Архангелова задушница 2025 – последният голям помен за годината

Датата през 2025 г.

Архангеловата задушница през 2025 година се падна на 01 ноември 2025г., (събота) – събота, 1 ноември. Тя винаги е в първата събота преди Архангеловден и затваря годишния кръг на задушниците: след Голямата (Месопустна) и Черешовата идва тя – третата и последна.

В народа я наричат още Архангелска, Рангелова или мъжка задушница и я смятат за една от най-големите в годината. Самият Архангеловден, 8 ноември, е денят на Събора на Св. Архангел Михаил и другите безплътни сили, а задушницата преди него подготвя хората за празника с молитва за техните мъртви.

Защо събота? В седмичния богослужебен ред църквата е отредила съботата за спомен на починалите. Във всяка събота от годината в храмовете се чете молитва за тях, но на задушниците поменът е общ и особено тържествен.

Какво става в храма

Във всички православни църкви се служи Литургия за упокой, след която следва обща панихида. Тази служба народът нарича просто „задушница“. Свещениците четат имената на покойниците, които близките са написали на бележки, и се молят за опрощение на греховете им.

Зад този ден стои християнската вяра, че душата е безсмъртна и че мъртвите ще възкръснат. Според учението на Христос смъртта не е край, а преход от земния към вечния живот. Когато живите правят помен, те пазят паметта на своите покойници жива и поддържат връзката между земната и небесната Църква.

Почит към загиналите за България

Архангеловата задушница има и една особеност, която я отличава от останалите две. На нея се отдава почит към паметта на офицерите и войниците, загинали за България, и на всички паднали в редовете на Българската армия.

Ритуалът в памет на загиналите воини е въведен през 1924 г. През 1946 г. е прекъснат, а през 1992 г. Министерството на отбраната и Съюзът на военноинвалидите и пострадалите от войните го възстановяват.

Молитва за Архангелова задушница

На мястото на „(имената)“ се казват имената на починалите близки.

„Боже на човеците и на духовете, Ти, който победи смъртта, победи сатаната и дари живот на света. Сам Ти, Боже наш, приеми душите на починалите Твои раби (имената) в светло, прохладно място, там де що няма ни болка, ни тъга, ни сълзи.

Прости им всяко съгрешение, волному и неволному, що са сторили с думи, дела или мисли и като премного благ и човеколюбив Отец ги приеми в Селенията си, тъй като няма човек на земята, който да не е съгрешил.

Само Ти, Боже, си без грях и вечна е правдата Ти и истинно словото Ти.

Защото Ти, Христе Боже наш, си и възкресението и животът на починалите Твои раби (имената на мъртвите) и на Теб отдаваме вечна слава с безначалния Твой Отец и пресвети благ и животворящ Твой Дух сега и завинаги и во веки веков, Амин!“

Обичаи на гробищата

Начинът, по който се почитат покойниците, е общ за всички задушници. Първо гробът се почиства и се украсява със свежи цветя, после се пали свещ и мястото се прекадява с тамян.

Преливането с вино

Един от най-старите ритуали е преливането на гроба с вино. Обикновено това прави най-възрастната жена в рода. Тя започва от главата на покойника – на някои места виното се излива във формата на кръст, на други се обикалят три кръга по края на гроба.

Софрата и подавките

Близките сядат на обща трапеза. Обичаят повелява на нея да има седем различни ястия, сред които непременно и любимите на починалия. Вярва се, че така мъртвите ще благословят живите за коледните пости, които започват скоро след това. Първата хапка и първата глътка вино се оставят на земята за покойниците с думите „Бог да прости“.

Раздават се и подавки – сладкиши, бонбони, плодове, варено или печено пиле, вино. Те са за успокоение на душата и за опрощение на греховете ѝ. Дават се не само на роднините, дошли на помена, но и на непознати, които стоят край съседните гробове. Според вярването починалите в Христа не се ревнуват помежду си, затова е добре да се подаде на всеки.

Как да се подготвим

Ако за първи път ще правите помен на Архангеловата задушница, ето обичайния ред на деня:

1. В петък вечерта или рано в събота се приготвя храната – жито, хляб или питка, ястията за софрата и подавките.
2. Сутринта семейството отива на църква, оставя бележка с имената на покойниците и присъства на заупокойната служба и панихидата.
3. След службата близките отиват на гробищата, почистват гроба, палят свещ, кадят и преливат с вино.
4. Накрая се сяда на обща трапеза и се раздава за „Бог да прости“ на всички наоколо.

Редът може да варира според района, но смисълът е един и същ – душите на починалите да бъдат споменати с добро и с молитва.

Поверия за деня

• Докато близките седят на трапезата, следят дали наблизо няма да прелети пеперуда или мушица. Смята се, че това е душата на починалия, дошла за малко при своите.
• На Архангеловата задушница не се работи. Жените не перат и не вършат домакинска работа, за да не разгневят душите на мъртвите.

Архангел Михаил в народните представи

Задушницата носи името на архангела, който в народа се смята за прибирач на душите. На иконите Архангел Михаил често държи везни – с тях, според народните представи, той претегля греховете на човека и заедно със Свети Петър решава дали душата да отиде в Рая, или в Ада. В други изображения държи нож, с който изважда душата на умиращия.

Тази представа за строг, но справедлив съдник личи и в една народна легенда: селянин помолил светеца да кръсти новороденото му дете, защото искал кръстникът да бъде наистина справедлив човек.