Суеверия

На Богоявление се сбъдват желанията ни

Небето се отваря на Богоявление и си пожелаваме желание

Намислете своето желание на Йордановден

На 6 януари православната църква чества празника Йордановден, Богоявление. Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи.

На Йордановден (Богоявление) празнуват имената (именници)

БИСТРА, БОГДАН, БОГО, БОЖО, БОЖИЛ, БОГОЯ, БОГДАНА, БОНА, БОНКА, БОГОЛЮБ, БОГОЛЮБА, БОГОМИЛ, БОГОМИЛА, БОЖАН, БОЖАНА, БОЖИДАР, БОЖИДАРА, БОЖИКА, БОЖИН, БОЖИНА, БОЖИНЕЛ, БОЖИНЕЛА, БОЖКА, БОЖКО, БОНЧО, БОНЬО, БОНИ, БОЮ, БОЯН, БОЯНА, ДАН, ДАНИ [УМАЛИТ.], ДАНА, ДАНКА, ДАНЧО, ДАНЬО, ДАЧО, ЙОН(А), ЙОНО, ЙОНКА, ЙОНКО, ЙОРДА, ЙОРДАН, ЙОРДАНА, ЙОРДАНКА,, ЙОРДАНКА, ЙОРДО, БОЙКО, Бойко, Бойка, Бойкан, Бойкуш, БОЙКА, БОИЛ, БОЙЧО

Богоявление - Йордановден
Богоявление – Йордановден

Празникът е наречен така, понеже на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. С него се слага край на така наречените мръсни дни“.

На този ден според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. Според народните поверия през нощта на Йордановден небето се отваря. Който успее да види чудото, той ще сбъдне всичките си желания.

Поверия

Хората вярват, че на Йордановден водата има по-голяма сила. Освен, че пречиства греховете, тя умее да лекува, затова болните влизат в реката, в която е хвърлен кръстът. На 6 януари се извършва празничен водосвет край големите водоеми, а кръстът от църковната слъжба се хвръля във водата. Който успее да го хване, болести няма да го ловят цяла година.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.

Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.

Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от бог това, което си пожелае.

Двойките по свой начин вземат участие в празника. Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенцеа или извора на реката да си налеят “света” вода. На реката обливат домашната икона и лицата си.

"Света" вода
“Света” вода

На Йордановден се меси обреден хляб, за направата на който се използва част от светената вода. Всеки от дома трябва да си вземе късче, за да бъде здрав и да се радва на късмет и успехи през годината.

Пречистване

Само ден по-късно на 7 януари, Българската православна църква почита паметта на св. Йоан Кръстител, който кръщата Исус Христос в река Йордан. Празникът е наричан от народа Ивановден.

Св. Йоан Кръстител е назоваван още Предчета, защото  предрича издаването на Христос на земята и подготвя пътя на Месията с проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея.

Св. Йоан е увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душата си за Бога.

Като символ на прочистване, Йоан кръщавал покаялите се с вода.

Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антила.

Обредното къпане за здраве на Йордановеден продължава и на Ивановден. В някои райони на странта то дори е по-характерно за този празник.

Обредното къпане за здраве
Обредното къпане за здраве

Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или от девера. Затова окъването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност.

През този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже, и именниците. В Югозападна България къпят младоженките и младите момиченца на възръст до една година.

Обредното къпане включва и размяната на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете.

Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза. Обрената трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кърваница, печена луканка, свински ребра със зеле.

На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на странта коледарите отвеждат тържествено “царя” на дружината на чешмата, където го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване.

Тълкуване на статистиката за имената сочи, че 371,082 българи имат основание да отбележат тази година Ивановден. Иван и сродните имена са най-популярните в България.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Поверия за Йордановден (Богоявление)
Пожелания за Йордановден
Трапезата на Йордановден

Tags
loading...

Свързани статии

Close