Баба Марта – поверия и обичаи
Съдържание
1 март, традиционно, като всеки празник, е свързан с множество поверия и обичаи, които в по-голямата си част са забравени днес. Ясно е, че модерният човек е далеч от езическите практики на прадедите ни, но нека да си припомним някои от вярванията, свързани с този невероятен пролетен празник.
Ето и кратко видео с информация за празника, Баба Марта – 1 март ⤵️
💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео!
Класическата мартеница
Днес по сергиите за мартеници може да намерим многобройни модерни варианти на този древен амулет. На някои те допадат, на други – не.
Индустрията на мартеничките се разраства все повече всяка година, подобно на комерсиализацията по Коледа и Великден.
Важно е, разбира се, мартеничките, каквито и да са, да ни носят усмивка и усещане за ново начало. Но все пак нека си припомним как е изглеждала едно време класическата мартеница. Дори и днес, ако се разходите до някое затънтено българско село, със сигурност ще заварите група от баби, които сами приготвят мартеничките си.
В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. На по-творческите натури са се отдавали и по-сложни модели мартеници – познатите добре бял и червен пискюл, различни цветенца и др.
Традиционни са и плетените мартеници – във формата на Пижо и Пенда, на цветя, животни, щъркелчета и др. В някои части на България добавянето на други цветове освен класическите два цвята не е продиктувано от съвременните модни тенденции при мартениците.
Украсата на мартеницата с например зелено, синьо, жълто се среща, защото тези цветове също имат своя символика, а в най-общия случай се свързват с настъпващата пролет, а и пазят от уроки.
Синият цвят е близък до небето и водата. Зеленият цвят е символ на плодовитост, възраждане и празничност. Мартеницата може да включва различни елементи и украси – черупки от охлюви (за здраве и сила), мъниста (против уроки), парички (за благополучие).
Смята се, че, когато се прави мартеница, тя трябва да се усуква наляво. В Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец, а в Родопите се слагат още няколко цвята.Такива са цветовете на пролетта – свежи, наситени, ярки. Но все пак класическите цветове имат строго определен смисъл: червеното – кръв, живот; бялото – чистота, щастие.
Мартенски обичаи и вярвания
В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март, „броените дни” — по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай — избиране на ден – всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще е годината — ако е слънчев, ще е успешна, а ако вали и времето е лошо — ще има трудности.
Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и щастие и против уроки. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници.
Традиционно в българските обичаи с мартеница се украсяват сватбените китки, с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на 6 май – Гергьовден, с мартеница се връзват билките на Еньовден.
За празника дома трябва да е почистен – да свети и да грее от чистота. Домакинята трябва да изтупа дюшеците на слънце, да подреди красиво дома си.
На 1-ви март пред домовете се простират червени престилки, пояси, прежди, черги. Те пазят къщата, за да не влезе в нея злото — болести и немотия. Като ги види, баба Марта се разсмива и пеква слънце. Злото заплашва най-вече малките деца, както и малките на домашните животни – агнета, ярета, телета и кончета, затова те трябва да са първите закичени.
Мартениците трябва да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се развяват по седенките. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.
Според някои вярания на този ден се празнува и за предпазване от змии и гущери, схващани като потенциални вредители. Като предпазни мерки срещу тях палят огън, прескачат го, люлеят звънци, обикалят къщата.
Също така, преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено – дреха, престилка, пояс или прежда – и го оставят там девет дни. Вярва се, че червеното ще развесели Баба Марта и времето ще бъде хубаво.
Бабите не излизат рано, за да не срещнат Баба Марта и да не я разсърдят. Ако я срещнат момичета, времето ще е топло и хубаво.
Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За предпазване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче, не се вари нищо. Жените избягват да шият, плетат, предат, тъкат, да работят в градината.
Коя е Баба Марта?
Образът на Баба Марта е олицетворение на самия месец март, видян през митологично-обредната символика на природния кръговрат. Март е специален и важен годишен месец, защото символизира природното възраждане и идването на така чаканата пролет.
Баба Марта символизира именно надеждите за по-скорошното затопляне, появата на слънцето, като същевременно неиният образ показва и непостоянството на крехкото пролетно време.
Според преданието тя е сестра на Голям Сечко и на Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта и недоволна, защото двамата й хитри братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се омилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето, сезоните и реколтата. Когато старицата е ядосана, времето винаги е лошо, а случи ли се в добро настоение, грейва слънце и се затопля.
Пак според поверието на 1-ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута в червени чорапи. Тя е куца, носи железен бастун и се подпира на него. С желанието старицата да се омилостиви е свързано и вярването, че тя влиза само в подредени и изчистени домове. Именно оттам идва и традицията в края на зимата, т.е. според народните поверия към края на февруари, къщата старателно да се почиства. Това всъщност е ритуално почистване – човек се прочиства от всичко старо, ненужно и се подготвя за новия сезон и начало. Има много песни за Баба Марта, които все още се пеят по селата.
До кога се носят мартениците?
В различните части на България свалянето на мартеницата е свързано с различни предзнаменования. В Южна България хората вярват, че мартеницата, носена на китката, трябва да се свали, когато човек види летящ щъркел. Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица. Девойките поставят мартениците си под голям камък и после търсят знамения какъв ще е бъдещият им жених.
Поверието гласи, че мартениците се носят до появата на първия цъфнал пролетен цвят или докато човек не зърне за пръв път през годината щъркел. Тези знаци всъщност символизират настъпването на истинската пролет. Мартеницата трябва да се закичи на разпъпил клон за здраве или да се постави под камък и по нея да се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и успешна. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“.
Не пропускайте да видите и ⤵️
Историята на Баба Марта
Пожелания за Баба Марта
