Игнажден на 20 декември: полазник, обичаи и трапеза

Денят, от който „тръгват“ празниците

На 20 декември Църквата почита свещеномъченик Игнатий Богоносец, а в народния календар датата носи името Игнажден. Според старите вярвания тук е истинското начало на зимния празничен цикъл – от този ден празниците се „завървяват“, настъпва Новата година и се ражда младото слънце. В народните песни дните между Игнажден и Коледа се свързват с очакването на раждането на Христос – образ, който принадлежи на фолклора, а не на църковния разказ.

Игнажден - празнична трапеза и традиции — Игнажден – празнична трапеза и традиции

Полазникът – гостът, който носи годината

Най-важният обичай на празника е полязването. Стопаните внимават кой пръв ще прекрачи прага им, защото по него съдят каква година ги чака. Първият посетител се нарича полязник или споходняк. Ако е честен човек и добър стопанин, вярва се, че и домът ще има щастлива и плодородна година.

Преди да влезе, полазникът събира от двора или от дръвника съчки, трески или слама. Внася ги вътре, слага ги до огнището и сяда върху тях, за да „мъти“ – като квачка, която ще излюпи много пилета. Домакинята го обсипва с боб, орехи, сушени плодове и жито, а той ръчка жаравата, за да изхвърчат искри, и изрича благословията:

„Колкото искрици, толкова пиленца, теленца, яренца, дечица в тази къща“.

След това гостът е настанен на почетното място и за него се подрежда трапеза. В някои краища му дават и подарък. Ако пръв влезе дете, то получава орехи, бонбони и сушени плодове.

Кой още може да бъде полазник

Не е задължително да е чужд човек. Всеки член на семейството, излязъл рано сутринта, при връщането си също се смята за полазник и трябва да повтори същите действия. Ако пък първо в къщата влезе животно, това е добра поличба – него веднага го нахранват.

Сутрешните обреди в дома

Още преди децата да са се събудили, най-възрастната жена в къщата ги потупва леко със зелена пръчица от родовито дърво – пожелание да са бодри и здрави – и разпилява около тях орехи и пуканки, за да се множи добитъкът. В някои райони за същото пожелание се използва дрянова пръчка.

В Западна България стопанката меси малки колачета: „кукли“ за момичетата и „превитъци“ за момчетата. Част от треските и сламата, донесени от полазника, се слагат в гнездата на кокошките.

Забрани и поличби за плодородие

Много от игнажденските обичаи са свързани с домашните птици и с берекета на дома:

Нищо не се дава назаем, за да не „изтече“ берекетът навън. Ако нещо вече е дадено, гледат да си го приберат преди празника.
Навсякъде в България стопаните хранят кокошките в кръг от въже или от мъжки пояс – така птиците няма да се разпиляват по чуждите дворове.
Жените намотават прежда на мотовилката и я навиват на кълбета, за да не снасят кокошките запъртъци.

Тъй като Игнажден открива коледно-новогодишните празници, в него се влагат и надеждите за благополучието на цялото семейство. За годината се гадае по вътрешностите на закланото прасе. Жените, които още не са родили, според поверието не бива да предат, тъкат и перат – за да им бъде леко раждането.