Вицове за кръчми, бира и алкохол

Влиза човек в митницата. Митничарят го вижда и слага на бюрото пред себе си две табелки: "Тук не се пуши" и "Забранено предлагането на рушвет".Човекът: "Ама разбирате ли, господин митничар, трябва час по-скоро да мина на проверка!"Митничарят: "Много бързо, казвате?"Човекът: "Много!"Митничарят (прибира "Тук не се пуши"): Ами, дайте да запалим по цигара тогава...

Спират кораб за митническа проверка...Качва се митничарят и пита капитана на кораба:- Наркотици?- Да, ето, два килограма чист кокаин - отговаря капитанът и показва пакет...Митничарят (учудено):- А оръжие ?- Да - ето, два калашника и един "Макаров"...Митничарят (ядосан):- Ха, сигурно и валута носите, а?- Разбира се - отговаря капитанът усмихнат и вади едно куфарче с долари.Митничарят (шашнат):- И всичко това е ваше?- Не - казва капитана, - това е вашето, моето е в трюма...

На митницата:- Алкохол носите ли?- Не.- Цигари имате ли?- Не.- Оръжие, наркотици?- Не.- Да ви продадем малко?

Чапаев стои със страшен махмурлук. По стената пълзи хлебарка. Чапаев вдига пистолета и стреля в нея:- Стига си тропала така с крака, гадино!

Всяка неделя, двадесет години поред, точно в 2 часа, петима лордове се събират в имението на лорд Хенри за игра на бридж.Четирима от тях винаги играят, петият винаги гледа. На 20-тата година един от четиримата играчи умрял. Първата неделя след погребението се събират останалите. Сър Хенри казва:- Сър Джон, моля заемете мястото на покойния лорд Джордж.Раздават картите. Започват анонсите. Сър Джон открива:- Четири кари.Последващи анонси - Пас, пас, контра. Сър Джон обявява:- Четири купи.Последващи анонси - Пас, пас, контра. Сър Джон обявява отново:- Четири пики.Последващи анонси - Контра, пас, пас. Сър Джон добавя:- И вале трефа.

Почива си милиардерът Берлускони на лятната вила. На вратата се звъни, отваря икономът.- Господин премиер, някаква жена събира помощи. Ще строят детски басейн. Какво да й дам?- Дай й две кофи вода - отвърнал Берлускони.

Из полицейската сводка:"Днес в пощенската станция бе открит предмет, приличащ на бомба. Веднага бе извикан специализиран полицейски отряд, който взе необходимите мерки. Предметът вече не прилича на бомба."

Сред любимите анекдоти на Берлускони е следният, пише "Кориере дел джорно":
Едно индианско племе започнало, както винаги, да се подготвя за зимата. Което означавало преди всичко хората да се запасят с достатъчно количество дърва. По традиция вождът отишъл високо в планината да пита Свещения планински дух каква ще бъде зимата.- Студена - отговорил духът. И индианците тутакси се захванали да трупат дърва.След няколко дни вождът отново се качил в планината и пак попитал духа каква ще е зимата. Отговорът бил:- Супер студена!Индианците започнали да режат отново дърва и да ги струпват около типитата за горене.За трети път задал въпроса вождът и за трети път духът отговорил:- Тази зима ще бъде толкова студена, каквато никой не помни от 100 години насам.Тогава един от по-младите индианци се престрашил да попита духа как точно разбира какво ще се случи в следващите месеци. И онзи от планината рекъл:- Ами гледам там долу, твоите хора режат и трупат дърва, режат и трупат дърва. Логично - щом се запасяват така, зимата ще бъде много, много студена.

Петка и Чапаев влизат в кръчма на белогвардеец. Поръчват водка и мезе. Поднасят им швейцарско сирене. Чапаев гледа дупките на сиренето и казва:- Петка, да изчезваме, тия тука май никак не се шегуват с оръжието.

Чапаев и Петка хванали един от белите. Разпитват го, а той мълчи.- Да му забием клечки под ноктите! - предложил Петка.Речено-сторено. Белият обаче излязъл корав и продължили да мълчи.- Да му подпалим малко ходилата? - дава нова идея Петка.Белият издържал и на огъня.- Слушай, Василий Иванич, я да го напоим хубаво с водка, а сутринта няма да му даваме нищо за махмурлук!- Петка, ние да не сме садисти! - възмутил се Чапаев.

Двама английски лордове си говорят:- Какво мислите, сър Джон, за бягането сутрин за здраве?- Намирам го за изключително глупаво, сър Арчибалд.- Но по какви причини, сър Джон?- Защото когато тичам, сър Арчибалд, винаги разливам чашата си с уиски.

Сър Джон наставлява новия си прислужник:- Закуската започна точно в 8 сутринта. Запомни ли?- Разбира си, сър! Но все пак, ако случайно закъснея – започвайте без мен.

По време на Октомврийската революция имало забрана за употреба на алкохол. Върви си веднъж Чапай и среща Петка - пиян до козирката. Започва да му се кара:- Как не те е срам да нарушаваш забраната!Петка отвърнал:- Добре де, Чапай! Сега ще ти задам две гатанки. Ако ги познаеш - спирам да пия, а ако не познаеш - отиваме да си допиваме с теб в кръчмата.- Съгласен - казал Чапай, казвай гатанките!- Първата е: "Без прозорци, без врата, пълна къща със деца!" Що е то?Чудил се Чапай, чудил и накрая рекъл:- Ами, г**а!- Не позна! Отговорът е краставица - казал Петка.- Добре де. Давай втората!- "Две начала, два края, с две дупки!" Що е то?Не могъл да отговори и на тази гатанка Чапай и Петка казал:- Това е ножицата. Хайде сега с мен в кръчмата!Отишли те, напили се и се връщат. По пътя ги среща командира им и започва да им се кара.- Добре, старши - рекъл Чапай - сега ще ти задам една гатанка и ако отговориш - връщаме се с теб, ако не можеш - идваш с нас да си допием!- Казвай гатанката - рекъл командира.- Без прозорци, без врата, пълен г** с краставици! Що е то?Почудил се командирът и казал:- Ама ти сигурен ли си, че е така гатанката? То няма логика, не може да е така!- Е и аз това казвам на Петка, ама той твърди, че е ножица!

В центъра на средата на цивилизацията - Лондон, Великобритания, на малката, но много централна уличка Ашгроув, в баровския квартал Пал Мал, се намирал един от най-старите традиционни джентълменски клубове. Той бил известен с това, че е основан преди двеста трийсет и една години и през цялото това време там никога не била влизала жена. Правилата за членство в клуба били наистина изключително строги. Входът бил забранен за жени и имало изискване да се пази абсолютна, и ненарушима тишина. Това било необходимо, тъй като основното занимание на джентълмените било да разиграват сложни партии бридж, които изисквали невероятно съсредоточаване и мисловно напрежение.В една тиха лондонска вечер, когато мъглата над Темза се стелела по-гъста и от малеби, във въпросния клуб всичко си вървяло така, както си било вървяло през последните три века - камината в големия салон горяла, джентълмените пиели скъпи трийсетгодишни уискита и потънали в мълчание играели своя бридж.Не правела изключение и компанията на сър Арчибалд. Той, заедно със своите верни другари - сър Флетчър, сър Падингтън и сър Тимбърлейн, бил потънал в дълбок размисъл, защото тазвечершната партия бридж била особено заплетена. Север тъкмо бил отворил като първи с една трефа, ама много силна трефа, от поне 17 оньорни точки. Другата страна отговорила с една купа, което предполагало поне 8 оньорни точки и 5-картова купа, В този напрегнат миг север предложил две трефи, на което опонентът обявил две пики, вследствие на което, след съответната проверка за контроли сър Арчибалд играл шест пики. Само след миг, нещата станали почти инфарктни. На едно от високите нива изток контрирал междинно договора на север в трефи "Лайнер контра", а крайният договор бил контриран от запад, който изненадващо започнал със седмица трефа. И точно в този отговорен и напрегнат момент, докато сър Арчибалд напъвал мозъка си и се чудел как да разреши това заплетено положение - дали като покрива пиката в мора или като пази защитената дама трефа... точно в този миг станало нещо невероятно! Изведнъж вековната тишина на клуба била нарушена от някакъв тих и настойчив шепот. Той всъщност идвал от входа на клуба, където, представете си, стояла някаква жена. Тя се опитвала да убеди портиера да я пусне, защото спешно търсела някакъв лорд.- Абсурд, милейди - шептял ужасено портиерът. Ттова е мъжки клуб, тук никога не е влизала жена!- Е добре, де! - настоявала на своето дамата. Вие ме пуснете само да надникна и веднага ще си изляза! Плииийз!И понеже това "плийз" било съпроводено с няколко банкноти от сто паунда, пъхнати в ръката на портиера, дамата успяла да проникне в клуба. Тя направила едно кръгче из салона и веднага си излязла.Сър Арчибалд не реагирал на това безпрецедентно нарушение на нормите в клуба. Той все още трескаво изчислявал на ум кои карти са изиграни и кои остават скрити. И точно тогава неговият другар сър Флетчър не издържал:- Господа - казал тихо той - Не ми се ще да вярвам на очите си и не бих желал да ви разстройвам, но мисля, че току-що тук влезе жена!След това прозрение над масата отново се възцарила дълбока, като океана, тишина, а сър Арчибалд продължил да мисли върху неизгодното си положение.Един час по-късно, докато сър Арчибалд все още мислел, най-внезапно проговорил и сър Падингтън:- Невероятно! - прошептял той. Жена тук! Къде отиват традициите, къде отива Англия!?!И отново последвала тишина - с нож да я режеш. Най-силният шум, който се чувал, било пукането на бучките лед в дебелите кристални чаши, пълни с уиски и щракането на мозъка на сър Арчибалд. Той бил на прага на умствените си сили. Все още не бил решил дали да покрива пиката в мора или да продължава да пази проклетата защитена дама трефа...След още час и половина, докато сър Арчибалд още бясно размишлявал, се чул и дрезгавият шепот на сър Тимбърлейн:- Господа - прокашлял се възможно най-тихо той, а убедени ли сте, че беше жена? Да не ви се е сторило?Но и тези реплики се изгубили в космическата тишина на салона...Два часа по-късно сър Арчибалд най-сетне отлепил поглед от картите си. Той вдигнал очи и ядосано огледал сър Флетчър, сър Падингтън и сър Тимбърлейн. Колко ярост и гняв имало в този поглед! Сър Арчибалд с рязък жест хвърлил картите си на масата и изкрещял:- Няма да играя! Този шум е непоносим!

Християнин, мюсюлманин и евреин се сдружили и завъртели някаква далавера. Дошло време да разпределят печалбата. Всеки взел дела си и трябвало да остави нещо и на небесния си покровител.Християнинът начертал един кръг на земята, взел шепа пари и ги хвърлил нагоре.Каквото е паднало в кръга е за мен, другото - за Господ.След него мюсюлманинът подхвърлил пари.каквото е паднало в кръга е за Аллах, другото - за мен.Дошъл ред не евреина. И той хвърлил парите, но след това започнал да си ги събира всичките под изумения поглед на партньорите си.- Той Господ е всемогъщ - каквото е искал, си го е взел, обяснил евреинът.

Скоро след Съветската революция пращат агитатор в някакво село в Поволжието да говори против религията.Събира той селяните, говори им три часа и накрая ги пита:- Разбрахте ли сега, че такова нещо като "християнски бог" не съществува?- Разбрахме! Жив да си ни, другарю лектор, Аллах да те поживи!

Един човек бил пратен от попа до съседното село за да купи ракия. На връщане станало късно и човека решил да попита селския поп за подслон. Попа го приел, нагостил и пуснал да преспи у тях, но се притеснил че младежа хвърля око на дащеря му. Попа рекал на попадията да застанат на леглата между младите, за да не се случи нещо през ноща.През нощта обаче, след като всички заспали, младежът със странни звуци започнал да харка:- Какво сега? Хааааарррррррр...Дъщерята на попа му отговорила по сащия начин:- Ами, идвай! Хааааррррр!!!Попадията чула разговора и решила да се намеси:- Ама, мини през всички! Хаааарррр...Реда, в който били легнали, бил: младежа, попадията, попа и дъщерята.Минал младежа през попадията оправил я прескочил попа и отишал при дъщеря му. Тъкмо започвали, когато се чул гласа на попа:- Нали щеше да минеш през всички!!! Хаааарррр...

Проповедник в църква завършва дълга проповед с призив:- Братя и сестри! Който иска да отиде в рая, да стане!Всички стават освен един.- Ти братко, не желаеш ли да отидеш в рая? - възкликнал проповедника.- Искам разбира се, но не в този момент!

Двама монаси:- Братко Инокентий, защо наказаха брат Петър?- Хванахме го в килията с порно касета и порно списания!- Да, разбирам, но все пак сме християни - трябва да прощаваме грешките човешки.- Как да го простим, като ги е откраднал от владиката!

Един фермер като по чудо се спасил от голямо наводнение в Охайо. След това побъркал всички да им разказва как се е спасил по време на наводнението. След години умрял и се озовал на оня свят. Свети Петър го посрещнал на вратата и казал:- Ти беше добър човек, затова ще изпълним всяко твое желание.Фермерът скокнал и казал:- Искам да разкажа на всички как се спасих, като по чудо, от голямото наводнение в Охайо!Свети Петър събрал всички. Фермерът застанал пред тях и тъкмо да започне да разказва как се е спасил от голямото наводнение в Охайо, Свети Петър му прошепнал в ухото:- Слушай, човече, аз, разбира се, нямам нищо против да разкажеш как по чудо си се спасил по време на наводнението в Охайо, обаче гледам, че в тълпата стои Ной...