Време за прочитане - 4 мин.

Антоновден – 17.01 – поверия

АНТОНОВДЕН е свързан с народните поверия, да се предпазим от болестите, чумата.

В българската народна традиция някога спазвали и редица забрани, свързани с вярването, че светецът е покровител на чумата, шарката, синята пъпка (антракс) и изобщо на болестите. Във фолклорната практика тези напасти се наричат с табуирани имена – „лелички”, „сладки и медени”, „благички”. Оттук и другото име на празника – Лелинден.

Антоновден (Лелинден) именници: АНДОН, АНТО, АНТОАН, АНТОАНЕЛА, АНТОАНЕТА, АНТОН, АНТОНИ(Й), АНТОНИЯ, АНТОНЕЛА, АНТОНИЕЛА, АНТОНИНА, ДОНА, ДОНИКА, ДОНКА, ДОНЬО, ДОНКО, ДОНЧО, ТОНИ, ТОНЬО, ТОНКА, ТОНЧО, ТОНЯ, ТОТКА, ТОТКО, ТОТЬО, ТОЦО, ТОШО, ТОШКА

На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана “за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

св. Антоний и св. Атанасий
св. Антоний и св. Атанасий

На 17 януари, както и на 18 януари – Атанасовден, народът почита ковачите и железарите, защото според легендата Антон и Атанас са били братя-близнаци, създали ковашките клещи.

Почти във всички райони на страната месят питки без мая, мажат ги с петмез или мед и раздават от тях за здраве. Една от питките оставят на тавана – за да зарадват „лелята” (чумата). За останалите болести също наричат парче хляб. На Антоновден жените не бива да шият и плетат – ако се убодат, раната няма да зарасне лесно, а и ще разсърдят болестите. По същата причина не трябва да се вари боб и леща (на техните зърна оприличават обривите при различните видове шарка).

Свети Атанасий Велики е египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Той е първият, който разпространява в Европа монашеството, възникнало в Египет. Църквата чества светеца два пъти през годината. На 2 май – деня на неговата смърт и датата на последното му завръщане като православен епископ на Александрия – 18 януари.

Тогава народът ни празнува Зимен свети Атанас или Среди зима. Счита се, че от тази дата денят започва да пораства „с по едно просено зърно”. Известно е и вярването че на своя празник свети Атанас отива в планината на бял кон. Сваля зимния кожух, облича копринена риза и се провиква: „Иди си, зимо, да дойде лято!”.

В народните представи свети Антон и свети Атанас са братя близнаци. Според легендата, те били ковачи, дори изобретили ковашките клещи. Ето как се случило това – работели те в ковачницата, желязото се било нагорещило в пещта, но Атанас нямало как да го извади с голи ръце. Хрумнало му да си помогне с две метални пръчки. Докато се чудел как да го стори, погледът му попаднал на лежащото наблизо куче и свитите му предни лапи.

Огънал пръчките в същата форма и направил клещи. От този момент братята станали покровители на ковачи, ножари и железари. В тяхна чест представителите на тези професии правят курбан всяка година на Атанасовден.

В някои райони двата поредни дни се наричат „сладки и медени”. В Пиринско съществува поверие, че всички болести се събират (или раждат) на 17-и януари, а на 18-и тръгват по хората. Затова жените спазват същите забрани, които са задължителни за Антоновден.

В Тракийската област на Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, приготвя се с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. В някои селища моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора. Това е един от големите празници, на които се правят общоселски курбани – за здраве и благоденствие.

Според народа всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасов тръгват по хората. Затова е необходимо да се спазват различни забрани на празника:

Жените не трябва да работят.

Не се плета или шие на празника.

Не се варят боб, леща, царевица или други варива, за да не се разболяват децата.

Причината се крие в това, че всички народни поверия, свързани с Антоновден, имат една цел: да се предпази семейството от болести. Затова се раздават медени питки – да се умилостиви чумата – събирателен образ на епидемиите. А както знаем, тя обичала сладичко.

Мъжете не трябва да впрягат добитъка.

Необходимо е за здраве да се раздаде на близки и съседи от традиционните за празника содени питки, намазани с петмез. Една от питките се оставя на тавана “за белята”, “за лелята” т.е. за чумата, защото от суеверие хората се боели да изговорят думата “чума”.

Не трябва да преде и не се докосва вълна – тъй като се смята, че във вълната спи чумата.

На този празник се мързелува. Който подхване работа, ще боледува цяла година. Колкото повече си почивате и си угаждате на този ден, толкова повече ще пращите от здраве!

Вижте и:⤵️
Пожелания за Антоновден
Атанасовден
Човешкото тяло срещу болестите