Богатствата на душата

Съществуват три добродетели, които, ако се развият, почти ви правят ясновидец. Вие трябва само да ги упражнявате с необходимата сила и интензивност на Духа: с увереност в себе си, със смирение; самообладание, с кроткост; присъствие на духа, с устойчивост. 

д-р Рудолф Щайнер

В днешно време при много хора атеисти е характерно развитие на висок интелект по отношение на материалната култура. Но също така се наблюдава консуматорски манталитет на егоизъм, себичност, агресивност. Такива хора си мислят, че са успешни, силни личности. Всъщност те са с обедняла душа, слаб Дух, недоволни от живота, песимисти, без вяра и надежда в бъдещето.

Как да постигнем силен Дух и богата душа
Как да постигнем силен Дух и богата душа

Притежаването на материални богатства не осигурява удовлетвореност от себе си. Напрегнатият живот за натрупване на все повече капитал, повече удобства, по-съвършена техника, но без познание за духовната същност на света, на духовното и душевното собствено устройство не осигурява на човека увереност в съществуването, спокойствие. 

За съжаление малко се знае и обръща внимание за изграждането на морални ценности, добродетели, чрез вероучение, духовна просвета както при домашното възпитание, така и в училищното образование.

Много хора ги считат за отживелица, безполезно нравоучение, съдържащо се само в религиозните канони. А тъкмо добродетелите са онова, главна предпоставка за развитие на силна личност, силен Дух и богата душа. Придобиването им дава оптимизъм, положително мислене, вяра в днешния ден и надежда за бъдещето.

Ще разгледаме добродетелите, опирайки се на познанието, дадено от д-р Рудолф Щайнер и неговия последовател, антропософ Херберт Витценман.

Добродетелите не са природни дарби. Човек, поел пътя на духовното познание, може да ги развива, ако има желание, упоритост и постоянство. За развиване на добродетели е необходимо самопознание и самовъзпитание.

Малкото дете е под влияние на силите на духовния свят които го закрилят и изграждат духовно и душевно. Но за създаване на морални качества и добродетели е необходимо духовно познание на родители и възпитатели, за да насочват детето, което да си ги изгражда. Такова възпитание подпомага то да расте като стабилна, самостоятелна личност, преуспяваща, със силен Дух, богата душевност, полезна за себе си и за околните.

Има родители, които правят огромна грешка като насърчават у децата агресивност, страх, омраза, ожесточеност, себеизтъкване и егоизъм. Така създават още у малкото дете нездрава изкривена психика за начина на живот, което им пречи да се развиват духовно.

Правилното е да се насърчава детето да иска да подарява, да благодари, да прощава, да бъде учтиво, великодушно, състрадателно, търпеливо, смирено, сдържано, да има благоговение и почит. Ще разгледаме отделните добродетели.

Смелост

Смелостта дава сила на душата (астралното тяло). Смелостта е спасителна сила за освобождаване, за спасение. Всяко начало изисква смелост. Смелост е да приемем съдбата си. Но и съзнателно, смело да творим бъдещето си. Ние градим тук и сега живота си с добри постъпки, с творчеството и действията си. Те са ценност, придобивка за бъдещия ни живот.

Смелост
Смелост

Аристотел е казал:

„Да живееш значи да създаваш неща, не да ги придобиваш.“

За смелостта се изисква борба със страховете, които ни внушават демоничните същества. Смелостта е да приемем съдбата си за справедлива осъзнавайки изплащането на кармата от минал живот.

Но смелостта е обединяване на минало и бъдеще в нашия живот – пълноценно, плодотворно да работим да творим за другите, за света, смирявайки нашия Аз, без себичност. Смелост не е погрешното възвеличаване на нашето Себе чрез перчене с екстремни спортове и безсмислени постъпки с излишни рискове.

Мълчание (дискретност)

Мълчанието натрупва сила на жизненото (етерното) тяло. То се придобива по време на медитация и молитва. Само това, което има смисъл и значение да се изявява като слово. Избягват се безразборните разговори, празнословие, което не води до нищо.

Мълчание (дискретност) - медитация
Мълчание (дискретност) – медитация

Мълчанието е преодоляване на излишната бъбривост, излишество на необмислени думи. Да ценим словото, да се вслушваме във вътрешното слово на душата, в Себе си, в своя Дух (Аз). Така се вглеждаме, осъзнаваме самите себе си.

Мълчанието е защитна обвивка на духовната ни същност, като неприкосновена тайна на душата ни. Мълчание е също да запазим доверието, тайните на тези, които са ни се доверили. Мълчанието е сила, чрез която постепенно започваме да разбираме самите себе си като духовни същества.

Ето как поетично го е изразил Михаил Кендеров:

Откъснат цвят е казаната дума, повехнала и умъртвена. Във погледа, във глътката, в дъха ми обичай неизреченото в мене.

Великодушие

Когато развиваме великодушие, то се превръща в любов към всички. Великодушие е да разберем, да оставим пространството в себе си, за да се изяви душата на друго същество в нас. Това е разбиране да осъществим израз на неприкосновеност на Духа на друга индивидуалност. Това значи да сме солидарни и отговорни за друго същество – като отговорност в една свободна общност. Така великодушието води до любов.

По друг начин, красиво и поетично го е изразил Михаил Кендеров:

Ние живеем на духовната светлина, която споделяме помежду си.

Равновесие (вътрешно)

То води до напредък, до успех. Равновесието се постига, опознавайки себе си, собствения си Аз и чрез него разбираме духа, разлят като първопричина на целия свят. Научаваме се да търсим Духа, скрит зад всяко нещо, въпреки че имаме сетива само за материалния свят. Така във всяко истинско познание действителността се проявява в нашия опит в живота.

Преживяването на равновесие е срещата на Дух с Дух. От познаването на хората като духовни същества, на духовната същност на действителността идва равновесието. Това ни води към успех, към напредък, когато имаме равновесие в мисли, чувства и постъпки.

Аристотел пише за равновесието, умереността като основа за всички добродетели за нравствено издигане и душевно здраве на личността.

Той пише: 

Добродетел, това е разумно разбиране на известна човешка способност в отношението на човека да удържа средата между „твърде много“ и „твърде малко“.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Духът в матрицата на душата
Кое е духовното ви животно според зодията
Чакрите – духовни центрове на тялото

loading...