Тодоровден – поверия и суеверия

Тодоровден: конете, кушиите и народните поверия

Тодоровден се отбелязва в първата събота на Великия пост. Кушиите, обредните хлябове и грижата за конете му дават народното название Конски Великден.

Дата на именния ден

Тодоровден (Конски Великден) – кушии, обредни хлябове и поверия отбелязваме на 20 март 2027г., (събота).

В българската традиция е посветен на конете, на Тодоровците и на жените, омъжени през зимата. Във всяка къща рано се изпичат два обредни хляба. Единият е във формата на конска подкова и е за здраве на конете. Другият е наречен за младата булка- за да ражда.

Тодоровден наричат още и Конски Великден. На този ден накичват конете с шарени пискюли и конски маниста. Жените пускат в леген сноп слама от конюшната, завързан с червен конец и в тази вода си мият косата. След това я пливат пред конете преди надбягванията, за да бъдат косите им дълги и хубави като конската опашка.

На Тодоровден традиционно се провежда кушия- надбягвания с коне. На Тодоровден свекървата трябва леко да ритне снаха си, за да се сдобие снахата с дете. Свети Тодор покровителства раждаемостта и плодовитостта. Почитането на конете на този ден не е от християнска традиция, а с корени, дълбоко в миналото на прабългарите, когато конят е бил свещено животно, а конската опашка- знаме.

Традициите на този ден са красиви и ритуалите са запазени до наши дни. На Тодоровден не се спи през деня, защото човек може да се разболее. На този ден не се чисти къщата и не се простира бяло пране. Конят, победител на Тодоровден не се продава, защото се вярва, че негов покровител е Свети Тодор. На масата не се слага праз лук! Задължително на масата трябва да има пита с мая, леща и гъби.

Вечеря Обяд

Пита с мая

Порции: 8 порции
Общо време: 01:45 ч.
Калории: 460 ккал

Пита с мая. Продукти: мая, прясно мляко, брашно. За 8 порции.

Продукти: брашно, мая, прясно мляко, вода, сол

Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът „отчита донесеното“. По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.

В някои райони се изпълнява и друга интереснаобредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.

Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслитена конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.

В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.