Димитровден: обичаи, гадания и поверия за 26 октомври

Обичаи

Димитровден е на 26 октомври и в старото българско село имал значение, което далеч надхвърля един имен ден. С него се приключвала стопанската година: пари се давали, сметки се уреждали, работа се завършвала, а хората се подготвяли за дългата зима.

Митровден, или денят на разплащането

В народа празникът е известен още като Митровден и Разпус. Второто име идва от това, че на него се „разпускали“ сезонните работници. Говедарите, овчарите и ратаите, наети за летния сезон, получавали заплащането си и се връщали по домовете. Освен парите, понякога стопанинът им давал и дрехи, а заедно с тях – по един чифт цървули за всеки от зимните месеци.

Същият ден бил и начало на нов цикъл: започвало договарянето на работници за следващата година.

Краят на строежите

Димитровден е денят, в който по традиция се завършвали новите къщи. Собствениците изплащали надницата на зидарите, а главният майстор – баш-майсторът – изричал благословия за новия дом. За освещаването му се колел курбан, най-често бял овен. Оттам идва и мястото на агнешкото месо в празничното меню, както и представата за Димитровден като празник на строителите.

Обичаи за Димитровден
Обичаи за Димитровден

Полазникът – първият гост в дома

В старопланинските села стопаните внимавали кой ще влезе пръв в къщата им на празника. Този гост се наричал полазник. Ако бил добър човек и заможен стопанин, вярвало се, че и годината ще е такава – богата, здрава и с добра реколта.

Гадания за зимата и за годината

Димитровден е и ден за предсказания. Според поверията:

  • ако в нощта срещу празника луната е пълна, годината ще донесе пълен берекет, пчелите ще се роят, а кошерите ще се напълнят с мед;
  • вечерта овчарите оставяли гега в кошарата. Ако на сутринта, преди да бъдат изкарани, овцете лежали върху нея, се очаквала тежка и продължителна зима;
  • тази нощ се смятала за подходяща и за иманярите. Вярвало се, че тогава „небето се отваря“, а заровените жълтици светят в синкав пламък.

Свети Димитър и светът на предците

Според едно народно вярване свети Димитър е брат на архангел Михаил, който пък е покровител на отвъдното и на душите на умрелите. В някои местни традиции преди Димитровден се прави помен, на който се раздават варено жито и питки. Той не бива да се бърка с Архангеловата задушница – големия общ помен в съботата преди 8 ноември.

С празника започвал и сезонът на годежите и сватбите, тъй като полската работа вече била свършена.

На гости при Димитър

Обикновено на имен ден у нас се ходи, след като има покана. За Димитровден обаче старият обичай позволява да отидете у именника и неканени. Носят се бели цветя, вързани с червен конец или панделка – според поверието белите цветя носят мека зима, а червеното е за здравето на празнуващия през цялата година.

Според народния календар още на следващия ден започват т.нар. миши празници, свързани с почитта към свети Нестор.

Именници

Още за празника

Коментари

Още от тази категория