Събор на Пресвета Богородица (26 декември): празник на семейството

Какво честваме на 26 декември

Денят след Рождество Христово православната църква посвещава на Божията майка – това е Съборът на Пресвета Богородица. Думата „събор“ тук означава събиране: вярващите се събират в храма, за да прославят онази, чрез която Синът Божи дойде в света. В българския църковен календар на тази дата се почитат още трима души от най-близкото обкръжение на Спасителя – праведният Йосиф Обручник, светият цар и пророк Давид и Яков, брат Господен. Тяхната памет се отбелязва и в Неделята след Рождество.

Така вторият ден на Коледа се превръща в празник на рода и семейството, в което се роди Христос.

Хората около Младенеца

Йосиф Обручник

Йосиф е човекът, на когото е поверена грижата за Дева Мария. Според църковното предание първосвещеникът благословил възрастния вече Йосиф – по традиция на около осемдесет години – да я приеме в дома си и да пази нейната чистота. Той не е баща на Иисус по плът, но го отглежда като баща и бди над детството му.

Най-важната му заслуга, която евангелската история помни, е бягството в Египет. Когато цар Ирод търси Младенеца, за да го погуби, Йосиф отвежда Пречистата Дева и детето на безопасно място. Затова църквата го прославя като най-близкия по плът човек до Господа, пазител на Светото семейство.

Цар Давид

Защо в Рождественските дни се споменава цар, живял векове преди Христа? Отговорът е в родословието: Йосиф произхожда от Давидовия род. Давид – цар, пророк и автор на псалмите – е сред хората, които най-много укрепват вярата в единия Бог в древния Израил. През дългия си живот той остава верен на обещанието, че от неговото потомство ще дойде Месията. Христос, роден от Дева Мария, по плът е именно от Давидовото коляно.

Яков, брат Господен

От първия си брак, със съпруга на име Саломия, Йосиф има няколко деца. Най-големият му син, Яков, живее с него и според преданието придружава Светото семейство при бягството в Египет. Църквата го нарича брат Господен. След Възнесението Христово той оглавява първата християнска общност в Йерусалим и е почитан като първия йерусалимски епископ.

Защо Рождество е семеен празник

Мнозина наричат Коледа семеен празник, защото я посрещаме у дома, с най-близките. Църквата обаче влага в този израз и по-дълбок смисъл. Синът Божи можеше да дойде в света по всякакъв начин, а избра да се роди в обикновено човешко семейство – с майка, с човек, който се грижи за него като баща, и с роднини около себе си. Според християнското учение чрез Боговъплъщението семейството не просто е благословено, а получава особено, свещено достойнство.

Затова, когато на 26 декември си спомняме за Богородица, Йосиф, Давид и Яков, ние всъщност почитаме и самото семейство като дар от Бога. Евангелието го казва с кратки думи:

„Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Мк. 10:9)

Посланието на празника за днешното семейство

Църковната проповед в този ден често говори за това колко крехки са станали семейните връзки. Хората днес живеят сред постоянен поток от информация, в който верността и домът рядко се представят като ценност, а лекомислието често изглежда романтично. Но семействата се разпадат и по друга, по-тиха причина – когато близките не успяват да носят заедно трудностите си.

Апостол Павел съветва вярващите да носят тежестите си един на друг и така да изпълнят закона Христов (Гал. 6:2). Бракът, напомня църквата, не е само радост и близост между двама влюбени. Той е и споделяне на онова, което тежи: болест, скръб, загуба на работа, на дом или на сигурност. В такива моменти съпрузите трябва да бъдат едно цяло.

Това означава съпругата да не упреква мъжа си за всеки неуспех, който не е по негова вина, а да застане до него в изпитанията му. И обратно – съпругът да поеме част от грижите на жена си, особено когато тя е болна или когато годините започнат да личат, и да остане верен на нея и на семейното огнище. Всичко това християнинът приема с благодарност към Бога – за любовта, за семейството, за децата.

Как да отбележим деня

Съборът на Пресвета Богородица не е съпроводен с шумни обичаи, както Бъдни вечер или самата Коледа. Той е по-тих празник, който естествено продължава коледното настроение. Вярващите отиват на празничната литургия, палят свещ пред иконата на Божията майка и се молят за своите близки. Много семейства използват втория ден на Рождество, за да навестят родителите си, по-възрастните роднини или кумовете си – онези, с които през останалата част от годината се виждат рядко.

Добър повод е и да се помисли за хората наоколо, които прекарват празниците сами. Една покана на трапезата, едно обаждане или кратко посещение напълно отговарят на духа на деня, който ни напомня, че Христос дойде в света сред хора, свързани с обич и грижа един за друг. Ако в семейството има натрупани неразбирателства, вторият ден на Коледа е подходящ момент за помирение и за разговор, отлаган дълго време.

Молитвата на този ден

Вторият ден на Рождество е време за особена молитва за семейството – за съпрузите и родителите, за децата, за всички, които живеят в брак. Вярващите молят Господ, Богородица, праведния Йосиф, цар Давид и апостол Яков да укрепят любовта и дружбата в домовете, да запазят чистотата на отношенията и взаимната подкрепа и да помогнат вярата и благочестието да се предадат на следващото поколение, което е още по-уязвимо от натиска на съвременния свят.

Тази молитва не е само за семейните. От здравето на семейството зависи здравето на обществото, а оттам – и на държавата, и на целия човешки род. Затова, молейки се за семейството, църквата се моли и за самотните: доброто, което се ражда в един сговорен дом, се разлива и върху живота на хората, които нямат свой. Пожеланието на празника е простичко – Бог да пази нашите семейства и да ни помага да пазим както вярата, така и уважението един към друг.