Международен ден на труда – 1 май

Първи май и историята на Деня на труда

Денят на труда и на международната работническа солидарност се отбелязва на 1 май. Историята му е свързана с борбата за по-кратък работен ден и по-добри условия на труд.

Историята на празника

Корените на празника водят до работническото движение от XIX век и до протестите, с които трудещите се настояват да бъдат зачетени най-основните им социални права.

Всичко започва в САЩ на 1 май 1886 година. Тогава синдикатите организират неофициална общонационална стачка – над 300 000 работници от цялата страна излизат с искането работният ден официално да бъде ограничен до 8 часа.

Три дни протестите в Чикаго не стихват, докато полицията и наетите частни охранители не ги разгонват. Около 200 души са ранени, а най-малко четирима – убити.

На 4 май следва нов протест, този път срещу полицейското насилие. По време на него към полицаите е хвърлена бомба – един от тях загива, а шестима са ранени. В бърз процес седем анархисти са осъдени на смърт и четирима от тях са екзекутирани, а по-късно осъдените са обявени за невинни.

В знак на солидарност с протестиращите в Чикаго учредителният конгрес на Втория интернационал, състоял се в Париж през 1889 г., призовава за демонстрации по целия свят.

През 1904 г. в Амстердам Международната конференция на социалистите отправя апел към социалдемократическите партии и синдикатите във всички държави: на Първи май те да излязат с енергични демонстрации в подкрепа на световния мир и за законното признаване на осемчасовия работен ден.

Понеже стачката е най-силната форма на протест, конгресът обявява за задължение на всички пролетарски организации по света на 1 май да прекратят работа – навсякъде, където това може да стане, без да навреди на самите работници.

В България

Денят на труда е един от официалните празници в България.

Първият опит за честване на 1 май в България е от Типографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.

От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да чества празника ежегодно.

Държавата отбелязва 1 май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място.

Манифестиращите преминават марширувайки през площада, като скандират предварително заучени лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни (БКП и БЗНС от управляващия ОФ), държавни и местни ръководители.

И след падането на комунистическия режим у нас през 1989 г. 1 май остава официален почивен ден, макар че държавата вече не се заема да организира масови шествия и прояви.