Сирни заговезни – обичаи, хамкане и трапеза

Денят, в който си прощаваме

Сирни заговезни се пада в неделята, след която започва Великият пост. В различните краища на България празникът носи и други имена: Сирни поклади, Сирница, Прочка, Пустовете, Прошчани поклади. Каквото и да е названието, смисълът е един и същ – хората се помиряват, сядат за последен път преди дългия пост на маса с млечни храни и яйца и изпращат зимата с огън и маскирани шествия. Подробностите обаче се различават от село на село.

Посещения и искане на прошка

Следобедът и вечерта на празника са време за гостуване. По-младите отиват у по-възрастните роднини, при кумовете и при близките си. В ръцете си носят вино и баница. Още на прага целуват ръка на домакина и молят да им бъде простено, ако през изминалата година са го наскърбили с нещо. На тази молба има точно определен отговор, който не се променя: „Просто да ти е“. Едва след като всички в къщата са си простили взаимно, може да се седне на масата.

Огньовете на Сирни заговезни

Още преди вечерята момчетата и ергените палят големи клади. Според района те се наричат олелия, орадия, урбалки, сирница. Задачата е пламъкът да стане колкото се може по-висок, защото вярването гласи, че докъдето стигне светлината му, дотам през лятото няма да бие градушка. Когато огънят понамалее, младежите го прескачат – за здраве и против бълхи, както се казва. Скоковете са придружени с рими, които често са доста цинични.

Горяща слама на пръчка

В Софийско и Кюстендилско вместо клада използват сноп слама, затъкнат в разцепения връх на пръчка. Сламата се подпалва, а пръчката се върти около тялото. Тази пръчка също има различни имена – оратник, рукла, оруглица (в Панагюрско и Троянско) или фенер (в Пазарджишко).

Огнени стрели

В Добруджа, Тракия и Родопите ергените и момчетата правят дървени стрели с „уши“ в единия край, които ги карат да се въртят в полет. Наричат ги стрели, чавги или сесамници. Запалват ги и ги мятат към селото, като с всяко хвърляне изричат благопожелания за плодородна година и здраве.

Кош или толум на високото

На други места се пали кош, натъпкан със слама, или намазан с катран толум. Мястото винаги е високо – целта отново е светлината да се вижда отдалеч.

Вечерята и хамкането

Цял ден стопанките готвят, а вечерта подреждат трапезата. На нея се слагат млечни храни – сирене, масло, баница – а също риба, яйца, орехи и халва. Преди първата хапка домашните си искат прошка един от друг.

Най-веселата част от вечерта е хамкането (на места – ласкане). От тавана се спуска конец, на който се връзва парче халва, а след това сварено и обелено яйце или въглен. Конецът се завърта в кръг и всеки се опитва да хване вързаното само с уста, без ръце.

Според поверието яйцето и въгленът не се изхвърлят – пазят се, защото се смята, че помагат при болест. Конецът пък се запалва след играта и по това как гори се гадае какво ще бъде здравето през годината.

Кукери, старци и джамали

В Източна Тракия и в части от Родопите и Добруджа Сирни заговезни е свързан с маскираните игри. В Родопите мъже, облечени в кожи и с начернени лица, обикалят къщите и благославят стопаните за здраве и берекет – наричат ги „старци“ или „бабугери“. В Средногорието подобните дружини са известни като старчинари и джамали.

В Силистренско, Хасковско, Бургаско и Ямболско кукерите излизат в понеделника след празника или през седмицата преди него. Дружината е от мъже, най-често ергени. Носят кожи с козината навън, маски на главата, звънци на кръста и дървен фалос в ръката, а също прът с кърпа на върха и дървени саби.

Кой кой е в кукерската дружина

Водачът се нарича „хаджия“.
„Бабата“ е в дрипави дрехи и носи бебе от парцали.
Има още „кукерска булка“ и „цар“.
Двама или четирима са „харачари“ – с верига в ръце те „арестуват“ хора, които уж не са си платили данъците.

Дружината минава през всяка къща, пожелава здраве, разиграва сценки и гони с фалоса жените, които нямат деца. Домакините я даряват с храна. Накрая всички се събират на мегдана. За „цар“ се избира добър стопанин или мъж, чието първо дете е момче. Той впряга кукерите в рало и символично изорава част от площада, а после публично посочва онези, които са крали, лъгали или не са подали ръка на ближния в беда. Последно „царят“ търкулва крина. Ако тя спре с отвора нагоре, хората се радват, понеже това се тълкува като знак за добра стопанска година.

В някои села празникът приключва с символично „убиване“ на царя с кросно от стан и с неговото „възкресение“.

Какво да сготвим за Сирни заговезни

Трапезата трябва да е богата на мляко, сирене, масло и яйца – след нея те няма да се появят на масата чак до Великден. Ето няколко рецепти, които пасват на празника.

Бърза баница

Закуска

Бърза баница

Порции: 2 порции
Общо време: 00:45 ч.
Калории: 1261 ккал

По принцип баницата изисква доста труд, особено ако си точи корите сами. Тук ви предлагаме съвсем проста рецепта за баница, която няма начин да не харесвате. Като пригответе продуктите, само бъркате и … готово! Става за нула време и се изяжда също за толкова

Продукти: кисело мляко, яйца, сода, сирене, олио, брашно