24 май – празникът на българската просвета, азбука и култура

24 май е може би най-обичаният български празник, в който няма нищо задължително и всичко е от сърце. На този ден чествамо светите братя Кирил и Методий, създателите на славянската азбука, и заедно с тях – всички, които учат и учат другите. Празникът обаче не е само спомен за IX век. Той има своя собствена история, започнала в годините на Възраждането, когато грамотността все още не е била обща норма, а знанието е изглеждало като пътя към свободата.

Първите училищни тържества

Като начало на празника обикновено се посочва 1851 г., когато Найден Геров организира в Пловдив чествание на светите братя в училището. Има обаче сведения, че подобно тържество е било устроено още по-рано – в Шумен през 1813 г. Така или иначе, първите чествания са дело на учители и ученици и от самото начало празникът е свързан с училището.

Просвета за малцина

И в 1813, и в 1851 г. образованието в българските земи все още е грижа на тясна прослойка хора. Мнозинството живее с ежедневните грижи и не вижда смисъл да харчи средства за учител и книги. Срещу това безразличие гневно се обявява Софроний Врачански:

„Оле, безрасъдство българско и голяма глупявина! Потъмнели и помръкнали от пиянство и не се хванат да се потрудят да доведат един мъдър даскал и наставник, да научат чедата си на мъдро книжно учение ами ходят като слепи в тъмнина. О, глупави и неразумни човече! Така ли чинат другите християнски народи, що са учени и мъдри философи. Я погледайте и попитайте какво вършат те. Я вижте те за какво си разнасят стоката. Не я ли харчат за школи и академии и за учение граматическо и философско? И са станали мъдри философи, и хитри, и учени, и се славят и процъфтяват в учението като пролетни цветове? А не са потъмнели и помръкнали роби и под тежък чрем подложени като нас – неучени, безкнижни, невежи, безгласни, безответни като едни скотове?„

Празник на волята за промяна

След загубата на държавността българското общество векове наред живее в културна изолация и застой. Затова пробуждането на все повече хора за неща отвъд насъщните нужди – за книги, училища, четене – по онова време трябва да е изглеждало почти като чудо.

Училищното тържество в чест на Кирил и Методий дава израз точно на тази нова воля. С образованието народът свързва надеждата си за по-добър и по-достоен живот. Празникът става символ на промяната – на скъсването със застоя и на нов избор за посоката, в която ще върви обществото.

„Върви, народе възродени“ – химнът на празника

Най-разпознаваемият звук на 24 май е песента „Върви, народе възродени“. Текстът е на Стоян Михайловски, който го пише през 1892 г. под заглавие „Св. св. Кирил и Методий“, а музиката е на Панайот Пипков. Повечето хора знаят наизуст само първите строфи, но стихотворението е много по-дълго. Ето пълния му оригинален текст:

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…

Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

Стихотворението събира в няколко строфи цялата идея на празника: книжовността като сила, която обновява народа, науката като слънце в душите и убеждението, че народ, в който живее знанието, не може да загине.

Просветители и революционери – едно старо разделение

Колкото и единодушно да се празнува днес, отношението към учеността в българската история никак не е било еднозначно. Който чете „Записките“ на Захарий Стоянов, вижда, че борбата за освобождение минава под знака на едно странно противопоставяне – между хората на знанието и хората на действието. Едните смятат другите за невежи и безразсъдни, а вторите обвиняват първите в колебливост и страх.

Всяко голямо начинание обикновено започва от образовани хора. Често обаче те изпускат инициативата и делото се поема от по-малко подготвени, но по-решителни и енергични личности. Понякога така то успява, но рискът да се провали е голям, защото действие без обмисляне рядко води до добър край.

Недоверието към „преучените“

Смесените чувства към по-високата култура и образованост продължават и дълго след Освобождението. Простият, „здрав“ живот често се противопоставя на ума, за който се твърди, че се разваля от прекаленото четене. Показателно е, че Захарий Стоянов – самият той блестящ писател и тънък познавач на народната душа – пише следното:

„Аз пак казвам, от учените светът ще пропадне. И тая пословица не е измислена от един човек, от едно село – тя е произведение на целия български народ и в онова време, когато и между нас почнаха да никнат учените цанцугере като гъби; и ако не можем да наречен калугерското учение „глас народа, глас сина божия“ лъжовно, тогава още по-малко смеем да назовем тоя глас народен неверен, неправеден и пристрастен, но трябва да се съгласим, че тоя глас е глас на праведно отвращение, глас на праведна и свята присъда, произнесена от нашето общество против развалените мозъци и деморализираните сърца на нашите преучени цанцугере„.

Цената на непросветения избор

Страхът „да не се преучиш“ и да станеш негоден за живота оставя младия български елит неподготвен за сложните ходове на историята. Трудно му е да разчете знаците на времето и да се ориентира в символите на европейската висока култура и мислене.

Лекомислени решения, взети със самоувереност и честолюбие, които са типични за непросветения ум, водят до поредица национални катастрофи. Народната мъдрост и за това има кратък отговор: „от ума си тегли“. Урокът обаче често се отлага и неспособността за обмислено, просветено действие се превръща в постоянен проблем на обществото, независимо от политическия строй. В основата му стои неразбирането каква роля играе духовността в живота.

Духът на Просвещението

Просвещението, което дава тласък и на нашето Възраждане, е велико именно с това, че прониква във всички страни на живота – от най-делничните до най-възвишените. То изважда знанието от затворения свят на средновековната схоластика и го връща на хората. Знанието става двигател на икономиката, на историята и на отношенията между хората. След това нищо не остава същото – дори начинът, по който мислим.

Защо е създадено славянското писмо

Азбуката, която честваме на 24 май, не е измислена като самоцел. Тя е създадена във Византия, за да могат да се преведат текстовете, нужни за просветна и църковна дейност сред славяните, преди мисията на Кирил и Методий във Велика Моравия през 863 г.

Братята са изпратени там от византийския император по молба на моравския княз Ростислав. Той иска да има своя славянска църква и така да спре германското влияние в държавата си.

Превод на език без книжовна традиция

Най-голямото предизвикателство пред преводачите е, че езикът, на който превеждат, все още няма изградена литературна форма. В него липсват думи за много религиозни, философски и културни понятия. Новите думи, които Кирил и Методий създават, показват, че българо-славянската реч им е не просто позната, а родна. Умението им да предадат абстрактни идеи доказва, че са били гениални преводачи.

Още до 862 г. те превеждат:

• т.нар. Изборно евангелие – избрани евангелски четива за неделите и празниците;
• Литургията на св. Йоан Златоуст (Хризостомовата литургия);
• Служебник – молитви и четива за различните църковни служби;
• части от Псалтира и от Требника.

Как да наричаме езика на братята

Най-точно езикът, създаден от Кирил и Методий за църквата и книжовността, се нарича българо-славянски или славяно-български. Термините „старославянски“ и „староцърковнославянски“ не са съвсем точни. Важно е да се подчертае, че не става дума за изкуствено съчинен език, а за живата реч на един народ, обработена за писмена употреба. Затова той служи не само на църквата, а на целия народ и стои в основата на средновековната ни култура.

Значението на Кирило-Методиевото дело

Чрез това дело българите вписват в историята на Европа едно ранно и забележително културно постижение, което вдъхновява духовния живот на голяма част от Източна Европа. Преводите на братята полагат основите на славянските литератури и на практика утвърждават, че славяните са равни на останалите народи и имат място в признатия културен свят на епохата. Кирил и Методий са сред най-забележителните личности на европейското Средновековие и в известен смисъл свързват славянските народи с Византия и със Запада.

Новата азбука, пригодена за славянската реч, и книжнината, която се появява благодарение на нея, предизвикват истинска културна революция в християнския свят. Многобройно славянско население получава правото на своя писменост и свои книги.

Делото на братята разклаща и неофициалната идея за трите свещени езика – иврит, гръцки и латински, която дотогава пречи на културното развитие на другите европейски народи. Тъй като различните славянски клонове тогава са все още много близки по култура и език, книжовният език на Кирил и Методий и на техните ученици бързо се превръща в общ книжовен език за всички славяни.

Ето защо 24 май е не просто училищен празник. Той е ден, в който си припомняме, че знанието е било и остава най-сигурната опора на един народ.