От време на време всеки от нас сънува кошмар.
Съдържание
Обикновено те са отговор на всекидневния стрес в личния и професионалния ни живот. Сънната парализа обаче не е сън или кошмар, а плашещо състояние което временно парализира спящия малко след като заспи или след като се събуди.
Какво е сънната парализа?
Сънната пларализа е подобна на парализата, която настъпва като част от БДО (бързото движение на очите). Тя е която ни предпазва от това да извършваме физически движения като реакция на сънищата ни. Нормално тя настъпва след като заспите и изчезва точно преди да се събудите.
В случай на сънна парализа, съзнаниято на спящия се събужда, не в съня или в някой кошмар, а в реалния живот, но тялото му продължава да е неподвижно. Това означава, че той е напълно буден, но не успява да се движи. Ако това не ви се струва достатъчно плашещо то трябва да се знае, че е възможно парализата да включва и халюцинации или да остави спящия в полу-будно състояние.
Халюцинациите са изключително ясни и често оставят усещането за голяма опасност. Човек често изпитва усещането за: чуждо присъствие в помещението, невъзможност да диша, невъзможност да говори или извика и усещане за давене/падане.
Колко дълго може да продължи сънната парализа?
Сънната парализа може да бъде от няколко секунди до няколко минути, строго индивидуално е. През това време той или тя може да осъзнае, че халюцинациите не са истина, но ще продължи да изпитва чувство на безпокойсто или страх когато се опита да се събуди.
Причините за сънна парализа
Няма ясна причина защо сънната парализа се случва на някои хора и не се случва на дуги. Учените имат известни теории една, от който, е че тя се предизвиква от ниските нила на мелантонин, което спира деполяризацията протичаща в нервите. Което спира стимулацията на мускулите, което нормално настъпра преди или след БДО, което води до парализиране на мусколите.
Изследванията показват, че следното може да увеличи вероятността от сънна парализа:
–Ако спите по гръб с лице нагоре
-Не регулирано спане (по едно и също време), включително: дрямка, късно заспиване или никакво спане
-Увеличаване на стреса
-Внезапни промени в живота ви (или в обкръжаващата среда или в начина ви на живот)
-Имате ясен сън или кошмар точно преди сънната парализа
Духове, отвличания и сънната парализа
Някои учени смятат, че може би сънната парализа е отговорна за многото твърдения на хора, че са видяли дух или че са били отвлечени от извънземни. Ясните и реални халюцинации, които често придружават сънната парализа може да накарат човек да мисли, че има нещо или някой в стаята с него. Спящия може също да чуе странни звуци или да прочувства тежест в гърдите, сякаш тежък обект е бил поставен на тях.
Лечение на сънната парализа
Има два начина за справяне със сънната парализа – естествен и чрез медитация. Хората, които страдат от чести пристъпи на сънна парализа, често откриват, че е лесно да се справят с нея понеже осъзнават, че няма трайни ефекти и парализите евентуално ще прекъснат с времето. След като за пръв път изпитате сънна парализа и разберете, че това ще премине, дишайте бавно и опитайте да размърдате определени част от тялото си, като клепачите, пръстите на ръцете или краката си. Можете също на опитате да заспивате по едно и също време, упражнявайте се повече и опитайте да намалите стреса, това ще облекчи сънната парализа.
Ако сънната парализа е особено стресираща, вашият доктор може да ви предпише лекарста. Обикновено дози по 0.5mg Клоназепам може да ви облекчи. Някои хора се чувстват добре при 20mg Риталин и успяват да се предпазят от сънна парализа. Кръвното налягане освен всички други неща трябва да бъде следено внимателно при приемането на Риталин.
Важното е да запомните, че докато сънната парализа може да е стряскаща тя не ви наранява. Много хора са преминали през това и може да бъдете спокойни – не умирате и не губите разсъдъка си. Колкото по-бързо успеете да се успокойте толкова по бързо ще премине неприятния епизод. Ако установите, че не успявате да го превъзмогнете, става по-лошо и не можете да го регулирате чрез график, упражнения и диета, говорете с вашия лекар, за да видите какво друго може да се направи.
