Антоновден – трапеза, питки и обичаи на 17 януари

Антоновден: обредни питки и какво се слага на трапезата

Автор: Стоил Добрев 15.06.2026 2 минути четене Обновено на 09.10.2026

Празник с две лица

На 17 януари православната църква почита св. Антоний Велики – египетския отшелник, смятан за един от основателите на монашеството. В народния календар обаче Антоновден има съвсем друго звучене. Заедно с Атанасовден, който е на следващия ден, той се свързва с най-страшната болест от миналото – чумата. Затова двата дни понякога се наричат „чумини празници“.

Св. Антоний живял през III–IV век. Още като млад раздал имота си на бедните и се оттеглил в египетската пустиня, където прекарал десетилетия в молитва и пост. Около него постепенно се събрали ученици, а неговият начин на живот станал образец за поколения монаси.

Хората са вярвали, че болестта може да бъде умилостивена, ако бъде почетена и „нахранена“. Оттук идват и обредните питки, и забраните за масата.

Питките „за белята, за лелята“

За празника стопанките месят содени питки. Още топли, ги намазват с петмез и ги разнасят на роднини и съседи с пожелание за здраве. Една питка обаче не се раздава – тя се качва на тавана и се оставя там „за белята, за лелята“.

„Леля“ е иносказателното име, с което народът е наричал чумата, за да не я назовава директно и да не я привлича. Именно заради този обичай Антоновден е известен още като Лелинден. Смисълът на оставената питка е болестта да бъде нагостена и да подмине къщата.

Какво има и какво няма на масата

Празничната трапеза е скромна, но има свои задължителни ястия. На нея непременно присъства содена питка, до нея се слагат тутманик и пълнена кокошка.

Едно ястие обаче липсва нарочно: на Антоновден не се яде свинско месо. Според поверието то „разлютява“ болестите, а в ден, посветен на умилостивяването им, никой не иска да ги дразни.

Ако искате да подредите трапеза в духа на празника, ето две подходящи предложения. Те не са задължително меню, а идея за семейната вечеря.