Мръсните дни между Коледа и Йордановден: поверия, забрани и караконджули

Ако искате да се потопите в празничното настроение, пуснете си коледни песни, докато четете:

Защо дните са „мръсни“

С раждането на Христос светът се обновява, но според народната вяра той още е на границата между стария и новия ред. Отвъдното, където живеят тъмните сили, е съвсем наблизо. Оттам идват нощни гости – караконджули, бродници и всякакви страшилища. Казвали, че земята е „като решето“ – пълна с дупки, през които злото излиза навън.

Тази граница се затваря чак на Йордановден, когато водата бъде осветена. Дотогава тя се смята за „некръстена“, затова хората спазвали редица забрани. Вярвало се, че който ги наруши, ще се разболее.

Какво не бивало да се прави

• не се вършела женска работа – не се перели ризи, не се бродирало, не се предяло и не се метяло;
• водата в съдовете се пазела грижливо, за да не я оскверни „поганецът“;
• пепелта от огнището не се изхвърляла, защото се вярвало, че поганците ходят по нея;
• нощем – от залез слънце до първи петли – човек не бивало да излиза, а да стои у дома, край огъня, на топло и светло. Това е времето, в което според поверието той е най-беззащитен.

Старите поверия забранявали и зачеването в тези дни. Това е част от народните представи и не определя по никакъв начин бъдещето на роденото дете. По същия начин за детето, родено през мръсните дни, се шиела специална ризка като обред за закрила – датата на раждането не прави детето болно или обречено.

Магическата сила на пепелта

Пепелта заема особено място в обичаите на тези дни. В народното мислене тя е нещо междинно – нито жива, нито напълно мъртва материя. Затова и силата ѝ е най-голяма именно в това „междинно“ време.

Пепелта се събирала чак на Йордановден. Според поверията с нея можело да се прогонват зли сили и болести. Иманярите я ръсели на място, където подозирали, че има заровено имане – вярвали, че така ще разберат кой е стопанинът на съкровището и каква жертва трябва да му се принесе.

Кои са караконджулите

В народните поверия караконджулът е зъл дух, близък до вампира. Има много имена – караконджо, караконджер, поганец и други. Вярвало се, че в караконджул се превръща човек, погребан без опело, или мъртвец, когото котка е прескочила след погребението.

Как изглежда, никой не може да каже със сигурност. Най-често го описват с четири конски крака и човешка глава, с криле, с които лети, с дълги уши и големи очи. Може да се яви и като куче, котка, кон, кокошка, малко дете или страшен великан с едно око и един крак. Общото между всички образи е, че съществото не е нито човек, нито животно – то принадлежи на хаотичния, страшен свят, който се нарича хтонос.

Къде и кога се срещат

Според поверието караконджулите се показват на съботниците – хората, родени в събота през нощта в периода от Коледа до Йордановден. През тези дни поганците са на воля: обикалят нощем из улиците и около къщите, събират се край воденици и играят хоро на хармана. Най-често ги срещали до реки и кладенци, в дерета и край водопади, където растат здравец и бръшлян. Опасно било и мястото, където е заклано прасето.

Казвали, че караконджулите се появяват в деня на коленето на прасето или когато се прекади трапезата на Бъдни вечер. Бродят в тъмните нощи до Сурваки или докато децата не извикат „Сурва, Сурва“.

Какво правят с хората

Според разказите караконджулите чупят керемидите на покривите, замайват хората и ги отвеждат, където си искат. Пресрещат пътници и със силата си ги завеждат на смъртно опасни места. Вярвало се, че който стъпи на караконджулова трапеза, се разболява и умира.

Бабугерите от Югозападна България

В Югозападна България през тези дни излизали дружини от маскирани мъже, не по-възрастни от 40 години. Наричали ги бабугери, русалии, джамали. Носели бели фустанели, а на гърдите – две кръстосани червени кърпи. Били въоръжени с мечове и тояги. Според народните вярвания, като играели специален танц в кръг около болния, те прогонвали тежката болест.

Как се пазели от злите сили

Народът знаел много начини да държи тъмните същества надалеч:

• чесън – по една скилидка се носела през всички мръсни дни, защото злите сили бягат от него;
• черен глог и хвойна – поставяли се на вратите, на комина и на прозорците;
• кръстове с катран – рисували се за защита, а наред с тях се закрепвали и слънчогледови пити;
• някои хвърляли през къщата си клонка, ела или камък, за да не влезе поганецът.

Караконджулът, колкото и страшен да е, изчезва уплашен, щом чуе или види петел. Плаши се и от силна светлина, живи въглени и пепелта в огнището, от чесъна, от дрънченето на желязо, от кръста и кръстния знак, от слънчогледовите пити.

Закрила в дома – някога и днес

Затова в дома и до днес е хубаво да има изображение на петел – резбовано или рисувано, чесън и кръст, най-добре ръчно направен от дърво или ковано желязо. Някога в къщите окачвали и ръчно тъкани пана с хлопки. Те се раздрънквали от време на време, за да може звънът на желязото да прогони караконджулите и подобните им същества, ако са успели да влязат. Ако паното имало джобче, в него слагали скилидка чесън за допълнителна защита.