Време за прочитане - 4 мин.

Васильовден – св. Василии

Вечерта срещу празника домочадието се събира около софрата, която е отрупана с различни ястия – всичко онова, което семейството желае да има през годината. Стопанката припалва четири зърна тамян върху лемежа и с кръгови движения отляво надясно прекадява цялата трапеза. След това три пъти завърта тавата с паницата, в която предварително са наречени “късмети” от дрянови пъпки за имот и добруване, и разбира се – сребърна пара. Всеки бърза да разчупи своя край, за да види какъв ще е късметът му през годината. Този празник се отличава с богата обредност. Това е деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Обичаите, които се изпълняват на този ден са: обредна трапеза, сурвакане, маскирани дружини и “ладуване”.

Вечерята срещу Нова Година е втората Коледна Вечеря. Традиционни за трапезата са блажните ястия. На трапезата има пита, свинска глава, баница и пр. Питата е без шарки и оше топла се слага на масата. След като най-възрастният в семейството прекади трапезата, той вдига високо питата, разчупва я и дава на всеки по едно парче: по реда на възрастта им. Баницата е с късмети, тя се завърта три пъти и всеки взима падналото се пред него парче. Останалата част от баницата се пази “за Богородица”. Момите и ергените запазват първия залък от парчето си и го слагат под възглавницата си, като вярват, че който сънуват през нощта, за него ще е омъжат (оженят). Свинската глава е второто ястие тази вечер. На Васильовден е единствения случай, когато свинско месо се принася и кади, на нито един друг празник това не се прави. След вечеря събират трохите от масата и ги хвърлят в огъня и наричат:

“Хайде да се ражда: вино, жито, коприна, тютюн и пр.”

Тази вечер се гадае за предстоящите сполуки през Новата година. Това обикновено става пред огъня или край трапезата. Ако ядките на орехите са здрави и едри, здрави ще бъдат и домашните. Ако някой кихне на трапезата това се приема за добър знак и на кихналия се нарича първото родило се животно. Пукат се и дрянови пъпки, чиято пъпка пукне и подскочи, той ще бъде здрав и пъргав през годината. В някои села от кромида, който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен,ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо. След прибирането на трапезата недогорялата свещ, орехите, суровото жито и палешника с пепелта от предишната коледна вечеря се за запазват. Обичаят сурвакане е втората част от празника. Той започва на зазоряване. Сурвакарите са момчета до 10 – 12 годишна възраст. Те се събират на групички и обикалят къщите на близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко от тях е има торбичка и носи задължителната за случая сурвачка. Сурвакарите удрят с пръчката всеки от семейството, като започват от най – възрастния, и честитят:

“Сурва , сурва година,
Весела година,
Голям клас на нива,
Голям грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо – здраво догодина,
Догодина, до амина.”

Тази благословия не се пее, а се изрича. Тя се прави за здраве и изобилие във всичко. В някои райони сурвакарите пеят и песни. Навсякъде ги даряват с кравайчета, плодове, орехи, сланина и др. Друг обичай, който се изпълнява на празника е ладуването (дайлада, тайлада, топене на пръстени). Традиционната представа за новогодишните суроваканици на българите винаги е била свързана както с тяхната украса, така и с прякото им обредно предназначение, свързано с митологичната култура на народа. Тя представя суровакницата като форма на световното дърво, а сурвакарите – медиатори между световете, п редопределящи бъдещото плодородие, изработваните сурвачки по българско са два типа: “дялани” и “вити”. Дяланите могат да са “булки” или “перашки”, а витите се изработват от “клонати” дрянови пръчки, с положена върху тях украса от разноцветни вълнени конци, пуканки, ошав, люти чушлета, семки, стафиди, цветни хартийки. Този тип украсени суровачки са познати в народната терминология като “писани”, “шарени”, “пъстрени”, “сторени”, “китени” и др. Съдържанието на всички тези термини обаче е еднозначно, защото народът не прави строга разлика между единия тип и другия. След сурвакарите (по икиндия) по къщите ходят маскирани младежи с “камила” или “джамало” за поздрав към стопаните, за здраве и добър приплод през следващата година, като джамаларят благославя:

“Дето стъпи джамалото,
радост и берекет да има!
Както ми е здрав топуза,
тъй да са здрави хората!
Както са рои пчелата,
тъй да са плодят децата!”

После “джамалото” символично умира,за да умре злото в дома на стопанина и отново възкръсва, както се събужда природата, за да даде повече плодородие на хората. в замяна на своята игра – словесна и имитативна плодоносна магия, младежите получават продукти, пари и добра почерпка. В Таврия (Запорожка област, Украйна) а Стара-Нова година – както българите там наричат този ден, до късно след полунощ по къщите ходят младежи, маскирани или просто с начернени лица, и благославят всичко живо с докосване, което носи здраве и плодородие.