Игнажден – начало на коледните празници

Коледните празници започват от Игнажден

Игнажден възниква като езически празник, по-късно се сменя датата и се празнува паметта на свети Игнатий.

Може би един от по-известните православни празници е Игнажден, който се празнува на 20 декември. На него се почита паметта на свети Игнатий Богоносец. Обикновено с Игнажден започват и коледните празници.

На Игнажден празнуват имената (именници)

ИГНА, ИГНАТ, ИГНАТИ(Й), ИГНАТИНА, ИГНАТИЯ, ОГНЕН, ОГНЬО, ОГНЕНА, ОГНЯН, ОГНЯНА, ПЛАМЕН, ПЛАМЕНА, ПЛАМЕННА

Ето и кратко видео с информация за Игнажден ⤵️

💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!

Българска история

В Източна България на този ден се е правела и първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Първоначално Игнажден възниква като езически празник, който се чествал на 21 декември, когато денят е най-кратък, т. е. зимното слънцестоене. След покръстването към него е добавен и християнският св. Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е преместен на 20 декември.

Най-характерен за празника е обичаят полазване. Всеки човек, който влизал в къщата, вземал предварително шепа трески от дръвника, пускал ги една по една в камината, благославяйки дома за здраве и берекет.

„Полазник”

Се нарича първият външен човек, който посещавал къщата. Според вярването от това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът” е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.

Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата, взима от дръвника въпросните трески. В много села сполазникът най-напред седял върху донесените от него пръчки или слама и поседявал така известно време.

Това се правело, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници или потенциалните бъдещи зетьове. След това на сполазника се давало сито с пшеница и с него той поръсвал из къщата, като благославял: „Да се роди дето рало ходи; дето ходи и неходи!”

За благословията си сполазникът е бил даряван с пшеница и сушени плодове за плодородие. Често се случвало въпросният сполазник да се окаже домашно животно, успяло да влезе вътре. Това се смятало за добър знак, като на животното се давало хляб като подарък.

Поверия и забрани

На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, задължително, когато се върне, трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От тестото откъсвали малко и на някоя греда от него правели кръст, за да бяга всяко зло.

За празника съществуват и мнoжество забрани, които се спазвали стриктно. Сред тях е и това да не се изнася нищо от къщата, за да не избяга късметът. Не можело да се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките нямало да мътят. На този ден не трябвало да се иска или дава нищо назаем.

Не трябвало да се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят. Също така било забранено да се вари боб, тъй като това можело да доведе до градушки.

Прането също било изключено, тъй като водело до болести. Смятало се, че ако се зачене навръх празника, детето щяло да има някакъв недъг. Бременни и нераждали пък не трябвало да подхващат нищо, за да родят лесно.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Игнажден – празнична трапеза и традиции
Игнажден – поверия и обичаи
Пожелания за Игнажден
Какви са Коледните традиции по света?
Коледни подаръци според зодията
Рождество Христово (Коледа)