Символ на живота и на Възкресението
Яйцето е един от най-старите символи на живота, познат на почти всички народи. Християнската църква го приема и му дава ново значение: то става знак на Възкресението Христово. От скритото в черупката зараждане на нов живот до червения цвят, който напомня за пролятата кръв на Христос – великденското яйце събира в себе си и вяра, и много стари народни представи.
В българската традиция двете линии се преплитат. Възкресението се разбира като раждане за нов живот, а червеното – като кръвта, пролята за спасението на хората. Народната вяра обаче вижда в червения цвят и още нещо: особена сила, която гони злото.
Най-важното накратко
- Първото яйце се боядисва на Велики четвъртък, винаги в червено и без украса.
- То стои до иконата цяла година и се смята за пазител на дома.
- Според легендата първото великденско яйце е поднесено от Мария Магдалена на римския император.
- У нас яйцата не се боядисват в черно, а самото боядисване се нарича „червене“.
- Чукането с яйца след службата и търсенето на „борака“ е сред най-обичаните великденски игри.
Легендата за Мария Магдалена и червеното яйце
Най-разказваното предание за произхода на обичая е свързано със света Мария Магдалена. Тя била първата, научила за Възкресението. Рано сутринта отишла в градината, където бил гробът, за да помаже тялото на Иисус с благоуханно миро. Когато наближила, видяла, че камъкът пред входа е отместен, и пред нея застанал възкръсналият Господ.
След това Мария Магдалена тръгнала заедно с другите ученици да проповядва. Където и да отидела, разказвала за смъртта и Възкресението на Христос и за Неговото учение.
Пред император Тиберий
Веднъж пътят ѝ я отвел в Рим. Някога Мария била богата и знатна жена и в двореца я познали, затова я допуснали до император Тиберий. По обичая всеки, който се явявал пред владетеля, му поднасял дар – богатите носели скъпоценности, бедните каквото имали. Мария дошла с празни ръце, само с вярата си. Тя подала на императора обикновено кокоше яйце и казала: „Христос возкресе!“
Тиберий се изсмял. Според него да повярваш, че мъртъв човек може да възкръсне, било толкова невъзможно, колкото бяло яйце да стане червено. В същия миг яйцето в ръката му почервеняло. Императорът онемял, а Мария Магдалена отвърнала: „Воистина Христос воскресе!“ – точно както наистина яйцето е станало червено.
Така, според легендата, с поздрава „Христос воскресе!“ било подарено първото великденско яйце.
Първото яйце – червено и неписано
Правилото е строго: първото боядисано яйце е червено и без шарки. Наричат го Велико яйце и най-хубаво е да е снесено именно на Велики четвъртък.
Рано сутринта на Велики четвъртък стопанката дебне кокошките и взема първото яйце, снесено през деня. То се боядисва първо и задължително в червено. С още топлото яйце бабата натрива бузите на децата, на момите и на булките в къщата и ги благославя:
„Да си бял(а) и червен(а) като червено яйце“
Целта е да бъдат здрави, румени и защитени от магии, уроки и зли сили. На места жените правят и червени точици по челата и бузите на децата и ги „пребаят“.
Още преди изгрев две червени яйца се слагат в сито, застлано с червен плат, и се обръщат на изток – за да ги „види“ изгряващото слънце.
Пазител на дома
След това Великото яйце се поставя до иконата, където остава цяла година – до следващия Великден. Вярва се, че то пази къщата от зло и ѝ носи късмет, благоденствие и плодородие. В някои краища го слагат в раклата при чеиза на момата. Ако над селото надвисне градушка или друго бедствие, яйцето се изнася на двора, за да я спре. Според старите вярвания на него се приписвала и лечебна сила, но това е само част от народната магия, а не съвет.
Гадаене по Великото яйце
Когато годината изтече, яйцето се счупва и по него се гадае:
- ако е изсъхнало, но не се е развалило, домът ще е здрав – и хора, и добитък, а реколтата ще е добра;
- ако е почерняло и развалено, се очакват беди, болести и дори смърт.
Хората обаче били убедени, че яйце, снесено точно на Велики четвъртък, по принцип не може да се развали. След гадаенето го пускат в реката или го заравят в градината.
Колко яйца се боядисват и за кого
Обикновено се боядисват толкова яйца, колкото са членовете на семейството. Отделна кошничка се приготвя за кумовете, а всеки гост, който прекрачи прага, получава яйце.
Особено място имат писаните яйца, наричани още шарени перашки. Те не се ядат – подаряват се на най-близките и обичани хора и се пазят като скъп спомен. За украса се използват отпечатъци от листенца магданоз или фигури, изрисувани с восък.
Как са боядисвали едно време
Преди появата на готовите бои стопанките разчитали на природата. Използвали корени от брош, люспи от лук, риган, коприва, спанак, кукуряк, ябълкови кори, орехова шума. С тях постигали жълти, оранжеви и жълтозелени тонове, а синият цвят се появил по-късно. За яркочервено жените слагали тресчици от червено бразилско дърво.
Боядисването на яйцата винаги е било женска работа. В България най-разпространено е изписването с писалка и восък. Българската писалка е дебела, затова орнаментите у нас рядко са много фини.
Манастирските яйца
В манастирите се развило друго изкуство. Монасите разполагали с миниатюрни ножчета и тънки инструменти, с които гравирали върху предварително боядисаната черупка евангелски сцени, кръстове, изображения от живота и страданията на Христос или орнаменти, пренесени от църковните книги. Такива яйца се подарявали на поклонници и на известни личности. За съжаление, до нас не е достигнал нито един образец.
Регионални особености
Западна България. Тук шарените яйца се наричат „перашки“. Смята се, че думата идва от праславянското „пер“ – „бия, удрям“, в смисъл на удар на гръм или град, и от името на Перун, славянския бог на гръмотевиците. Неговият ден е четвъртък – оттук, според това обяснение, и обичаят яйцата да се боядисват в четвъртък.
Ихтиманско. Тук е запазен уникален стил. Рисунката се прави с восък, а отделни части от нея се оцветяват с бои, които жените правят сами – от яйчен жълтък, смесен с бои на прах. Тази техника е характерна само за българската народна култура.
Отпечатъци от растения. Притискането на тревички и цветчета към яйцето с марля или чорап е техника, позната в цяла Европа. И растенията, с които се багрят яйцата, са почти едни и същи навсякъде.
Без черно
Българските великденски яйца никога не са черни. Достатъчно е да прекосите границата – още в Сърбия черното се появява и дори служи за фон на цялата рисунка. У нас пък се говори само за „червено яйце“ – дори когато боядисваме в друг цвят, казваме, че „червим“ яйцата.
Смята се, че обичаят да се боядисват яйца е пренесен по нашите земи от славяните през втората половина на V и началото на VI век.
Съвременни техники
С появата на нови бои се промениха и начините за украса. Ето няколко популярни идеи:
- Люспи от лук. Сухите люспи се нарязват на ситно, мокрото яйце се овалва в тях, увива се в марля и се пуска в контрастна боя – синя или зелена. Люспите пускат жълт цвят, той се смесва с боята и върху черупката се получава пъстра мозайка.
- Пяна за бръснене. Върху пяната се капват различни бои и се разбъркват с клечка на шарки. Яйцето престоява в сместа 5–10 минути.
- Лак за нокти. Няколко цвята се изсипват в купичка с вода и образуват по повърхността цветен слой, който полепва по яйцето. Вади се с щипка, за да не останат отпечатъци от пръсти.
- Копринена вратовръзка. Парче стара копринена вратовръзка се увива около суровото яйце, пристяга се с ластик или конец и се вари заедно с него. Шарката от плата се пренася върху черупката.
- Стикери, ваденки и декупаж – бърз начин за модерна украса.
Ако някой отпечатък не е станал добре, той лесно се почиства с пепел от печка на дърва и кърпичка от микрофибър, а някои домакини използват пила за нокти. В крайна сметка изписването на яйца е едновременно красота, символика и фантазия.
Яйцето на великденската трапеза
Великденската трапеза е богата. Тя стъпва на три основни храни: червените яйца, обредните хлябове и печеното агне. Към тях се добавят шарени хлябове (боговица), различни агнешки ястия и, разбира се, козунак.
Трапезата за празника
Трудност: ТруднаКозунакът всъщност е сравнително нов гост у нас – смята се, че навлиза едва около 1915–1920 г. Дотогава за празника се месели хлябове с яйца, наричани колак, пармак или кравай.
Трудност: ЛеснаОбщата трапеза и великденските кукли
На Великден едно време цялото село се събирало в църковния двор или на определена поляна за обща трапеза. Всеки род имал точно свое място, където постилал шарени черги. В месал стопанката носела великденски хляб, червени яйца, агнешко и малки хлебчета за децата, наречени „великденски кукли“. За момчетата те имали форма на човече, а за момичетата – на гълъбче, символ на Светия Дух.
Чукането с яйца
Яйцата се носят и на празничната служба. Когато свещеникът възгласи „Христос Воскресе!“, хората излизат от храма и се чукат с яйца. С яйце се и отговява след поста. Най-здравото яйце си има много имена – борец, борак, кълцок, къцач. Вярва се, че който го притежава, ще е здрав цяла година. Затова търсенето му е сред най-любимите игри на празника. Черупките от счупените яйца се залепят с тесто над вратата, за да не влезе злото в дома.
Яйцето в народната магия
В народните вярвания яйцето има необикновена сила – с него се пази от зли духове, с него се правят и развалят магии. Ето някои от обредите, в които участва:
- Сватба. Когато булката влиза в новия дом, свекървата пуска яйце през пазвата ѝ, за да е плодовита. Същото прави и кумата, когато разбулва младоженката при първото ѝ отиване за вода.
- Раждане. При първото къпане на бебето бабата слага в коритото яйце – за да е здраво и защитено от зли сили.
- Смърт. На мястото, където е починал човек, се чупи яйце, за да не последва друга смърт и за да не се връща душата. Възрастни жени слагали варени яйца в гроба, за да не стане покойникът вампир.
- Черна магия. Според поверията магьосниците заравят яйца под прага или край огнището, а развалени яйца хвърлят в градини и кошари, за да навредят.
- Лазаруване. На лазарките задължително се дават яйца, за да не вали градушка през лятото.
Вярвало се е, че и яйцата на някои птици крият сила. Орловите и лястовичите гнезда не се пипат – иначе ще падне градушка или родителите на посегналия ще умрат. С яйца на щъркел или авлига пък се правели магии за любов и за зачеване.
Повече от украса
Днес повечето хора боядисват яйцата за удоволствие и за да зарадват децата. Зад тази пъстра традиция обаче стоят векове вяра и народна мъдрост. Червеното яйце до иконата, благословията на бабата, чукането след службата, черупките над вратата – всичко това е начин семейството да посрещне празника заедно и да пожелае на близките си здраве и закрила за цялата година. Затова, когато догодина вземете първото яйце в ръка, спомнете си откъде идва обичаят и защо то задължително трябва да е червено.
Беше ли ви полезно?
Какво можем да подобрим?
Изпраща се само избраната оценка, без име или текст.
Коментари
Включете се в разговора. , за да оставите коментар.