През 1851 г., в Пловдив за първи път се организира празник на братята св. Кирил и св. Методий, който скоро се утвърждава в празничния календар на нацията като Ден на българската култура и просвета и на славянската писменост.
Има сведения, че подобно тържество е било организирано и в Шумен още през 1813 г.
Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️
💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!
Както през 1813 г., така и през 1851 г. просветата и грамотността в България са по-скоро кауза на едно образовано малцинство, отколкото общовалидна норма. По този повод Софроний Врачански възкликва:
“Оле, безрасъдство българско и голяма глупявина! Потъмнели и помръкнали от пиянство и не се хванат да се потрудят да доведат един мъдър даскал и наставник, да научат чедата си на мъдро книжно учение ами ходят като слепи в тъмнина. О, глупави и неразумни човече! Така ли чинат другите християнски народи, що са учени и мъдри философи. Я погледайте и попитайте какво вършат те. Я вижте те за какво си разнасят стоката. Не я ли харчат за школи и академии и за учение граматическо и философско? И са станали мъдри философи, и хитри, и учени, и се славят и процъфтяват в учението като пролетни цветове? А не са потъмнели и помръкнали роби и под тежък чрем подложени като нас – неучени, безкнижни, невежи, безгласни, безответни като едни скотове?“
Българското общество излиза от състояние на вековна летаргия и културна изолация, последвали загубата на независимостта. На този фон събуждането на все по-широки слоеве на населението за интереси, отвъд непосредствените нужди на ежедневието, трябва да е изглеждало като истинско чудо.
Празникът е целял да даде израз на тази воля за образование и просвета, с която народът е свързвал надеждите си за по-добро и достойно бъдеще. Става носител на идеята за Промяна. За преодоляване на статуквото, за нов цивилизационен избор.
Оригинален текст на стихотворението „Св. св. Кирил и Методий”.
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…”
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Четейки “Записките” на Захарий Стоянов, осъзнаваме, че цялата борба за национално освобождение е белязана от подобно нелепо разделение – между просветители и революционери. Между хора на знанието и хора на делото. Първите подозират вторите в невежество и безразсъдство. Вторите обвиняват първите в нерешителност и страхливост. И макар че в основата на всяко велико дело да стоят именно хората на знанието, често се случва те да изпуснат инициативата и то да бъде продължено от не толкова знаещи, но по-детерминирани и действени личности. По този начин делото може и да преуспее, но има и голям риск да се изпорти. Защото действия, лишени от промисъл, са обречени на провал.
Под знака на тези смесени чувства към всяка по-висока форма на култура, изкуство и степен на образованост ще премине и почти целият период след Освобождението. В ненужно, а често пъти и напълно деструктивно противопоставяне между добродетелите на простия живот и развалата на ума, вследствие от прекаленото залягане над книгите. Не друг, а същият Захарий Стоянов – сам той блестящ писател и проницателен психолог на народната душа – отново ще напише:
“Аз пак казвам, от учените светът ще пропадне. И тая пословица не е измислена от един човек, от едно село – тя е произведение на целия български народ и в онова време, когато и между нас почнаха да никнат учените цанцугере като гъби; и ако не можем да наречен калугерското учение “глас народа, глас сина божия” лъжовно, тогава още по-малко смеем да назовем тоя глас народен неверен, неправеден и пристрастен, но трябва да се съгласим, че тоя глас е глас на праведно отвращение, глас на праведна и свята присъда, произнесена от нашето общество против развалените мозъци и деморализираните сърца на нашите преучени цанцугере“.
В страха си да не се преучи и да стане непригоден за живота младият български елит ще се окаже неподготвен за сложните игри на историята. Нещо все ще му пречи да разчете картата на времето, да се ориентира в лабиринта от знаци и символи на високата култура, втъкани в европейския начин на мислене.
Поредица от грешни, лекомислени избори, подплатени със самоувереност и егоизъм, присъщи на непросветения ум, ще доведат до серия от национални катастрофи. За което народът ни впрочем също има готова пословица: “от ума си тегли“. Теглил е и ще тегли, докато не се научи. Но това за съжаление все се отлага, за да се превърне системен проблем на българското общество, независимо от политическите системи, през които преминава. Неспособността му за просветено действие, произтичаща от принципното неразбиране за мястото на духовността в живота.
Духът на Просвещението, родил и нашето собствено Възраждане, е велик именно поради факта, че пронизва всички аспекти на живота – от най-прозаичните, до най-интелектуалните. Той изважда знанието от лабиринта на средновековната схоластика и го връща на хората. Превръща го в двигател не само на икономиката, но и на историята. На човешките взаимоотношения. Нищо повече няма да бъде същото. Включително мисленето.
Значение на славянското писмо
Славянското писмо е създадено за да се преведат най-необходимите текстове за просветна дейност сред славяните. Това става във Византия, преди да се предприеме мисията на Кирил и Методий във Велика Моравия през 863 г.
Там ги изпраща византийският император по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. Трудностите при превода на книгите идват най-вече от уникалното обстоятелство, че трябва да се превежда на език, който още не е литературно изграден и в който липсват думи за редица религиозни, философски и културни понятия.
Създадените при превода неологизми убедително свидетелстват, че за Кирил и Методий българо-славянския език е не само близък, но определено майчин. Постиженията в развитието на езика, талантливо предаденото значение на абстрактните категории, показват, че двамата братя са гениални преводачи. До 862 г. Кирил и Методий превеждат т. нар. Изборно евангелие (избрани евангелски текстове за четене в неделни и празнични дни), Хризостомовата (Златоустовата) литургия. Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника.
Създаденият от Кирил и Методий църковен и литературен език е правилно да бъде наричан българо-славянски или славяно-български. Назоваването му с други имена, като старославянски или староцърковнославянски, не е съвсем точно. При това тук не става дума за измисляне на изкуствен език, а за живата, обработена реч на един народ.
Българо Славянският език не е употребяван само като книжовен език за църковни нужди, той е служел на народа в неговото развитие, а оттам стои и в основата на средновековната ни култура.
Така българите записват в летописа на европейската цивилизация епохални постижения на една ранна култура, която вдъхновява духовното развитие на почти цяла Източна Европа. Преводите на двамата братя полагат основите на славянските литератури и на практика заявяват и защитават тезата за равенството на славяните и включването им в тогавашния официално признат културен кръг на цивилизованите народи. Кирил и Методий са едни от най-забележителните личности от европейското Средновековие изобщо и в известен смисъл са свързващото звено между славянските народи, Византия и Запада.
Създаването на нова азбука, пригодена за славянската реч, и възникването на нова, славянска книжнина с помощта на тази азбука предизвиква истинска културна революция в живота на тогавашния християнски свят. На едно многочислено славянско население се признава правото да има азбука и книжнина.
Кирило-Методиевото дело разрушава и неофициалната концепция за трите свещени езика – иврит, гръцки и латински, която до известна степен е била пречка за културното развитие на останалите европейски народи. При голямата тогава културна и езикова общност между отделните славянски клонове книжовният език на Кирил и Методий и техните ученици бързо и лесно се превръща в общославянски книжовен език.
Вижте и:⤵️
Професионални празници
Св. Св. Кирил и Методий
Православни подвижни празници
