Светците и животните: лъвове, мечки, вълци и риби в житията

Чудото на кротостта

Житията на християнските светци са пълни с чудеса – изцеления, пророчества, прогонване на зли духове, дори възкресения. Сред тях има една група разкази, които и днес впечатляват особено силно: историите за светци, пред които дивите зверове стават кротки. Лъвове, мечки, вълци, птици и дори риби в тези предания се подчиняват на Божиите хора, служат им и ги пазят.

Лъвовете на арената

Наказание и зрелище

В първите векове на християнството, по времето на гоненията, Рим често наказва неудобните последователи на новата вяра, като ги хвърля на зверовете. Понякога осъдените прекарват нощта в яма с лъвове, но много по-често екзекуцията се превръща в публично представление: вързан за стълб или просто беззащитен, човекът е изправян пред хищниците пред очите на тълпата.

Поводи винаги има – суша, глад, епидемия, наводнение, земетресение. Всъщност целта често е да се задоволи жаждата на зрителите за кръв. Колкото повече нараства броят на християните, толкова по-често се повтаря тази жестока практика. С времето смъртта на арената започва да се възприема от вярващите като почетно мъченичество.

Пророк Даниил

Сюжетът има старозаветен предшественик. Според Книгата на пророк Даниил, през VI век преди Христа цар Дарий заповядва Даниил да бъде хвърлен в ров с лъвове. На сутринта пророкът е намерен жив и невредим.

Мъчениците

По-късно преданията приписват подобна власт над лъвовете на редица християнски светци – апостол Павел, свети Вит, света Татяна Римска, света Текла, великомъченик Евстатий и много други. В разказите зверовете отказват да ги нападнат, а понякога дори ги закрилят от други хищници.

Чудото обикновено не спасява мъчениците – те все пак загиват чрез обезглавяване, разпятие или в кипящо масло. Но зрителите, станали свидетели на безсилието на палачите, според житията започват да съчувстват на християните и да уважават тяхната вяра.

Лъвът и тръна

Лъвовете присъстват и в разкази, които нямат нищо общо с арената. В апокрифното Евангелие на Псевдо-Матей се разказва, че осемгодишният Иисус влиза в пещера с лъвове недалеч от Йордан. Жителите на Йерихон са сигурни, че момчето ще загине, но то излиза невредимо, заобиколено от лъвиците и малките им. Смисълът на разказа е, че зверовете познават Божия Син преди хората.

Особено известна е историята за лъва с трън в лапата. Според преданието блажени Йероним – църковният писател от IV–V век, създал каноничния латински превод на Библията – се среща в манастира с куцащ лъв. Монасите се разбягват, а Йероним спокойно оглежда животното и изважда огромен трън от лапата му. Оттогава лъвът не се отделя от него, пази манастирското магаре и дори поема работата му, когато магарето един ден е откраднато.

Почти същото се разказва и за преподобни Герасим Йордански, който също избавя лъв от трън и от загноила рана. Двете истории са толкова близки, че често се разказват като една.

В други предания лъвовете оплакват починалите светци и с лапите си им изкопават гроб – така е в разказите за кончината на Павел Отшелник и на Мария Египетска.

Не е чудно, че лъвът заема толкова видно място в християнските летописи. Образът на мощния и благороден звяр, който смирено се покорява на светеца, е изключително въздействащ.

Мечките на православните подвижници

В православната традиция особено място сред дивите животни, сприятелили се със светци, има мечката.

Преподобни Сергий Радонежки веднъж съжалил една гладна мечка и ѝ дал последното си парче хляб. От този ден двамата станали приятели. Според преданието потомците на тази мечка веднъж в годината идват на гроба на светеца и три пъти му се покланят в знак на благодарност, че е спасил прародителката им от глад.

Свети Серафим Саровски, който дълго живее като отшелник в горска пещера, също храни голяма мечка с хляб от ръката си. Гледката силно изплашва монахинята Матрона, която идва да го посети и заварва светеца до огромния звяр.

Интересното в тези разкази е, че мечките не вършат никаква особена служба на светците. Те просто идват, вземат хляба и се оставят да бъдат погалени. Подобно поведение не изглежда невъзможно и днес, като се има предвид колко любопитни и умни животни са мечките.

Вълкът от Губио и проповедта към птиците

Когато става дума за общуване с по-дребни създания, първото име, което изниква, е свети Франциск от Асизи (края на XII – началото на XIII век). Той проповядва на птиците, на гълъбите и на цъфналите поляни и се отличава с изключителна доброта към всичко живо.

Най-известната история за него е свързана с жесток вълк, който нападал хора и всявал ужас в околностите на град Губио. Франциск отишъл при звяра и го убедил да живее в мир с хората.

Свети Антоний Падуански – рибите и жабите

Антоний Падуански е католически светец от XIII век, син на знатен рицар от Лисабон, който избира монашеския път. За разлика от онези, които укротяват лъвове и мечки, той се „разбира“ с по-скромни създания – но в огромни количества.

Проповедта към рибите

В град Римини Антоний дълго проповядва, без жителите да искат да го чуят. Тогава отива на брега, там където реката се влива в морето, и се обръща към рибите. Те се събират на огромни ята, подават глави над водата и отварят уста, сякаш разбират и благодарят. Според преданието след това чудо мнозина от слушателите в града приемат думите му.

Жабите в Монпелие

Друг път Антоний изнася беседа в манастир в Монпелие, когато през отворените прозорци нахлува оглушителното квакане на жабите от близкото езеро. Монасите се канят да затворят прозорците, но светецът ги спира и вежливо моли жабите да отложат песента си. Те утихват – и авторитетът на Антоний сред братята расте още повече.

Други случки

Разказва се също, че той споделя хляба си с плъхове, спасява гълъбица от ястреби и кара едно магаре да му се поклони. На пръв поглед това са скромни чудеса, но в своя контекст те правят не по-малко впечатление от укротяването на лъв.

Чудо или умение

Способността да успокоиш звяра с добра дума или с твърда ръка е безценна за отшелник, който живее в пустинята или в дълбоката гора – и още повече в епоха, когато хвърлянето на хората на зверовете е обичайно наказание. Може би някои светци просто са познавали добре животните и са умеели да се отнасят с тях. А може би отговорът е в старата българска поговорка: добрата дума железни врати отваря.