Какво е Светото Кръщение
Свето Кръщение – така е правилно да се нарича онова, което в разговорната реч казваме „кръщене“ или „кръщенка“ – е първото от седемте тайнства на Православната църква. Чрез него човек става член на Църквата и започва своя християнски живот. Тайнството се извършва веднъж в живота и не се повтаря.
За семейството това е един от най-светлите празници. Близките се събират, за да посрещнат детето в общността на вярващите. Затова подготовката е добре да започне навреме и без суета – с мисъл не само за украсата и тържеството, но преди всичко за смисъла на ритуала и за човека, когото ще изберете за кръстник или кръстница.
Библейските корени
Според Евангелията самият Иисус Христос приема кръщение от Йоан Кръстител в река Йордан, когато е на около тридесет години. При Йоан се кръщават и някои от бъдещите Христови ученици, които по-късно Йоан насочва към Иисус, наричайки Го „Божия Агнец“.
Евангелието от Матей завършва със заповедта на Христос към апостолите да кръщават всички народи в името на Отца и Сина и Светия Дух. Тази заповед започва да се изпълнява на Петдесетница: в първата си проповед апостол Петър призовава хората да се покаят и кръстят, като обещава прошка на греховете и дара на Светия Дух.

Кръстникът – духовният родител
Най-важното решение преди кръщението не е какви ще бъдат свещите или дрешките, а кой ще бъде кръстник. Той поема отговорност за вярата на детето и става негов спътник в християнския живот.
Кой може да бъде кръстник
Тук правилото е категорично: кръстникът трябва да е кръстен и да е православен християнин. Човек от друга вяра, езичник или атеист не може да изпълнява тази роля, защото задачата на кръстника е да възпитава кръщелника си в християнското учение, нравственост и морал.
Освен това кръстникът трябва да е човек, на когото детето ще може да се довери. Не всичко се споделя с родителите – затова той е и наставник, който с мъдрост да изслушва, да съветва и да насочва към доброто. По тази причина за кръстници, както и за кумове, се избират уважавани и благочестиви хора, чийто живот може да бъде пример.
Традицията и изключенията
Обичаят повелява младото семейство да покани за кръстници кумовете си – двойката, която ги е венчала в църква. Родителите обаче са свободни да изберат и друг човек, когото смятат за истински духовен „родител“ на детето.
Близки роднини – баби, дядовци, лели, чичовци, вуйчовци, братовчеди – стават кръстници само по изключение, когато има сериозни причини и няма кого друг да поканите.
Кръстник може да бъде и дете, стига да е кръстено и да е достатъчно голямо, за да участва в ритуала според правилата. Тогава кръстникът и кръщелникът ще растат почти заедно и ще си помагат. По-възрастният кръстник пък има предимството, че може да даде повече житейски съвети.
Подготовка в храма
Тайнството може да се извърши в църква, храм или манастир. Ако имате предпочитания, можете да изберете и свещеника, който да кръсти детето.
Когато запазвате дата и час, непременно попитайте какво точно трябва да донесете. Всяка църква има свой списък и изискванията леко се различават. И не забравяйте акта за раждане на детето – въз основа на него се попълва свидетелството за Свето Кръщение.

Как протича тайнството
Всяко действие при кръщението е символ с дълбок смисъл. Редът е следният:
- Молитва „Отче наш“ – с нея започва службата.
- Отричане от Сатаната – от името на детето кръстникът се отрича от злото.
- Изповядване на вярата – прочита се Символът на вярата.
- Помазване с елей – елеят символизира изцеление, светлина и радост.
- Трикратно потапяне – свещеникът потапя детето три пъти в купела в името на Света Троица.
- Миропомазване – веднага след кръщението се извършва и това тайнство: свещеникът помазва кръстообразно с миро челото, ръцете и краката на детето.
- Обличане в нови дрехи – в миналото задължително в бяла дреха, знак за духовна чистота. Детето получава и осветено кръстче.
- Обхождане на купела – всички обикалят в кръг около купела със запалени свещи и се чете откъс от Евангелието.
- Поръсване с китка – детето се поръсва с вода с китка цветя като пожелание за здраве.
- Постригване – свещеникът отрязва кичурче коса, което се смята за първата жертва, която човекът принася на Бога в християнския си живот. Кичурът се прибира в донесената кутийка.
- Благословия и „Многая лета“ – с тях кръщението завършва и детето вече е християнин.
Защо кръстникът говори вместо детето
Бебето не може само да се отрече от злото и да изповяда вярата си. Затова тези думи изговаря кръстникът – той отговаря на въпросите на свещеника и прочита Символа на вярата от името на кръщелника. Така поема публично задължението да възпита детето във вярата, която е изповядал. Когато се кръщава възрастен човек, той сам отговаря и сам чете Символа на вярата, а кръстникът го придружава като свидетел и духовен помощник.
Две тайнства в една служба
Мнозина не знаят, че при православното кръщение детето всъщност приема две тайнства. Първото е самото Кръщение – потапянето във водата, което бележи раждането за нов живот. Второто е Миропомазването, при което чрез помазването със свето миро според учението на Църквата кръстеният получава даровете на Светия Дух. В православната традиция двете се извършват заедно, затова след кръщението детето може да бъде причестявано.
Водата в купела е осветена. Затова мнозина родители си отсипват от нея в шишенце и я пазят у дома, за да поръсват по-късно детето със светената вода от неговото кръщение.
Символиката на нещата, които носите
Освен купела и цветята, за тайнството са нужни няколко предмета с ритуално значение.

Кръщелната свещ
Свещта символизира Божието просвещение и е задължителна. Кръстникът я държи запалена от името на детето през целия ритуал. След това тя се пази в дома и се пали всяка година на рождения ден, имения ден или при друг голям семеен празник. Според поверието запалената кръщелна свещ носи на детето здраве и късмет през годините.
По традиция голямата свещ се купува от кръстника и може да се украси по ваш вкус, в цветовете на празника. В някои храмове се слагат свещи и на купела. Гостите също държат запалени свещи, които родителите купуват предварително от църквата. Попитайте отрано дали украсените свещи за кръстника и купела трябва да се купят от храма, или може да ги донесете.
На пазара се предлагат два вида кръщелни свещи – плътни, които горят изцяло, и олекотени, при които горивната част е около 25 см. Предпочитана дължина е около 35 см, защото такава свещ е лека и удобна за държане по време на службата.
Хавлията и мирото
След потапянето в купела кръстникът поема детето в нова хавлиена кърпа, най-често бяла, върху която е постлано тънко чаршафче – т.нар. миро. То попива светената вода и семейството го пази години наред; вярва се, че носи здраве и късмет на кръщелника. Хавлията след ритуала се изплаква с чиста вода, с която после се поливат цветя, и може да се използва в ежедневието на детето. Хубава идея е тя да е избродирана с името на детето и датата на кръщението.
Дарът за храма
По традиция свещеникът, който извършва тайнството, се дарява с кърпа и сапун за ритуалното измиване на ръцете. Към тях обикновено се прибавят бутилка олио или зехтин и червено вино, а някои храмове включват в списъка си и пчелен мед. Целият дар може да се подреди в кошница, в цветовете на кръщението.
Новите дрехи и обувки
Обичаят повелява кръстникът да облече детето след кръщението изцяло в нови дрехи – от бельото до обувките. Това бележи началото на живота му във вярата и чистотата на душата след тайнството. Затова повечето родители избират бяло – цветът на невинността.
В Православната църква белите дрехи не са изискване, а по-скоро традиция, наложена от родителите. В Католическата църква те са задължително бели или в цвят екрю. Днес бялото и екрюто остават водещи, но все по-често се съчетават с още един цвят според сезона, пола на детето и вкуса на семейството. За момиченце може да се подбере и диадема с панделка или цвете.

Кръстчето
Кръстчето със синджирче се поставя на детето след ритуала. Обикновено го купува кръстникът. По традиция е златно, но това не е задължително.
Списък за деня на кръщението
Списъкът по-долу обобщава най-често изискваните неща. Сверете го с изискванията на вашия храм.

За самия ритуал
- кръщелна свещ за кръстника (свещите за гостите се купуват от църквата);
- голяма хавлия и чаршафче (миро);
- нови дрехи и обувки за детето;
- сапун;
- шишенце с олио или зехтин, което свещеникът ще освети – според обичая с него детето може да се помазва по-късно при повод;
- празно шишенце, в което да отсипете от светената вода;
- кутийка за кичурчето коса;
- кръстче със синджирче и кутийка за него;
- акт за раждане;
- папка за кръщелното свидетелство – удобно е да има място и за акта за раждане.
Дар за църквата
- хавлиена кърпа за свещеника и сапун;
- бутилка червено вино;
- бутилка олио или зехтин;
- понякога и мед;
- китка за поръсване, ако ви я поискат – най-често от чимшир, вързана с червен конец или с червено цвете в средата.
Почерпка след кръщението
- пита (погача);
- мед – удобно е да го донесете в бурканче, а след като бъде осветен, да го сипете в купичка, в която гостите да топят парченца от питата и да почерпят за здравето на новото християнче;
- бонбони;
- малки подаръчета за гостите.
Празникът след църквата

Дали тържеството ще бъде в тесен семеен кръг или с много приятели, решавате вие. Ето няколко неща, за които е добре да помислите предварително:
- покана за кръстниците – с внимателно подбран текст, от който да личи колко държите точно този човек да стане духовен родител на детето ви;
- покани за гостите;
- украса на масите в цветовете на празника;
- книга за пожелания – в нея гостите оставят благословии за детето, а по-късно можете да добавяте важни моменти от живота му, снимки, първа рисунка или изсушено първо подарено цвете;
- кутия за спомени – в нея след празника да приберете дрешките, обувките и всичко останало от деня;
- подарък за кръстниците – най-често икона, но може да изберете и нещо друго, което ще им остане като скъп спомен.
След кръщението
С тайнството ролята на кръстника не свършва – тя тепърва започва. От този ден той е духовен наставник на кръщелника и е редно да участва в живота му: да го води на църква, да го учи на молитва, да бъде до него в трудни моменти и да му помага да расте като добър човек. Връзката между кръстник и кръщелник по традиция се смята за близка като кръвното родство.
Предметите, останали от кръщението, обикновено се пазят цял живот. В кутията за спомени прибирате мирото, кичурчето коса, кръщелната свещ, шишенцето със светена вода и свидетелството за Свето Кръщение. Когато детето порасне, тези вещи ще му разкажат за деня, в който е било посрещнато в Църквата, а свещта ще бъде палена отново на всеки голям семеен празник.
Колкото и да е голямо тържеството, най-важното остава случилото се в храма: детето е прието в Църквата, а до него вече има още един човек, който ще се грижи за душата му.
Какво е тайнството Кръщение?
Беше ли ви полезно?
Какво можем да подобрим?
Изпраща се само избраната оценка, без име или текст.
Коментари
Включете се в разговора. , за да оставите коментар.