Бъдни вечер (24 декември): бъдникът, трапезата и коледарите

Празнични Трапези

Най-светлата семейна вечер в годината

На 24 декември, в навечерието на Рождество Христово, българското семейство се събира у дома. Бъдни вечер е празник на тесния кръг – тук не се ходи на гости, а всички домашни сядат заедно около трапезата. С него са свързани надеждите на дома за плодородие, здраве и благоденствие през идващата година. В отделните краища вечерта е позната и под други имена: Наядка (Дупнишко), Суха Коледа (Софийско), Крачун (Плевенско и Ломско).

Какви са традициите на Бъдни вечер?
Какви са традициите на Бъдни вечер?

В коледните песни Бъдни вечер е последната нощ на очакването преди раждането на Христос – образ, който идва от фолклора. Обичаите на деня се изпълняват с голямо старание, защото се вярва, че от тях зависи доброто на целия дом.

Сутринта: месенето на хлябовете

Денят започва рано с месенето. Домакинята се облича в празнични дрехи и приготвя няколко различни хляба.

Боговицата

Главният хляб е посветен на самия празник. Той е кръгъл и украсен с фигури от тесто – кръст, кръг и други знаци. Наричат го боговица, бъдняк, светец или вечерна. В Западна България върху бъднивечерските хлябове се моделират сцени от стопанския живот: рало, орач, кошара, животни – крава, свиня и други.

Богова пита

Богова пита

Порции
6 порции
Общо време
00:55 ч.
Калории
303 ккал

Богова пита от брашно, вода, сол и сода, без мая, с украса от тесто и кръст. Приготвя се по случай раждането на дете.

Продукти: брашно, вода, сода, сол

Краваите за коледарите

Момите в къщата месят или поне украсяват краваите, които ще дадат на коледарите. Те са най-често продълговати и се украсяват с орехи, бръшлян и чимшир. От тестото се вият обръчи и плитки – затова в песните се пее за „вит-превит“ кравай. Някои от краваите са кръгли, с дупка по средата.

Кравайчетата за малките

За децата коледарчета се приготвят малки кравайчета, колачета и пупки. В западните краища тези за момчетата са с форма на подкова, а за момичетата – като осмица и се наричат „кукли“.

Коледари - Бъдни вечер
Коледари – Бъдни вечер

Постната трапеза

Бъдни вечер е последният ден на Коледните пости, затова всички ястия са постни. Жените готвят сарми, ошав, варено жито, варен боб, зелник или тиквеник. Вярва се, че колкото по-богата и „голяма“ е масата, толкова по-заможна и здрава ще бъде къщата през годината – затова на нея се слага по малко от всичко, което стопанството е произвело.

Денем: малките коледарчета

Докато в кухнята се готви, по улиците тръгват децата коледарчета – момчета, рядко и момичета, най-много до 12–13-годишна възраст. С торбички в ръка те обикалят близките и съседите и пожелават плодородие и приплод на добитъка. В различните краища имат различни имена: славикарчета (Пловдивско), кофръжници (Западна България), малки колади (Разградско).

В Западна България ги посрещат със сито, пълно с жито, и го изсипват над главите им. Децата чукат с тоягите си по разпилените зърна и наричат да се роди много жито. Посрещат ги като вестители на добра година и ги даряват с кравайчета, които те нанизват на тояжките си, а също със сушени плодове, орехи и дребни пари.

Бъдникът

Задача на мъжете е да подготвят специалното дърво, което ще гори в огнището цялата нощ. Наричат го бъдник, коладник (в Източна България), дедник, прекладник или чикор (в Западна България).

Обикновено се избира здраво и право крушово, дъбово или буково дърво. В по-дебелия му край се издълбава дупка, в която се слагат масло, тамян и вино, след което тя се запушва с дървен клин, увит в ленено платно. Цялото дърво се намазва с осветено в църквата масло – така то е „миросано“ и готово за празничния огън. Вечерта стопанинът запалва бъдника и вечерята започва едва когато всички домашни са се събрали.

Вечерята върху сламата

По стар обичай трапезата се нарежда на пода, върху постлана слама. Над сламата се слага чувал за жито, а отгоре – месал. Върху него се подреждат хлябовете, мед, лук, чесън, орехи, постни сарми, туршия, запазени от лятото плодове и сурово жито. В някои краища до тях се поставят и малко пари, палешникът от ралото и шепа пръст от нивата.

Когато всички заемат местата си, най-възрастният мъж или жена в дома прекадява с тамян, сложен върху керемида или върху палешника. После обикаля и прекадява всички стаи и стопанските постройки.

Следва разчупването на хляба – отново от най-възрастния, който дава на всеки по парче. Едва тогава може да се яде. Фигурките от украсата на хляба се разпределят според труда на всеки: овчарят получава кошарата, орачът – ралото.

украса на хляба за Бъдни вечер
украса на хляба за Бъдни вечер

Правилата на масата

  • Седнал веднъж, никой не става. Ако се наложи, може да стане само стопанинът, но той върви приведен – за да натежат класовете и да се навеждат от зърно.
  • Старае се вечерята да започне по-рано, за да узрее рано и житото.
  • След вечерята всички заедно хващат краищата на месала и вдигат трапезата. Децата се търкалят по сламата, но само в една посока – за да полегне житото на една страна.

Какво се запазва от вечерята

Част от коледния хляб се слага на високата полица, за да израснат високи житата. В Софийско в храната на добитъка се слага игнажденско колаче, разчупено на трапезата. Сламата отива в гнездата на кокошките. Недогорялата свещ, орехите и суровото жито се пазят за следващите кадени вечери. В много места жените отделят по хапка от всяко ястие и я отнасят на гроба на покойния стопанин на къщата.

Гадания за новата година

Като преломна нощ в годината Бъдни вечер е време за гадаене – за времето, за здравето, за реколтата. Според поверията:

  • ако бъдникът гори буйно и пръска искри, годината ще е плодородна;
  • по ядките на счупените орехи се гадае какво чака всеки от семейството – със същата цел в огъня се хвърлят житни зърна или дрянови пъпки;
  • момите тайно скриват първия си залък под възглавницата – който им се присъни през нощта, той ще им е жених;
  • малко от пепелта на бъдника се пази до есента и се смесва със семето за сеитба, за да израсне житото хубаво;
  • на първия, който кихне на масата, се обещава първото родено агне, яре или теле.

В хляба се слагат и малки белези – сребърна пара, сламка, тиквено семе. Всеки от тях обещава сполука в определена част от стопанската работа на онзи, на когото се падне. Който намери сребърната пара, той ще бъде здрав и честит и ще има успех в делата си през годината.

Нощта на коледарите

След вечерята домът очаква коледарите. Обичаят е познат из всички български земи, но в източните и западните краища протича различно.

В Източна България

Тук коледарите се наричат коледари, коладници, куледаше. Те са само мъже – най-вече ергени и годеници. Подготовката им започва на Игнажден, когато започват да учат песните под надзора на по-възрастен женен мъж. Той е водач на дружината и се нарича цар, станеник, кудабашия или мармарин.

Пред коледарите върви група момчета, които известяват идването им и носят събраните краваи. Самите коледари са в празнични дрехи, а калпаците им са украсени с китки и с нанизи от пуканки, сушени сливи и стафиди.

Дружината – наричана куда или чета – обикаля от полунощ до разсъмване, като всяка група има своя махала. Във всеки дом коледарите пеят специални песни за всеки член на семейството, като започват от стопанина. Песните пожелават берекет, здраве и сватба. Накрая водачът изрича бързо и напевно коледарската благословия.

Домакините даряват коледарите с боб, брашно, сланина и месо, а момата в къщата подава приготвения от нея кравай, върху който е сложила и малко пари.

В Западна България

Тук коледуването е характерно за Софийско. Дружината се състои от старец, баба, трохобер, четирима певци и гайдар. Водач е старецът – облечен в обърнат наопаки кожух, със звънци на лактите и с тояга в ръка. Двамата с бабата разиграват смешна пантомима по случки от живота на селото, а трохоберът прибира краваите и даровете. Както и на изток, коледарите пеят за всеки от домашните и им пожелават щастие, здраве и богата реколта.

Рецепти за бъднивечерската трапеза

Масата се подрежда за вечерята с всички ястия наведнъж, като до тях се слагат пресни плодове, орехи, фъстъци и лешници. Ето традиционните постни предложения.

Традиционна храна за Бъдни вечер
Традиционна храна за Бъдни вечер

Варено жито

Варено жито

Варено жито

Порции
10 порции
Общо време
00:35 ч.
Калории
589 ккал

Варено жито. Продукти: жито, орехи, обикновени бисквити, лимонова кора. За 10 порции.

Продукти: жито, орехи, обикновени бисквити, лимонова кора, пудра захар

Мачкан (джуркан) боб

Мачкан (джуркан) боб

Мачкан (джуркан) боб

Порции
4 порции
Общо време
01:15 ч.
Калории
650 ккал

Мачкан/джуркан/боб. Продукти: фасул, кромид лук, моркови, магданоз. За 4 порции.

Продукти: фасул, кромид лук, сол, моркова, магданоз, олио, червен пипер, джоджен

Сарми с кисело зеле

Постни сарми с кисело зеле

Постни сарми с кисело зеле

Порции
5 порции
Общо време
01:25 ч.
Калории
292 ккал

Постни сарми с кисело зеле. Продукти: кисело зеле, зелев сок, ориз, лук. За 5 порции.

Продукти: ориз, кисело зеле, зелев сок, глава лук, олио, сол, червен пипер, магданоз, чубрица

Сарми с лозови листа

Сарми от лозови листа

Сарми от лозови листа

Порции
4 порции
Общо време
01:20 ч.
Калории
780 ккал

Сарми от лозови листа. Продукти: лозови листа, кайма от овче месо, ориз, кромид лук. За 4 порции.

Продукти: лозови листа, кайма от овче месо, ориз, кромид лук, мазнина, сол, магданоз, чубрица

Пълнени чушки

Пълнени чушки с ориз

Пълнени чушки с ориз

Порции
5 порции
Общо време
01:15 ч.
Калории
316 ккал

Пълнени чушки с ориз. Продукти: чушки, ориз, лук, домати. За 5 порции.

Продукти: чушки, лук, ориз, домати, олио, черен пипер, магданоз, сол

Пълнени чушки с боб и кисело зеле

Пълнени чушки с боб и кисело зеле

Порции
4 порции
Общо време
00:35 ч.
Калории
159 ккал

Пълнени чушки с боб и кисело зеле. Продукти: сушени чушки, накълцано кисело зеле, сварен зрял боб, лук. За 4 порции.

Продукти: сушени чушки, сварен зрял боб, накълцано кисело зеле, глава лук, ч. л. червен пипер, чубрица, джоджен, сол, олио

Орехови ядки с чесън

Прясна пита с пара

Прясна пита с пара

Прясна пита с пара

Порции
6 порции
Общо време
01:00 ч.
Калории
607 ккал

Прясна пита с пара. Продукти: бакпулвер, монета от 5 стотинки, брашно. За 6 порции.

Продукти: брашно, вода, сол, бакпулвер, монета

Кравайчета

Вита баница

Вита Баница

Вита Баница

Порции
6 порции
Общо време
01:50 ч.
Калории
1103 ккал

Вита Баница. Продукти: хладка вода, оцет, мазнина, булгур. За 6 порции.

Продукти: брашно, хладка вода, олио, сол, оцет, мазнина, булгур

Зелник

Зелник с праз (баница с праз)

Зелник с праз (баница с праз)

Порции
4 порции
Общо време
01:30 ч.
Калории
831 ккал

Зелник или баницата с праз неслучайно присъства често на трапезата на българина. Празът е изключително полезен за здравето, укрепва и предпазва организма от болести. На Петковден, на Петльовден, на Кръстовден и други празници зелника с праз е част от обредната трапеза.

Продукти: праз, ръчно точени кори, краве сирене, брашно, яйца, прясно мляко, олио, краве масло, магданоз, черен пипер, сол

Тиквеник

Тиквеник

Тиквеник

Порции
4 порции
Общо време
01:15 ч.
Калории
1527 ккал

Ако обичате тиква и баница, това е рецептата за вас. Много лесно можете да приготвите тиквеник и да добавите, захар, орехи и др.

Продукти: пакет готови кори, тиква, захар, стафиди, смлени орехи, натрошени орехи, олио, пудра захар, канела

Ошав

Коментари

Още от тази категория