите – включително за ханския род Дуло – и за някои славянски племена.

По-късно християнските легенди обръщат образа: вълкът започва да се свързва с дявола, а кучето – с Бога. Въпреки това страхопочитанието към него остава.

Начело на вълчата глутница според преданията стои Куцалан – Кривият или Куцият вълк. Една легенда разказва, че архангел Михаил вързал вълците и ги повел след себе си. Оттук идва и връзката на вълчите дни с неговия празник.

Мратинци – нощите на Мратиняка

В някои части на Западна България на 14 ноември се отбелязват Мратинци (Мратиньок). Те пазят обредно-магически практики, останали още от езическите времена. Освен от вълци, хората през тези дни се пазели и от един зъл дух.

Вярвало се е, че нощите от 14 до 21 ноември са дори по-опасни от Мръсните дни около Коледа – тогава човек лесно можел да се разболее. По земята бродел духът Мратиняк. Представяли си го черен, покрит с перушина, с големи зелени очи. Смятало се, че той мори кокошките.

Обредът с черната кокошка

За да омилостивят духа, рано сутринта най-възрастната жена в къщата взимала жертвено пиле – черна кокошка или петел, наричано Мратинче. Слагала го на прага така, че главата да сочи навътре към дома, и опирала ножа до шията му. Тогава следвал кратък обреден разговор с по-младата жена:

„Какво колиш?“

„Коля мратиняк“

„Не те колим ние, коли те Мратиняка“.

След това стопанката връзвала главата и краката на птицата с червен конец, слагала в човката живо въгленче и ги окачвала край огнището. Месото се сготвяло. Хората вярвали, че така умилостивяват духа и пазят домочадието от уроки, зли духове и таласъми. Воденичката, жлъчката и перушината се прибирали – според старото поверие те имали особена сила.

Куцият вълк и Вълча Богородица

Последният ден от вълчите празници, 21 ноември, е посветен на най-страшния от вълците – куция. В поверията той е митичният водач и духовен предводител на глутницата, но никога не върви заедно с нея. Именно недъгът го прави различен и особен: страхът пред него постепенно прераства в почит.

Смятало се е, че куцият вълк носи здраве, късмет и благоденствие. Затова старите българи кръщавали децата си на вълка – Вълко, Вълчо, Вълкана. На този ден предците ни почитали Куцалан (на места наричан Куцуклан – оттам и името на самия ден), за да го умилостивят и да опазят хората и стадата.

На много места денят е известен като Вълча Богородица. Най-вероятно името идва от това, че съвпада с църковния празник Въведение Богородично, който също е на 21 ноември.

Забраните през вълчите дни

Основната тежест на забраните падала върху жените. През тези дни те:

• не изричали думата „вълк“;
• не пипали вълна и не работели с нея;
• не кроели и не шиели – вярвало се е, че облеченият в дреха, ушита тогава, ще бъде нападнат от вълци;
• не хващали остри предмети като игли, ножици, гребен, дарак, за да не стигнат до тях зъбите на вълка;
• не перели, за да не се запенят устата на вълците.

В навечерието на Вълча Богородица ножиците се връзвали с червен конец, за да остане затворена устата на вълка. Жените замазвали огнището с кал – така символично „залепвали“ очите и устата на звяра.

Не се излизало навън след залез слънце, а пепелта от огнището не се изхвърляла на двора. Ако все пак мъжът трябвало да излезе, жената три пъти вдявала червен конец след него, за да го пази.

Вълкът като лоша поличба

В народните представи вълчият вой предвещава болест, глад или смърт. Лош знак е и вълкът, сънуван насън. Ако в съня вълк ви гони, според тълкуванието ви грозят неприятности, причинени от силен враг.