Благовец на 25 март: народни вярвания, обичаи, забрани и гадания

Два празника в един ден

На 25 март се срещат два пласта на нашата традиция. Църквата чества Благовещение – евангелския разказ за архангел Гавриил, който известява на Дева Мария, че тя ще роди Божия Син. Народът пък празнува Благовец – деня, в който според вярванията истински идва пролетта. Имената си приличат, но смисълът на двата празника е различен. Кукувицата, лястовицата и змиите, за които ще стане дума по-долу, принадлежат на народните поверия, а не на библейския текст.

Църковният празник

Описанието на Благовещението намираме в Евангелието от Лука. Християните почитат събитието още от IV век, а като празник в Православната църква то се утвърждава през VII век. Тъй като датата винаги попада във времето на Великия пост, на трапезата се разрешава риба.

Богородица се смята за закрилница на майките и затова много жени особено тачат празника. В народния календар той има и още едно име – „половин Великден“. У нас до установяването на социалистическата власт, която налага атеизма, на Благовещение се е отбелязвал и Денят на майката. Това личи от много публикации в старата периодика и от спомените на съвременници. След промените през 1989 г. традицията е възстановена, макар че мнозина продължават да честват майките и на 8 март.

Народният Благовец

Корените на народния празник са много по-стари от християнството и водят към езическите обреди за посрещане на пролетта. Не е случайно, че Благовец е само няколко дни след астрономическото начало на пролетта – около него са се събрали ритуали, които трябва да осигурят добро начало на новия стопански цикъл. С течение на вековете старите обреди не изчезват, а се наслагват върху християнския празник и се обогатяват. Така в един и същи ден хората отиват на църква, а след това гонят змиите от двора, пекат пита с мед и се ослушват за първата кукувица. Именно това преплитане прави Благовец един от най-богатите на обичаи дни в народния календар.

Кукувицата и правилото „както те закука“

Вярва се, че на Благовец за пръв път се чува кукувицата. С гласа си тя известява своята „блага вест“ – че зимата си е отишла и лятото наближава. Затова е хубаво да я чуеш в този ден, но при едно условие: когато те „закука“, трябва да си нахранен, да имаш в джоба пара и залък хляб. Казва се, че в каквото състояние те завари кукувицата, така ще ти върви през цялата година.

Оттук идват и няколко правила, които старите хора спазват:

• не се излиза от къщи гладен;
• в джоба трябва да има пари – ако не златна, то поне сребърна монета;
• човек става и закусва рано, за да е бодър и работлив през годината;
• денят се прекарва в добро настроение, защото какъвто е той – спокоен или притеснен, весел или навъсен – такава ще е и годината.

Зад тези правила стои една проста мисъл: началото определя продължението. Затова в този ден хората се стараят да избягват караниците, да не остават без хляб и пари и да започнат пролетта с усмивка. Дали поверието е вярно, всеки може да провери сам.

Кукувиците, орисани да мълчат през по-голямата част от годината, проговарят именно от сутринта на Благовец. Според поверието с тях в света на хората идват и самодивите и самовилите, които прекрачват от призрачния си дом на края на земята.

Пролетта се събужда

За народа пролетта започва на Благовец. Камбаните в църквата разнасят благата вест за зачатието на Бога, а лястовицата носи своята – че студът е отминал. Ако закъснее, се очакват още студени дни. Казват, че на 25 март мечките се размърдват в бърлогите си и слизат до реката да се изкъпят, а водата след тях става лековита. От зимовищата си излизат и змиите.

Рибата и рибената кост

Рибата е задължителна и в народния празник. Според поверието всеки трябва да хапне от празничното ястие, а после да прекара рибена кост по зъбите си – за здраве и късмет. Дори най-бедните, които не могат да си позволят риба, гледат да имат поне стара кост, за да „почешкат“ зъбите си с нея.

Гоненето на змиите

Пролетното излизане на змиите е причина за един от най-шумните обичаи на деня. Рано сутринта жените и децата обикалят къщата и двора и тракат с маши, огрибки и всякакви железа – смята се, че змиите се боят от звъна на метала. Докато вървят, изричат:

• „Бягайте змии и гущери, да дойде Благовец!“
• „Бягайте мишки, смоци, змии, нек’ ни дойде благо жито!“
• „Бягайте змии и гущери, днеска е Благовец!“

В някои села обикалят с подпален парцал и викат: „Ево! Аз като съм в долé (в дола), ти да си в поле!“ Ева тук е змията, която не бива да се назовава с истинското ѝ име. По ъглите на двора се пали и говежди тор. На места този обичай е жив и до днес.

Шумът, огънят и изричаните думи имат една цел – да изпратят змиите далеч от къщата, в полето и в гората, където няма да вредят на хората и животните. Друг начин да се прогонят змиите е огънят. Сутринта се изнасят боклуците и ненужните вещи, запалват се и по стар обичай хората прескачали пламъка, като опушвали ходилата си – вярва се, че така през лятото няма да ги ухапе змия.

Царицата на змиите и змийското богатство

Според поверията на Благовец змиите не хапят. Нещо повече – от радост, че земята се е стоплила, изваждат на повърхността големи съкровища. Затова някои тръгват още на зазоряване по поля и планини с надеждата да срещнат змийската царица. Тя се познава по множеството малки змийчета, които я следват. Ако човек не се уплаши и постели пред нея халище, тя може да остави върху него от безценните камъни, които носи под езика си.

Старите хора вярвали още, че първото пролазване на змията има целебна сила – болните оставяли дрехите си на земята, за да мине змия по тях. Вечерта пък цялото семейство се събира у дома и чака змията стопанин да излезе от огнището и да преброи домашните. Който не бъде преброен, него не го чака нищо добро през годината.

Чистене, огън и първата пита

На Благовец жените подреждат къщата, измитат двора и изнасят навън тъканите и дрехите, изработени през зимата – слънцето да ги види и да прецени колко са били работни. Казва се, че то винаги възнаграждава най-трудолюбивите. Събраната смет се изгаря, а заедно с нея – и всичко лошо.

Чистенето има и по-дълбок смисъл: къщата трябва да посрещне пролетта обновена, без нищо старо и непотребно, което да пречи на доброто да влезе. Момичетата за пръв път месят пита с мед и я раздават на съседи и роднини. Рано сутринта девойки обикалят селото и пеят благовешки песни.

Благ ден за стопанството

Пролетната работа тръгва точно на Благовец:

• жените прекопават лехите и садят цветя;
• присаждат се плодните дървета, „за да са благи“;
• вярва се, че тиквите, дините и краставиците, посадени на този ден, ще бъдат особено сладки;
• пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да бъде медът благ;
• в някои краища малки момиченца търкалят питки по поляните, за да върви леко полската работа през лятото;
• стопаните белязват животните, защото на този ден „не ги боли“.

Ден, в който раните не болят

Благовец се смята за благ ден – казва се, че тогава дори раните не болят. Затова точно на този ден на малките момичета им пробиват ушите за обеци.

Празникът се почита и като ден на майката. Към сираците, бедните и нещастните се проявява особено съчувствие. Възрастни жени учат момиченцата сирачета как да омесят празничната пита и така им предават традицията.

С появата на първата лястовица се свалят мартениците. Легендата казва, че тя бърза да се върне точно за Благовец, за да започне подготовката за Великден.

Нощта на чудесата и иманярите

Вярва се, че когато архангел Гавриил слязъл при Мария, небето се отворило. Затова мнозина бдят в нощта срещу Благовец с надеждата отново да видят отвореното небе и да си пожелаят богатство и късмет.

Други търсят богатството в земята. Според иманярските легенди там, където е заровено имане, в тази нощ се показва син пламък или огънче, което просветва три пъти. Смята се, че това са духовете на покойните стопани, които приживе са скрили съкровището си. Затова иманярите обикалят полета и могили, за да зърнат чудния знак.

Любовни магии и защита от уроки

Според старите вярвания на Благовец знахарите ловят змии и засаждат босилково семе в главите им. От бледорозовите цветове на израсналия босилек после се прави магия за омайна любов. За да се предпазят от лоши очи, хората връзват възел на забрадката или на коланчето си и го оставят вързан цяла година.

Какво не бива да се прави

• Жените не бива да шият, плетат или да решат косите си на път – иначе през лятото ще срещат змии и гущери.
• Не се спи до късно. Който чуе кукувицата, докато е още в леглото, ще се разболее или ще изпусне късмета си.

Гадания за любов и съдба

Като ден на началата Благовец е подходящ и за надничане в бъдещето. Най-много гадания са свързани с младите – с това кога ще дойде сватбата и какъв ще бъде избраникът. Вестители на съдбата отново са пролетните птици и цветя.

Който види щъркел за първи път на Благовец, ще е щастлив – но само ако птицата лети, а не лежи.

Ако момък или мома видят първата лястовица, завързват три пъти празна кърпа и казват: „Какъвто ще взема, такъв белег да ми сложиш.“ Кърпата стои три дни на покрива, след което се развързва. По онова, което е попаднало вътре, се гадае занаятът на бъдещия съпруг: парцалче – шивач, кал – дюлгер, хартийка – учен човек.

Момите слагат във ваза напъпили лалета. Ако цъфнат до три дни, сватбата ще е до края на годината.

Мома, която иска да узнае името на бъдещия си съпруг, става призори, излиза да изхвърли боклука и чака – първото мъжко име, което чуе, ще е неговото.

Какво казва времето за годината

Земеделците от миналото са следели внимателно времето в празничните дни, защото от него са зависели посевите, бубите и пчелите. Народът вярва, че какво е времето на Благовец, такова ще е и през годината. Ето и по-конкретните предсказания:

• ясно, слънчево и топло – копринените буби ще са здрави и реколтата добра;
• дъждовно и облачно – бубите ще боледуват, а реколтата ще е слаба;
• студено – ще има много краставици;
• ясно – кошерите ще са силни и годината плодородна;
• ветровито – ветровита ще е цялата година;
• южен вятър вещае берекет, северен – лоша реколта;
• върхът, над който сутринта има мъгла, ще бъде бит от градушка през лятото.

Благовешки наричания

В песните и наричанията, които съпровождат обредите, най-често се споменават кукувицата, пролетта и пожеланието всичко през годината да е благо:

Все берекет – злато и сребро,
вино, жито є мъжки деца,
всяка лоза – ведро вино,
всяка жена – мъжко дете,
всяка крава – ведро мляко,
всяка овца – две агнета.

Кой си има сладко либе,
Нека либи, да налиби,
А кой има добра коня,
Нека яха, да се наяха!

Празничната трапеза

На Благовец се яде риба – печена или варена, обредна благовешка пита, шарена пита и мед. Слага се и лучник – две кори тесто, между които се нареждат различни зеленчуци и много лук. Вари се супа от прясна коприва, а салатата е от лук, джоджен и магданоз. Неслучайно казват, че дойде ли Благовец, хората вече „са се хванали за зелено“. Менюто е постно, но празнично – рибата, медът и първите пресни зеленчуци правят масата различна от обикновените делнични дни на поста.

Символите на празника

Двете същества, около които се въртят повечето поверия за Благовец, са змията и лястовицата. Едната идва от подземния свят, другата – от небето, и заедно те очертават представата на народа за пролетта като време, когато всички светове се раздвижват.

Змията – пазител и заплаха

Отношението на народа към змията е двойствено. От една страна тя пази огнището и земята, вярва се, че носи защита от болести и злини. От друга – тя е хитро и коварно създание, което носи смърт. Надарена е със свръхестествена сила. Според легендата Господ я наказал да пълзи по корем и да живее в дупки, защото отворила портите на рая и пуснала дявола да изкуши Адам и Ева.

Змиите живеят на края на света или в голяма пещера в долния свят. На Секновение (29 август) се прибират в подземното си царство, но преди това трябва да се изповядат пред своя началник смока какво са вършили през лятото. Змия, ухапала човек или животно, е грешна и земята не я приема заедно с другите – тя трябва да бъде убита или оставена да умре на студа.

Под земята живеят змийските цар и царица. Царят има две огромни глави с безценен камък, царицата също носи голям скъпоценен камък на главата си. Една огромна и всесилна змия държи земята да не се разпука. Змията е мъдра – знае езика на всички животни и може да научи и човека на него, познава всички треви, а от нея се учат на магии дори вещиците. Човек също може да овладее чудесата, ако намери царицата или камъка, който всяка змия държи под езика си.

Благовец е един от няколкото пролетни дни – заедно с Младенци (9 март) и Йеремия (1 май) – в които, според вярването, човек може да се предпази от змии. Като закрилници се смятат още чесънът и леската, която е свещено дърво за змията. Името на змията по традиция не се изрича – вместо него се използват прякори като Шаро или Анаста.

Около змията има и други поверия. Който носи змийски яйца, не го лови куршум. Змийската „риза“ се носи на пояса като амулет. Особена сила приписват на главата на змия, убита на Благовец, Йеремия или Гергьовден: посаденият в нея босилек се използва в магии и може дори да покаже на човека дявола и другите зли сили. По засят в нея боб пък се гадае колко деца ще има семейството.

Лястовицата – вестителката на светлината

Лястовицата символизира светлината и носи вестта за пролетта. Според едно предание именно тя донесла първата българска мартеница, изпратена от Ахинора, съпругата на хан Аспарух. Като небесна птица тя враждува със земните същества и казват, че заради хората мрази змията.

Лястовиче гнездо в къщата носи щастие и не бива да се разрушава. Лястовицата не се убива, а яйцата ѝ не се чупят. Сръчността, с която строи гнездото си, е пословична. Вярва се още, че с гнездото ѝ могат да се развалят лоши магии и че тя познава билките – ако малкото ѝ ослепее, тя долита от пустинята с нужната трева, слага я на очите му и то проглежда. Да сънуваш лястовица е на добро, а ако я хванеш насън в ръката си – очаква те придобивка.

Легендата за произхода на птицата разказва за млада невяста, която години наред говеела (мълчала) пред свекъра и свекървата си. Те я помислили за няма и довели друга булка. Невястата помолила Бог да я превърне в птичка, за да отлети далеч. Той я превърнал в лястовица и тя излетяла през комина, почерняла от саждите. Свекърът я дръпнал за престилката и я скъсал – оттам е и раздвоената опашка на лястовицата.

В средновековната литература веселото чуруликане на лястовицата се възприема като възхвала към Бога и като глас, който показва на хората пътя към светлината. В този смисъл тя е близка до образа на славея.

Иконата на Благовещение

Освен с обичаи, празникът е свързан и с богата църковна иконография. Иконите на празника обикновено показват самия миг на благата вест. Висока врата дели композицията на две части. Отляво е архангел Гавриил с червени крила, устремен към Богородица, с жезъл, протегнат към нея. Отдясно стои Девата, в пурпурна дреха, наметната върху тъмносин хитон. Пред нея често е изобразена разтворена книга – знак за стремежа ѝ към свещеното знание.

Молитва за Благовещение

Днес е началото на нашето спасение и откриване на вечната тайна. Синът Божи става син на девица и Гавраил благодат благовести. Затова и ние с него да извикаме на Богородица: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе.“

Именници

Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благоя, Блаже, Ванга, Вангел, Вангела, Вангелина, Вангелия, Евангелина, Евангелия

Пожелания за Благовещение