Велика събота – тишината пред Възкресението

Денят между скръбта и радостта

Велика събота е последният ден от Страстната седмица. Самото име на седмицата идва от думата „страст“, която на старобългарски означава страдание. Цялата седмица е изпълнена с тъга и покъртителни преживявания, но страданията на Христос не са краят – те водят към вечния живот. Събота е мостът между погребението на Разпети петък и светлата радост на Великден.

Затова денят е едновременно притихнал и тържествен: Църквата скърби до гроба, но вече предусеща Възкресението.

Евангелският разказ

Погребението

След смъртта на кръста Йосиф от Ариматея и Никодим получили позволение да вземат тялото на Иисус. Те го обвили в погребални платна с благовония и го положили в нов гроб, изсечен в скала, недалеч от Голгота. Мария Магдалина и другите жени гледали отстрани, за да запомнят къде е положен Учителят им. Света Богородица и жените мироносици оплаквали Христос.

Стражата пред гроба

Първосвещениците и фарисеите си спомнили, че Иисус е казвал, че ще възкръсне. Те не вярвали в думите Му, но се опасявали, че учениците ще откраднат тялото и ще разгласят, че е възкръснал. Затова помолили Пилат да им даде войници, които да пазят гроба.

Слизането в ада

Докато тялото лежи в гроба, според православното учение душата на Христос слиза в ада, за да разкъса оковите му и отново да отвори за човека вратите на рая. Това ще стане видимо на следващия ден – неделята, наречена с най-краткото и най-светло име: Великден.

„Най-благословеният седми ден“

Така Църквата нарича Велика събота. Събота е седмият ден, в който според Библията Бог си почива след сътворението. На тази събота Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете на мъртвите.

Богослужението

Утренята с шествието

Утренята на Велика събота, както всяка утреня в богослужебния ред, се отслужва предишната вечер – в петък. В нея се възвестява за жените мироносици, дошли до гроба. Свещеникът изнася Евангелието и Плащаницата и заедно с вярващите, които държат запалени свещи, обикаля около храма. Шествието показва, че с влизането на „живота на света“ в смъртта цялото творение е очистено, избавено и обновено.

Вечернята с Литургията на св. Василий Велики

В събота се отслужва вечерня, съединена с Литургията на св. Василий Велики. Тази служба вече принадлежи на пасхалната неделя. По време на нея свещениците сменят тъмните великопостни одежди с бели, празнични. Точните часове на службите всеки храм обявява сам.

Полунощницата и Плащаницата

Малко преди пасхалната утреня се чете полунощница с канона на Велика събота, която подготвя тържественото възвестяване на Възкресението. В края ѝ свещениците мълчаливо пренасят Плащаницата от средата на храма през Царските двери в олтара и я полагат на Светия престол. Там тя остава до Възнесение Господне – в памет на четиридесетте дни, през които възкръсналият Христос пребивава на земята.

Тези служби се смятат за връх на православното богослужение. Те не са театрално пресъздаване на исторически сцени, а дълбоко духовно навлизане в смисъла на спасителното дело на Христос.

Обичаите у дома

Докато храмовете се готвят за нощната служба, в къщите кипи работа:

• яйцата – събота е последният ден, в който може да се боядисат яйцата за Великден, ако не е станало в четвъртък;
• хлябовете – обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове;
• паметта за мъртвите – жените отиват на гробищата, преливат гробовете с вино и вода, прекадяват ги с тамян и раздават шарени яйца и хляб за душите на починалите.

С настъпването на нощта семействата се отправят към църквата, за да посрещнат заедно вестта, че Христос е възкръснал.