Нова Година – повече за празника и традициите
За римляните новата година е от 1 април – денят в който встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иберия, което налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно на 1 януари.
Този прецедент се превръща в традиция.
С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна.
На 1 април започва да се празнува “лъжливата” нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.
В Египет през 4241 г. пр. н.е. в Хелиополис е създаден най-древният календар, в който годината е разделена на 12 месеца и има 365 дни.
В него новата година започва през месеца на разливането на Нил – Юли. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр. н. е.
През 2700 г. пр. н. е. китайците съставили свой цикличен календар, според който новогодишните тържества, наричани “Празник на пролетта”, траят 3 дни и се честват през февруари.
Едва 3 000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния.
Според древния японски календар, всяка година преминава под знака на един от всичките 12 зодиакални символа: тигър, кон, заек, плъх, куче и т. н.
Новогодишният празник трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва с 108 камбанни удара.
Според индийския календар от 1952 г. новата година започва на 22 март, а високосната – на 21 март.
Този ярък и весел празник се празнува в различните страни по различен начин, но навсякъде той е обичан и очакван. Още в началото на декември в големите градове, села, във всеки колектив и всяко семейство се чувства приближаването на това зимно тържество.
Обичаят да се празнува Новата година за първи път се появява в Месопотамия. Според учените, първата нова година била отпразнувана в третото хилядолетие пр. Хр.
Традицията на празнуването на Новата година е била свързана с това, че всички земеделски работи започвали в края на март, след като идвала водата в реките Тигър и Ефрат. В рамките на 12 дни от паради, карнавали, маскаради, и бе признато това събитие. По време на празника е било забранено да се работи.
Постепенно обичаят да се празнува Нова Година става все по-известен – евреите, които били във вавилонски плен са заимствали тази традиция от тях, от тях традицията мина към гърците, и вече от гърците – на народите от Западна Европа.
Когато Юлий Цезар въвежда новият календар (сега се нарича Юлиански календар), първият ден от новата година започна да се счита първият ден на януари.
Римляните на този ден правели жертвоприношение на бог с двете лица Янус и започвали в този ден важни събития, смятайки първият ден на годината за благоприятен за нови начинания.
В Египет е създаден най-древният календар – в Хелиополис в 4241 г. пр. н. е. Годината в него е разделена на 12 месеца и наброява 365 дни. В него новата година започва през юли – месеца на разливането на Нил. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр. н. е.
Китайците съставили свой календар през 2700 г. пр. н. е. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния, според който новогодишните тържества, наричани Празник на пролетта, траят 3 дни и се честват през февруари.
Гръцката Нова година е наричана олимпийска. Месец юли на 776 г. пр. н. е. бил времето не само на първата олимпиада, но и началото на новата система на измерване на времето. Годината започвала през юли, но в объркания гръцки календар това можело да се случи и през друг месец. Днес обаче новогодишните бутилки шампанско в Атина гърмят на 1 януари.
Римляните поставили свое начало на летоброенето още при основаването на Рим. През 46 г. пр. н. е. по нареждане на Юлий Цезар в този календар направили реформа – било прието, че годината се състои от 365 дни и 6 часа.
Новата година трябвало да се чества на 1 януари, но самите тържества започвали от 17 декември и траели 2 седмици. През 1582 г. Юлианският календар бил заместен с Григорианския. (Тази реформа била извършена от папа Григорий XIII.) Според него Нова година се празнува на 1 януари.
Японският календар е древен. Според него всяка година преминава под знака на различен зодиакален символ: тигър, кон, заек, плъх, куче и т, н., общо 12 символа. Новогодишният празник в Япония трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва с 108 камбанни удара.
В индийския календар били определени около 20 различни изходни дати, между които и датата на смъртта на Буда. През 1952 г. специална комисия създала нов календар. Продължителността му съответства на тропическата година и обикновено наброява 365 дни, а през високосните години – 366 дни. Новата година започва на 22 март, а високосната – на 21 март.
Виетнамската Нова година, наричана празник Тет, се празнува според лунния календар. Всеки месец по този календар започва от вечерта, когато отново се покаже лунният сърп. Годината наброява 354 дни, а началото на лунната година в продължение на 33 години преминава поредно през всички годишни времена.
Арабският календар е напълно непонятен за нас. Той започва от 16 юли (“преселването” на Мохамед). Затова Нова година трябва да се празнува непременно през юли, но невинаги този празник съвпада с началото на календарната година. Арабският календар е свързан с лунната година, която е с 11 дни по-къса от слънчевата. Затова Нова година започва най-различно.
Григорианският календар, действащ днес в повечето страни, също не е съвършен. Към ООН съществува специална комисия – от години вече, натоварена с неговото усъвършенстване. Един от изработените проекти е годината да бъде съставена от 13 месеца от по 28 дни и да има 2 дни без дата, предназначени за честването на международни празници.
Вижте и:⤵️
Пожелания за Нова Година
Поверия за Нова Година
Суеверия за нова година
Новогодишната трапеза
Годишен Хороскоп
