Тълковен речник - тълкувания на Огън в тълковния речник

огънят, огъня, мн. огньове, (два) огъня, м.
1. Обикн. ед. Нагорещени светещи газове, появяващи се при горене; пламък. Силен огън. Огънят изпепели гората.
2. Натрупани и запалени дърва (или други горивни материали). Клада/стъквам/запалвам огън. Горят буйни огньове.
3. Само ед. Стрелба. Картечен огън.
4. Разг. Само ед. Висока температура.
5. Прен. Страст, силно чувство, жар. В очите му гори огън.
6. Като междум. Команда за стрелба. Огън!
същ. умал. огънче, мн. огънчета, ср.
? Имате ли огънче? Може ли да ми дадете кибрит/запалка, за да запаля цигара.
? Вадя кестените от огъня. Извършвам опасна и рискована работа, от която полза има друг.
? Влизам в огъня. Излагам се на голяма опасност.
? Играя си с огъня. Върша нещо опасно, рисковано.
? Между два огъня. В тежко положение.
? Огън и меч. Пълно разорение, унищожение.
? Прометеев огън. Непрестанен стремеж за постигане на високи цели.
? Минал през огън и вода. За човек, преживял много събития и поврати.
? Бенгалски огън. Пръчици с покритие от химическа смес, които при запалване горят с ярък пламък и искри.
? Огън човек. Разг. Темпераментен, жив, страстен човек.
? Подклаждам огъня. Разг. Поддържам нап режение, конфликт.