Митровден, или денят на разплащането
В народа празникът е известен още като Митровден и Разпус. Второто име идва от това, че на него се „разпускали“ сезонните работници. Говедарите, овчарите и ратаите, наети за летния сезон, получавали заплащането си и се връщали по домовете. Освен парите, понякога стопанинът им давал и дрехи, а заедно с тях – по един чифт цървули за всеки от зимните месеци.
Същият ден бил и начало на нов цикъл: започвало договарянето на работници за следващата година.
Краят на строежите
Димитровден е денят, в който по традиция се завършвали новите къщи. Собствениците изплащали надницата на зидарите, а главният майстор – баш-майсторът – изричал благословия за новия дом. За освещаването му се колел курбан, най-често бял овен. Оттам идва и мястото на агнешкото месо в празничното меню, както и представата за Димитровден като празник на строителите.

Полазникът – първият гост в дома
В старопланинските села стопаните внимавали кой ще влезе пръв в къщата им на празника. Този гост се наричал полазник. Ако бил добър човек и заможен стопанин, вярвало се, че и годината ще е такава – богата, здрава и с добра реколта.
Гадания за зимата и за годината
Димитровден е и ден за предсказания. Според поверията:
- ако в нощта срещу празника луната е пълна, годината ще донесе пълен берекет, пчелите ще се роят, а кошерите ще се напълнят с мед;
- вечерта овчарите оставяли гега в кошарата. Ако на сутринта, преди да бъдат изкарани, овцете лежали върху нея, се очаквала тежка и продължителна зима;
- тази нощ се смятала за подходяща и за иманярите. Вярвало се, че тогава „небето се отваря“, а заровените жълтици светят в синкав пламък.
Свети Димитър и светът на предците
Според едно народно вярване свети Димитър е брат на архангел Михаил, който пък е покровител на отвъдното и на душите на умрелите. В някои местни традиции преди Димитровден се прави помен, на който се раздават варено жито и питки. Той не бива да се бърка с Архангеловата задушница – големия общ помен в съботата преди 8 ноември.
С празника започвал и сезонът на годежите и сватбите, тъй като полската работа вече била свършена.
На гости при Димитър
Обикновено на имен ден у нас се ходи, след като има покана. За Димитровден обаче старият обичай позволява да отидете у именника и неканени. Носят се бели цветя, вързани с червен конец или панделка – според поверието белите цветя носят мека зима, а червеното е за здравето на празнуващия през цялата година.
Според народния календар още на следващия ден започват т.нар. миши празници, свързани с почитта към свети Нестор.
Именници
Дима, Диман, Димана, Дими, Димитра, Димитрана, Димитрина, Димитринка, Димитричка, Димитрия, Димитър, Димка, Димо, Димона, Мита, Митко, Мито, Митра, Митре, Митричка,
Още за празника
- какво още вярвали хората – в поверията за Димитровден;
- с какво да поздравите именника – вижте нашите пожелания за Димитровден;
- какво да сготвите – идеи за трапезата на Димитровден.
Беше ли ви полезно?
Какво можем да подобрим?
Изпраща се само избраната оценка, без име или текст.
Коментари
Включете се в разговора. , за да оставите коментар.