Дума – значение на думата

мн. думи, ж.
1. Съчетание от звукове в човешката реч, чрез което условно се назовава, означава едно понятие. Колко думи използва един човек?
2. Обикн. мн. Приказки, разказани неща (често лоши, неприятни за някого). Гледаше го как говори, но думите му не проникваха в съзнанието и. Хорските думи не ме засягат.
3. Разг. Обикн. ед. Говорене. Пресичам думата на някого.
4. Само ед. Мнение, становище. Кажи си думата!
5. Разг. Само ед. Обещание. Давам думата си. Дадохме си дума.
6. Прен. Само ед. Постижение в някоя област. Нова дума на техниката.
? Вземам думата. Правя изказване на събрание.
? Давам думата. Разрешавам изказване на събрание.
? Имам думата. Разрешено ми е изказване на събрание.
? Отнемам думата. Забранявам, прекъсвам изказване на събрание.
? Вземам си думите назад. Разг. Извинявам се за несправедливо обвинение или изказване.
? Губя ума и дума. Стреснат съм, стъписан съм, та не мога да реагирам – да мисля и да говоря.
? Две думи.
1. Накратко. С две думи казано.
2. Много малко, недостатъчно, нищо. Каза две думи и спря.
? Дума да няма/Дума да не става. Разг.
1. За изразяване на категорично отрицание.
2. Безпорно.
? Имам думата. Мнението ми се слуша.
? Не обелвам дума. Нищо не казвам.
? Казвам две думи (за някого). Ходатайствам.
? На думи. Привидно. На думи всичко е ясно.
? Не ще и дума. Няма съмнение; разбира се.
? Нямам думата. Не ми се позволява да изказвам мнение, да се намесвам. Вкъщи той няма думата.
? Хващам се/улавям се за думата. Разг. Отделям прекалено голямо внимание, значение на нещо, казано случайно, между другото.