Баба Марта и мартеницата – легенди, цветове и обичаи

Първи март и мартеницата

В българския народен календар 1 март е денят, от който започва пролетта. Тогава се закичваме с мартеници – усукани бели и червени конци – и си пожелаваме здраве, дълъг живот и късмет. Обичаят е сред най-разпознаваемите и най-обичаните у нас, а около него са се натрупали легенди, вярвания и цяла символика на цветовете.

Коя е Баба Марта

Народът си представя месец март като възрастна жена – Баба Марта. Тя е капризна и бързо сменя настроението си, а с него и времето. Ядоса ли се, навън става студено и мрачно. Засмее ли се, слънцето грейва и всичко се стопля. Затова мартенското време е толкова непредвидимо.

С мартениците хората искат да я зарадват и да я предразположат. Според старите вярвания с пробуждането на природата се събужда и една невидима зла сила, която наричали „лошотия“. Бяло-червеният конец се смятал за преграда срещу нея – според поверието той пази от болести и от уроки.

Легендата за хан Аспарух и сокола

Най-известното предание свързва мартеницата с основаването на българската държава през 681 година. Разказва се, че когато прабългарите стигнали до Дунавската равнина, земята толкова ги пленила, че решили да останат. След като новата държава била обявена, хан Аспарух пожелал да принесе жертва на бог Тангра.

По обичай жертвеният огън трябвало да се запали със сухо стръкче копър, но наоколо такова нямало. Докато ханът се чудел какво да прави, на рамото му кацнал сокол. На крачето на птицата било вързано снопче копър с бял конец.

Пратката била от сестрата на Аспарух – Хуба, която останала в двореца на баща им Кубрат. В съня си тя видяла какво затруднение има брат ѝ и изпратила своя сокол с китка копър, вързана с бяла вълнена нишка. Полетът обаче бил дълъг, крилото на птицата се разранило и кръвта обагрила половината конец в червено.

Така Аспарух получил копъра, вързан с бяло-червена нишка. Запалил жертвения огън, както повелявала традицията, а конеца закачил на себе си за здраве. Оттогава, според легендата, на 1 март българите кичат близките си с бял и червен конец.

Какво означават цветовете

• Бяло – чистота, невинност и радост. В бяло е облечена булката, в бяло се изобразяват светците и ангелите.
• Червено – живот, здраве и любовна страст. Това е цветът на изгрева и залеза, на огъня и на кръвта. В старата българска сватба булото на младоженката е червено. Червеният конец отдавна се връзва на детска ръка или на овощно дърво, за да пази от зло – и тази закрилна сила той носи и в мартеницата.
• Синьо – олицетворява небето и земята. В Софийско и Мелнишко основните цветове на мартеницата са червено и синьо.
• Зелено – знак на плодородие, здраве, обновление и празник.

В Родопите пък мартениците се плетат от конци в най-различни цветове. Навсякъде обаче важи едно правило: нишките се усукват наляво.

Украсите и тяхното значение

Старата мартеница не е само конец. На нея се нанизват малки предмети, всеки с определено послание:

• черупки от охлюви – за сила и здраве;
• скилидка чесън – срещу зли демони;
• мъниста – против уроки;
• паричка – за благоденствие.

Кога и как се сваля мартеницата

Мартеницата се носи, докато човек види първия щъркел (или друга прелетна птица, според местния обичай). Тогава я сваля и я закачва на цъфнало или раззеленено дърво.

Други обичаи на 1 март

На много места първият ден на март започва с прогонване на злото. Сметта от двора се събира и запалва, а когато огънят догори, всички прескачат жаравата.

Широко разпространено е и едно гадаене за годината. Всеки си избира наум един ден между 1 и 22 март. Ако той се окаже слънчев, вярва се, че годината ще е успешна. Ако вали или времето е лошо – очакват се трудности.

Само българска традиция

Извън българските земи мартеници се срещат единствено в някои части на Румъния и Молдова – там, където исторически е живяло или живее по-компактно българско население. Освен легендата за Аспарух съществува и хипотеза, че обичаят е наследен от траките, живели по нашите земи в древността. Тя се основава на това, че мартеницата е подчертано български символ, разпространен именно по старите тракийски територии.

Честита Баба Марта!

Нека закичим себе си и хората, които обичаме, с бяло-червен конец, за да прогоним лошотията и пролетта да ни донесе само хубави неща – здраве, дълголетие и късмет.

Ако търсите думи, с които да подарите мартеница, разгледайте нашите пожелания за Баба Марта.

Пожелания за Баба Марта