Време за прочитане - 8 мин.

На 22 септември отбелязваме деня на Независимостта на България

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения.

Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство.

Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина.

В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите.

Учредява се възпоменателен медал по този повод.

Манифест - независимостта на България
Манифест – независимостта на България

Ето какъв е бил текста на Манифестът към българския народ, който прочита Фердинанд:

По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
Оттогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.

Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица на Българското царство Търново на 22 септември 1908 г., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване

Фердинанд I

ПОСЛЕДИЦИ

На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане.

Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са:

Руско-турски протокол (1909),
Българо-турски протокол (1909) и
Руско-български протокол (1909).

Според тях:

Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877-1878 г.,
Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,
България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.

Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г.

С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България.

Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

В страната, хората започнали да празнуват бързото изкачване, което е продължило, за жалост много кратко време – 5 години по-късно започнала Балканската война, а след нея и Първата световна война.

Тези войни са довели България до две национални катастрофи.

В най-новата история на страната Денят на независимостта започнали да честват от 1998 г. насам.

Празненства по повод Деня на независимостта обикновено не се провеждат в София, а във Велико Търново до паметника на Независимостта на България.

Обикновено празненството започва с тържествена прочит на манифеста, и вечерта на 22 септември на градският хълм Царевец покрит с хиляди цветни прожектори се изпълнява светлинен шоу под откритото небе “Звук и светлина“.

ПОВЕЧЕ ЗА ПОДПИСВАНЕТО НА МАНИФЕСТА И ОБЯВЯВАНЕТО НА НЕЗАВИСИМОСТ

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България – една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество.

УСЛОВИЯТА ЗА ОБЯВЯВАНЕ

на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария – една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята – Босна и Херцеговина – т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си.

ИЗПЪЛНЕНИЕ

Междувременно, българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда “известни” икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече било решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал – цар.

МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАВАНЕ

Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието – да започнат преговори между българското правителство и Високата порта (Турция). Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата порта иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Oфициално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

ФАКТИ СВЪРЗАНИ С ПРАЗНИКА

Търновската общественост е тази, която полага основите на честването, непосредствено след 22 септември 1908 г., осъзнавайки изключителната значимост на събитието и водена от основателно самочувствие за мястото и ролята на града в него. Това е и единственият празник, който получава своята адекватна оценка още по време на самия акт.

Любопитен и малко известен е фактът, че само три дни след провъзгласяването на Прокламацията, на редовната си сесия Градският общински съвет на Търново, одобрява и гласува предложението на двама общински съветници, живописните улици “Фердинанд”, “Съборна” и “Митрополска” да се преименуват на “Цар Фердинанд I”, а улица-булевард на улица “22 септември”.

Това на практика е първата проява не само в старата столица, а и в България, ознаменуваща събитието 22 септември.

Търновци остават удовлетворени от местното общинско начинание, но считат, че то съвсем не е достатъчно за увековечаването на датата 22 септември. Затова главният лесничей от това време предлага да се избере подходящо място за залесяване в града, което да напомня на българите за станалото във Велико Търново.

Така в извънредна сесия на 1 декември 1908 г. Общинският съвет одобрява предложението и преценява, че най-подходящ за това е хълмът Трапезица, тъй като е не само в непосредствена близост до града за разходка, но е и неразривно свързан с историята на средновековния град.

На 22 и 23 септември 1909 г. в Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна пищност, отговаряща на значимостта на събитието.

За първото честване в града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членовете на Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня “Св. 40 мъченици“, празненства на Царевец и посещения на височайшите гости на Преображенския манастир.