ПРОБИОТИЦИ – ключ към нашето здраве

Ензими и пробиотици за добро здраве

Храносмилането се разделя на два етапа – механично и химично. Първото е свързано с физическото раздробяване при дъвченето, храната се разбърква от мускулите на стомаха и тънките червa. В този етап се отделят и ензими и започва химично разграждане. То представлява серия от сложни реакции, които разграждат големите въглехидратни, липидни и протеинови молекули на по-малки молекули, които могат да преминават в кръвоносните съдове.

За да се осъществи оптимално храносмилане обаче, всички тези процеси трябва да протекат в синхрон. Ако някоя част от тази сложна система е извън равновесие, се появяват физиологични проблеми, които по-късно могат да доведат до множество хронични заболявания. които по-късно могат да доведат до множество хронични заболявания, обясняват специалистите.

Какво е значението на ензимите за храносмилането?

Не може да съществува храносмилане и добра абсорбция на веществата без ензимите. Те са сложни протеини, произведени от живи клетки, които стартират химичната реакция в тялото.

Ензимите се намират в храносмилателните сокове. Панкреасът секретира почти 115 литра панкреатичен сок дневно и именно в този сок се намират ензимите, които действат на храната, като я разграждат на по-прости компоненти, след което тялото използва за енергия.

Какво се случва, ако ензимите не работят нормално?

Не доброто храносмилане се счита за основен причинител на повечето алергии. Когато не са напълно раздробени, консумираните продукти могат да предизвикат негативна реакция в тялото. Това от своя страна причинява възпаление и повишена чувствителност на имунната система. Именно те са в основата на хроничните възпалителни процеси и автоимунните заболявания (като ревматоидния артрит например).

Кои ензими участват в процеса на храносмилане?

Въпреки че много ензими участват в храносмилателния процес, трите основни са:

• Амилаза
• Протеаза
• Липаза

Други ензими – като сукраза, лактаза и малтаза, имат важна второстепенна функция при храносмилането.

Амилазата разгражда въглехидратите. Този ензим се съдържа в слюнката. Той инициира разграждането на скорбялата в продуктите. Панкреатичните сокове също съдържат амилаза, която също разгражда скорбялата на по-малки молекули.

Протеазата разгражда протеините. Този процес започва в стомаха. Киселата среда там активира този ензим, след което се деактивира в алкалната среда на червата. Тук обаче трябва да се направи уточнението, че някои протеази на растителна основа остават активни и в по-алкална среда, защото протеините продължават своя процес на разграждане вследствие на панкреатичните ензими в червата.

Липазата пък отговаря за разграждането на мазнините. То се ускорява във втората част на тънките черва под въздействието на панкреатичната липаза. Този ензим разгражда мазнините до мастни киселини. Липазните ензими, както и соковете на жлъчката, са отговорни за абсорбцията на витамини като А, D, Е и К.

Каква е разликата между растителни и животински ензими? 

Животинските ензими (и по-специално ензимите, извлечени от прасета) са много сходни с човешките храносмилателни ензими. По тази причина много експерти вярват, че те имат добро приложение. По принцип животинските ензими са по-чувствителни към промени в рН. За да компенсират тази рН чувствителност, много от ензимите, които се продават като диетични добавки, съдържат бикарбонати, защитаващи ги от стомашни киселини.

Растителните ензими се извличат от гъби или растения. Те могат да устоят на по-големи разлики в рН и изпълняват много повече функции в храносмилателния тракт на човека. Освен това те се предпочитат от хора, които искат да избегнат продукти от животински произход.

Има много хранителни добавки, които ефективно подпомагат доброто здраве на храносмилателната система. Пробиотичните добавки например носят безброй ползи за здравето.

Какво представляват пробиотиците? 

Пробиотиците са полезни, нетоксични живи бактерии, които живеят в организма и не причиняват болести (не са патогенни). Добре изследваните пробиотични бактерии са лактобацилите и бифидобактериите. Поради тяхната способност да разграждат лактоза пробиотиците са познати още като млечно-кисели бактерии. И двете групи пробиотични бактерии са добре проучени и са включени в различни храни и диетични добавки.

Защо пробиотиците са важни за храносмилането?

Колониите от пробиотични бактерии в червата се наричат “микрофлора”. За разлика от нормалната микрофлора, която е свързана с доброто здраве, промените в здравето на червата са свързани с отслабената имунна система. Дисбалансът на естествената микрофлора често се свързва с различни болестни състояния като гъбични инфекции и рак на дебелото черво.

Оралният прием на пробиотици помага за подсилване и променяне на състава и на метаболитната активност на микрофлората на дебелото черво.

Тази микрофлора подпомага храносмилането чрез ферментация (понижаване на рН-то на червата, което ги прави по-киселинни и по-негостоприемни за нежелани видове), предпазва от бактериите, причиняващи заболявания, и стимулира развитието на определени компоненти на имунната система. 

Млечно-киселите бактерии заемат централно място в чревната флора, което им позволява да ѝ повлияят в положителна за здравето насока. Също така е доказано, че пробиотиците имат антиракови свойства. Едно изследване показва, че при даване на ферментирало мляко с лактобацилус ацидофилус на пациенти с рак на дебелото черво се увеличава броят на червените лактобацили и се намаляват рисковите фактори, свързани със злокачествения тумор.

Колко често трябва да се приемат пробиотици?

Въпреки че пробиотичните бактерии могат да оцелеят при преминаване през стомаха, те не образуват перманентни колонии в организма и трябва да се обновяват. Следователно трябва да се приемат редовно, за да се запази полезното им действие.

Всяка градивна частица, всяка костна клетка, дори блясъкът в косата е резултат от това, с което се храним. Какъв е смисълът от това да избирате висококачествени продукти, ако хранителните ѝ съставки не могат да бъдат напълно абсорбирани?!

Ензимите, които подсигуряват по-добро изграждане и абсорбция на храната, както и пробиотиците, които контролират чревната микрофлора, стоят в основата на добро здраве. Ето защо е повече от добра идея да се приемат широкоспектърни, растителни, чисти ензимни продукти от качествен производител по време на хранене в продължение на поне една седмица. Ако човек търси ензими, по-близки до тези в човешкия организъм, трябва да вземе панкреатични ензими, които разграждат храната десет пъти по-ефективно.

Добре е също така да се комбинират ензими с качествен пробиотик, който съдържа лактобацили и бифидобактерии. И още нещо – бактериите трябва да са живи. Освен това те трябва да са в защитена капсула, която да ги предпазва от стомашните киселини. 

Храни богати на пробиотици

Кисело мляко

Киселото мляко има високо съдържание на пробиотични бактерии. Това се дължи на процеса на ферментация на лактозата в него. При ферментация се образуват страхотни условия за свръхрастеж и развитие на млечнокиселите бактерии от род Lactobacillus – основни представители на пробиотиците в чревната флора.

В България от векове се произвежда кисело мляко с бактерията Лактобацилус булгарикус и в търговската мрежа се намират млечни продукти, обогатени с пробиотици.

Прясно сирене

Сирената, които имат няй-малко обработка съдържат по-голямо количесто пробиотици. Прясното сирене от краве, овче и козе мляко съдържа голямо количество лактобацили от почти всички видове, населяващи чревната флора.

Туршии

Киселото зеле и другите зимни туршии са едновременно богати и на пробиотици, и на органични киселини, които действат като пребиотици, т.е. подхранват развитието на полезните бактерии. Този комбиниран състав превръща туршиите в много полезна храна за стомаха, червата и имунитета.

Маслини

Маслините, които са престояли в саламура са невероятен източник на пробиотици. Саламурата е подходяща среда, която позволява разрастването на колониите им.

Стига тя да не съдържа консерванти, които обиват и полезните бактерии, маслините може да осигуряват почти толкова пробиотици, колкото и ферментираните храни.

Комбуча

Тази напитка се получава от ферментацията на зелен или черен чай и е богата на пробиотици.

Ябълков оцет

Ябълковият оцет подпомага функциите на храносмилателната система. Процесът на ферментация осигурява полезни за чревната флора пробиотици. За най-добър ефект оцетът трябва да е нефилтриран.

Извара и кефир

Тези продукти са с високо съдържание на калций, което подобрява здравето на червата и на костите. Те ни осигуряват малки дози пробиотици.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Тайните на Аюрведа – ключът към дълголетието
Ето кои 7 храни разболяват щитовидната жлеза
Как да се храним правилно
Кои храни съкращават живота
Факти за храните, които всеки трябва да знае
10 храни за детоксикация на черния дроб