Петльовден – жертвата на петела, обичаите и свети Евтимий

Петльовден – празник за здравето на момчетата

Петльовден е стар народен празник, който в различни части на България се отбелязва на 20 януари или на 2 февруари по стар стил. Познат е и като Петловден или Петларовден. Всички тези имена идват от главния обред на деня – принасянето в жертва на петел за здравето на мъжките рожби в дома.

На 20 януари църквата почита свети Евтимий Велики, затова на много места народният празник се свързва с Евтимовден. Произходът на двете традиции обаче е различен: църковната памет на светеца е едно, а обредите с петела – съвсем друго, по-старо народно наследство, което местната традиция е съчетала с деня на светеца.

Дата на именния ден

Петльовден – жертвата на петела, обичаите и свети Евтимий отбелязваме на 20 януари 2026г., (вторник).

Петеларят и жертвата на прага

Петел се коли във всеки дом, в който растат момчета. Мястото не е случайно – птицата се жертва на прага на къщата. В традиционните представи прагът е границата, която отделя подреденото пространство на дома от дивия, непознат свят навън. Стремежът е кръвта да изпръска наоколо.

Обредът се изпълнява от момче на петнадесет-шестнадесет години, което се нарича „петелар„. То трябва да е „полово чисто“, т.е. все още да не е имало връзка с жена.

Знаците с кръвта

След като заколи петела, петеларят прави с кръвта му кръст по челото на всяко момченце в къщата – за да бъдат здрави децата през цялата година. Кръстове с петлова кръв се изписват и от външната страна на вратите и портите. Понякога това става директно с отрязаната глава на птицата, която след това се забожда на портата, обърната на изток.

Какво става с краката и перата

Краката на петела се хвърлят върху покрива на къщата. Перата се пазят – според старите вярвания бабите кадят с тях болни или урочасани деца. С част от перата се украсяват и празничните знамена, които се приготвят специално за деня и се наричат „колуни„.

Празничната трапеза

Във всяко домакинство от жертвения петел се приготвя гозба, като птицата се вари цяла. Майките месят пресни пити и кравайчета, пържат тиганици и правят баница или зелник. По обед цялото семейство сяда около празничната маса.

Част от петела и от кравайчетата се раздава на близки и съседи „за здравето на момчетата“. В домовете, където има и момичета, обикновено се коли ярка – млада кокошка – за тяхното здраве.

В някои села в Източна България, след като раздадат храната, жените отиват в дома на бабата – жената, която им е помагала при раждането на децата. Повече за тези обичаи и за менюто на деня ще прочетете в статията ни за традициите и трапезата на Петльовден.

Свети Евтим в Странджа

Най-силно почитта към свети Евтим е запазена в Странджанския край. Там всяка майка коли за здравето на децата си черен петел. Според местните вярвания светецът е господар на детските болести. Хората го молят да пази децата от „детешката“ и „вънкашната“ болест – така народът нарича епилепсията и детския паралич.

Тези представи са част от фолклора и показват колко силна е била някога тревогата за живота и здравето на децата. Днес обичаят се пази най-вече като израз на родителска грижа и на почит към светеца. Още вярвания, свързани с деня, ще намерите в статията ни с поверия за Петльовден.

Именници

Евта, Евтим, Евтима, Евтимий, Евтимия, Евтихия

Пожелания за Петльовден

Честит празник! Нека днешният ден ти донесе радост, името ти да свети като звезда, а делата ти да те направят известен сред хората.

По случай Петльовден ти пожелавам сплотено и щастливо семейство, работа, която върви, и не само материални блага, но и добродетели, с които да се гордееш.

Честит Петльовден! Не губи сили за онова, което не зависи от теб. Насочи ги към това, което можеш да промениш – и следвай мечтите си.

Още идеи ще откриете в колекцията ни с пожелания за Петльовден.

Вътрешни препратки