Какво трябва да знаем за съня
Съдържание
Една трета от живота си човек прекарва в сън.
Колкото повече остарява обаче, толкова по-малко спи. Сънят е с най-малко времетраене след 60-та година.
Начинът на спане при различните хора не е еднакъв. Той се определя от наследствеността и от темповете на живот.
Понякога претоварването през деня води до свръхвъзбуда и прогонва съня. Някои заспиват едва рано сутринта. При други случаи, човек се буди през нощта, пие чаша вода или мляко, успокоява се и отново се унася в сън. Трети пък се будят често през нощта.
Във Франция 20% от жените и 15% от мъжете не спят добре. Освен това се наблюдава тенденция за влошаване на проблема. Става дума за мащабен обществен проблем с неврологични и психиатрични ефекти.
Доминик Пренге е председател на Федерацията по съня. Според него една част от смущенията са предизвикани от различни психологични и психиатрични разстройства – например депресия.
Инсомнията
Сред 80-те болести, свързани със съня, най-често срещана е инсомнията.
Тя може да е предизвикана от продължително гледане на телевизия и късно хранене. При възрастните хора безсънието се дължи на чисто физически проблеми.
Сара Шовале е на 88 години и има болни стави. Споделя, че заспива много късно, някъде към полунощ. Сънят й е кратък, защото болката се “обажда”. От една година се справя с проблема чрез хомеопатични лекарства.
Специалистите смятат, че добрият сън е като доброто хранене. Да спиш лошо значи да живееш лошо, твърдят експертите.
Доминик Пренге съветва на първо място да бъде идентифицирани причините за лошия сън, които могат да са доста разнообразни. Все пак една от основните е стресът.
Един на всеки трима германци страда от смущения в съня.
При възрастните хора “белите нощи” са съпътствани с учестено дишане или обратното – спиране на дихателните процеси, стягане в гърлото, сухота в устата.
Като се прибавят към това изтощението и другите здравословни проблеми, изходът понякога е смърт.
При такива тежки случаи се налага лекарска интервенция. Специални кислородни маски успяват да накарат възрастните да спят по осем часа, нещо твърде рядко за повечето от тях.
Проучванията, извършени в немската лаборатория за съня, показват, че работата в екип води до нарушаване на нормалния биологичен ритъм на отделния индивид.
Друг източник на безсънието е употребата на медикаменти, дрога, алкохол и кафе. Третата група причинители на безсъние са психологични – като стрес и депресия например.
Диагностиката се прави в специализирана клиника към Лабораторията по съня. Пациентът прекарва там няколко нощи. През цялото време той е следен от инфрачервена камера и микрофон.
Електроди определят церебралната, сърдечна и мускулна дейност. Всичко се записва в компютър, а после се изследва от медицински екип.
Обикновено наднорменото тегло и напредналата възраст са първопричините за безсънието.
В колко часа си лягате? Имате ли кошмари? Как се чувствате сутринта? Успявате ли да починете за няколко минути през деня?
Това са въпросите, на които 20 хил. холандци трябва да отговорят в рамките на проучване на съня.
Проектът се реализира съвместно с няколко европейски университета.
Целта е да се установи как функционира биологичния часовник, регулиращ съня.
Резултатите вероятно ще помогнат за решаването на много от проблемите, водещи до безсъние. Ако учените успеят да открият защо част от хората са по-активни сутрин, а други – вечер, ще бъде по-лесно да се изработи терапия за индивидите със смущения в съня, свързани с ритъма им на живот.
Безспорно е, че мозъкът ни играе съществена роля за съня. Образно казано той функционира като централен часовник, определящ периодите за почивка и дейност.
Този ритъм обаче е подложен на странични влияния, идващи от вторични “часовници”, отговарящи за други органи.
Половината от българите има разстройства на съня, твърдят лекари.
Безсънието се среща по-често при жените и се засилва с напредването на възрастта. 10% от мъжете страдат от т.нар. “сънна апнея”, сериозно заболяване, което е свързано с нарушаване на контрола на дишането и по време на сън човек може да се задуши.
Всяко едно продишване е събуждане и така не може да се стигне до дълбоките фази на съня. Хората, които страдат от апнея не могат да отпочинат добре и са сънливи през деня.
Повечето българи не си доспиват. Всички, които заспиват пред телевизора, или щом “подушат” възглавницата определено не спят достатъчно.
Работата повече от 60 часа на седмица крие потенциален риск от инсулт или инфаркт само заради факта, че не се спи достатъчно.
Създайте си ритуал преди заспиване, четете приятна книга, слушайте музиката, която обичате, съветва психоложката Виолета Иванова съветва.
“В никакъв случай хората, които страдат от безсъние, не бива да вземат хапчета. В такъв случай чаят от глог или мента може да свърши по-добра работа“, обяснява д-р Славчева.
“Нормалната структура на съня обхваща четири фази общо от около 60 до 90 минути, които трябва да се повторят по 6 до 8 пъти през нощта. По време на съня, мозъкът анализира информацията, събрана през деня. Ако се събудите 2 часа по-рано, той започва да набира нова информация без да е завършил нощния си анализ. Затова сте със забавени реакции“, обяснява лекарката значението и необходимостта на съня.
Оказва се, че ранното ставане е вредно.
Сериозните проблеми със съня настъпват най-вече през пролетта, но и на границата на есента и зимата, както и при промяна на часовото време, когато организмът трябва да се адаптира към промените.
Това довежда до отпадналост, а понякога и до сериозни физиологични и психически проблеми. За сънливостта, която съпътства тези периоди от годината, е характерно, че човек може по цял ден спи и въпреки това да не е отпочинал.
