Тълковен речник - тълкувания на Лук в тълковния речник

лукът, лука, само ед. м.
1. Градинско растение, чиито зелени листа и луковицата се ядат, имат лютив вкус и съдържат ценни вещества.
2. Луковиците и зелените стръкове от това растение. Бял лук. Червен лук. Сух лук. Зелен лук.
? прил. луков, лукова, луково, мн. лукови. Лукова глава.
? прил. лучен, лучена, лучено, мн. лучени. Лучен кебап.
? Ни лук ял, ни на лук мирисал. Разг. Човек, който се преструва, че изобщо не знае за нещо.
? Сгазвам/сгазя лука. Разг. Нарушавам реда, закона, условността.
? Праз лук. Праз.
? Чеснов лук. Чесън.
? Лукова глава. Разг. Нещо нищожно, незначително. Да не съм лукова глава!