Сирни заговезни (Прошка) – обичаи, трапеза и хамкане

Неделята на прошката

Сирни заговезни, наричани още Прошка или Прощална неделя, се падат седем седмици преди Великден – в последната неделя преди Великия пост. Датата всяка година е различна, защото зависи от Великден. Името идва от трапезата: това е последният ден, в който се ядат млечни храни и яйца, преди да започне постът.

Смисълът на деня е в помирението. Църквата приканва вярващите да очистят душата си и да изпълнят сърцето си с мир и обич, за да посрещнат подготвени Възкръсналия Христос.

Как се иска прошка

На Прошка по-младите отиват при по-възрастните – родители, баби и дядовци, кумове – и им целуват ръка. Всеки моли за прощение за обидите, които е нанесъл съзнателно или без да иска, за лошите мисли и намерения към близките си. Отговорът е също прошка. Евангелието учи, че ако не простим на ближния си, и Бог няма да прости нашите безбройни прегрешения, с които всеки ден Го огорчаваме.

В някои селища си казват кратко: „простено – прости!“, тоест „прощавам ти, прости и ти на мен“. Другаде се казва:

„Искам прошка, давам прошка!“

В християнството прошката е израз на милосърдие и напомня за опрощението, дадено от кръста на Голгота. Днес тя е и знак на уважение, обич и почит към хората около нас.

Какво има на масата

Постът още не е започнал, но месо вече не се яде. От блажната храна на трапезата остават само млечните и яйчените ястия. Типични за вечерта са:

• баница със сирене или баница с праз;
• варени яйца;
• обредна пита;
• бяла халва;
• ориз (рижа) и печени ябълки.

Трапезата за празника

Трудност: Средна

Обяд

Баница с масло и сирене

Порции

10 порции

Общо време

1 ч 20 м

Продукти: кори за баница, яйца, кисело мляко, сода бикарбонат, масло...

Виж рецептата →

Трудност: Средна

Вечеря

Зелник с праз (баница с праз)

Порции

4 порции

Общо време

2 ч

Зелник или баницата с праз неслучайно присъства често на трапезата на българина. Празът е изключително полезен за здравето, укрепва и предпазва организма от болести. На Петковден, на Петльовден, на Кръстовден и други празници зелника с праз е част от обредната трапеза.

Виж рецептата →

Тип хранене: 🌱Веган. За основния вариант без незадължителните добавки.

Трудност: Средна

Обяд

Богова пита

Порции

6 порции

Общо време

1 ч

Богова пита от брашно, вода, сол и сода, без мая, с украса от тесто и кръст. Приготвя се по случай раждането на дете.

Виж рецептата →

Хамкането

Когато вечерята свърши, идва ред на любимата игра на децата – хамкането. На дълъг конец, вързан за тавана, се окачва парче бяла халва или сварено яйце. Конецът се завърта, а децата трябва да хванат лакомството с уста, без да си помагат с ръце. Дори само да докоснеш яйцето със зъби, се смята за добра поличба – според поверието тази година ще бъдеш здрав.

Гадаене по горящия конец

Вечерта завършва с изгарянето на конеца, на който е висяла халвата. По-възрастните наблюдават пламъка и тълкуват какво предвещава:

• ако конецът припламне и в къщата има момък или мома за женене, скоро ще се вдига сватба;
• ако изгори бързо, годината ще е плодородна и житото ще е много;
• ако само тлее, това се приема за лош знак.

Черупките от яйцата не се изхвърлят, а се хвърлят в курника – вярвало се, че така кокошките ще снасят повече.

Маски и огньове

Маскирането по Заговезни е обичай със средновековни, а вероятно и много по-стари корени. У нас то е запазено само в някои краища. Маските трябвало да изплашат и да прогонят злите духове, които според вярванията бродят сред хората. Карнавалното шествие символизира победата на светлината над тъмнината – края на зимата и идването на пролетта.

Днес Прошка е и чудесен повод за малко домашно тържество: маски за децата, весела игра и обща софра, около която се събира цялото семейство, преди да започне дългият пост.