Трифоновден – обичаи, легенда и цар на лозята

Началото на новата стопанска година

В българския народен календар Трифоновден отбелязва прехода към пролетно-лятната половина на годината. Зимната почивка свършва и стопаните отново излизат на земята – първата работа е подрязването на лозите и овошките. Затова централният ритуал на празника е обредното зарязване на лозето.

Празникът има две лица. На 1 февруари Църквата почита свети мъченик Трифон, а на много места лозарите продължават да празнуват на 14 февруари, по стария календар. В народното съзнание двете се сливат в един от най-веселите и шумни празници в годината – Трифон Зарезан.

Светецът и неговият народен двойник

Свети Трифон е закрилник на лозарите, градинарите и кръчмарите. Житието му разказва за човек, който заради твърдата си вяра преминава през много изпитания. Народът обаче е създал свой, съвсем различен образ – на весел, малко лекомислен лозар, над когото си позволява да се посмее.

Легендата за отрязания нос

Ето как народното предание обяснява прозвището на празника:

Един ден в началото на февруари Трифон се стъкмил да ходи да си подрязва лозето. По пътя си срещнал Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница:

– Бягай на лозето да превържеш мъжа си, че си е отрязал носа.

Затичала се Трифоница и видяла, че мъжът ѝ, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци. Той се учудил, като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Дева Мария. Отново се присмял Трифон:

– Аз да не съм пиян, та да си отрежа носа? Аз режа не така, а така – показал – и като замахнал с косера, клъцнал носа си.

Оттук идват и шеговитите имена, с които хората наричат светеца: Трифун Зарезан, Трифун Чипия, Трифун Пияницата.

Традиции и обичаи за Трифоновден - лозето — **Традиции и обичаи за Трифоновден** – лозето

Наследство от Дионисиевите празници

Зад християнската обвивка ясно прозира много по-стар пласт. Изследователите сравняват Трифон Зарезан с големите пролетни празници, които траките са устройвали в чест на Дионис – бога на плодородието, виното и веселието. Голяма част от запазените обреди почти повтарят някогашните Дионисиеви мистерии: шествията, обилното поливане с вино и необузданото веселие.

Как минава денят

Приготовленията у дома

Стопанката е на крак още преди разсъмване. Тя замесва прясна пита, пълни кокошка с ориз и я пече във фурната. По обичай приготвя още тутманик, препечен суджук и пържени яйца. Стопанинът напълва бъклица с вино, а всичко се подрежда в нова шарена торба.

Зарязването

С торбата на рамо мъжът тръгва към лозето. Там отрязва три пръчки, полива срязаното място с вино и изрича благословията: „Колкото капки в бъклицата, толкова грозде в лозницата!“ Така символично се осигурява богата реколта.

Традиции и обичаи за Трифоновден - виното — **Традиции и обичаи за Трифоновден** – виното

Царят на лозята

След обреда лозарите сядат заедно и избират „цар на лозята“. Изборът не е случаен – титлата се дава на най-трудолюбивия стопанин. Слагат го в двуколка или „колесница“, която мъжете теглят сами, като се сменят, а по пътя непрекъснато го поливат с вино.

Шествието обикаля селото двор по двор. „Царят“ ръси с китка босилек и благославя всеки дом, а домакините излизат с пълни котли вино, черпят и поливат главата му. Накрая всички се събират в неговата къща или на мегдана. На масата задължително има тутманик, варена кокошка, печена луканка и много вино, а веселбата продължава до първи петли.

Единственото, което се изисква от самия цар, е да не се напива. Вярва се, че ако запази трезва глава, годината ще донесе много грозде и вино.

Трифонците – трите дни на празника

Празникът не свършва на 1 февруари. Следващите два дни – 2 и 3 февруари – също се тачат и по името на първия трите заедно се наричат Трифонци.

В Родопите

В Родопската област е известен обредът „трифоносване“, в който участват бездетните жени и добитъкът. Третият ден тук се нарича Божа майка и е празник на младите жени, които още нямат деца. Те пекат големи пити от царевично брашно и ги раздават на съседите.

В Източна България

Тук двата дни след Трифон Зарезан са известни като Света Богородица и Симеоновден, наричан още „Симеон бележник“. Тачат ги бременните и младите жени, които още не са раждали. В тези дни не се работи, особено се избягва всякакво рязане и сечене. Според поверието, ако забраната бъде нарушена, детето или добичето ще се роди с белег – „симьосано“.

Езическо и християнско в едно

И трите Трифонци са тясно преплетени с православния календар. В самата притча за Трифон е вплетен библейският разказ за това как Богородица занася Младенеца в храма. Магическите действия срещу безплодие през втория и третия ден също са свързани с името на Божията майка, почитана като закрилница на майчинството.

Вторият ден от Трифонците, 2 февруари, съвпада със Сретение Господне – четиридесетия ден след Рождество Христово. Приемайки християнството, предците ни не изоставят старите си вярвания и обичаи, щом и от тях могат да очакват плодородие и здраве.

Трифон Зарезан днес

Въпреки промяната в църковния календар след 1968 г., в много селища празникът още се отбелязва на 14 февруари, по стария стил. През годините на социализма тази дата е обявена за Ден на лозаря.

Най-важното е, че Трифон Зарезан и днес се празнува в цялата страна, че голяма част от обредите му са оцелели и че в лозарските краища все така живее духът на древния бог на виното и веселието.