Защо организма ни има нужда от йод?
Йодът е микроелемент, от който човешкият организъм има необходимост, за да функционира нормално. Той участва в синтезата на хормоните на щитовидната жлеза. Те са необходими за регулацията на обмените процеси в тялото ни. Освен това се грижат за нормалното развитие на мозъка и нервната система на плода по време на бременността.
Ето защо най-вече жените трябва да си осигурят достатъчно количество йод, без да превишават допустимите количества.
Йодът не се синтезира в тялото ни, обясняват специалистите по хранене и диетика. По думите им, основен източник е храната. Близо 60% от нужните количества се набавят чрез консумацията на месо, 30% идват от растителната храна и само 10 % – от водата. Ако продуктите идват от среда, бедна на йод, то най-вероятно човек ще развие някакво нарушение на функцията на щитовидната жлеза. Районите с ниско съдържание на йод в почвата са високопланинските и крайморските. В България това са високопланинските райони в югозападната част на страната.
В миналото в тези райони на страната често са установявани т. нар. йоддефицитни заболявания – като например ендемичната гуша или хипотиреоидизмът (намалената функция на щитовидната жлеза). Подобен недостиг обаче може да доведе до ментални нарушения дислипидемия, сърдечно-съдови проблеми, стерилитет, спонтанни аборти или повишен риск от влошено невро-психическо развитие на плода по време на бременност.
Потребността ни от йод след 14-годишна възраст се изравнява за мъже и жени (150 мкг на ден). Но при забременяване бъдещите майки трябва да увеличат приема на храни с този микроелемент, обясняват още медиците. Количеството на този микроелемент в храната трябва да достигне до 200 – 250 мкг. Това се налага, защото по време на вътреутробното развитие плодът получава йод от майчиния организъм, поради което диетата, водеща до дефицити, става опасна както за жената, така и за нейното бъдещо дете.
България е един от районите в света с йоден дефицит, твърдят специалистите. С въвеждането на йодната профилактика чрез йодиране на готварската сол, която започва в началото на ХХ век за първи път в Швейцария и по-късно през 50-те години в Източна Европа, включително в България, се стига до значителна редукция на йоддефицитните заболявания.
През 90-те години се прави нова национална стратегия, която действа и в момента, обясняват още специалистите. По думите им, освен наличието на йодирана сол в търговската мрежа, тя включва и използването ѝ при отглеждането на животните, както и в хранителната промишленост – в приготвянето на консерви, колбаси, хляб, млечни продукти и т. н. Резултатите от тази повсеместна йодна профилактика водят до ликвидиране на йодния дефицит и социално значимите заболявания вследствие на него.
Препоръките за цяла Европа и света днес включват консумацията на сол за цялото население в йоддефицитните райони, какъвто е и България, да е само и единствено йодирана сол. Специалистите по хранене ни съветват да консумираме около 5 – 6 гр сол дневно но не повече. Те припомнят също така, че българите обичайно консумират по-солени храни и често стигат до 7 – 8 гр, а някои дори 10 гр дневно, което вече е опасно и може да отключи друг тип заболявания.
Добре би било да се знае също така, че йодат в солта не е термично издръжлив и посоляване на ястието е подходящо да се извършва в края на приготвянето му. При бременните повишените нужди от йод обичайно се покриват с прием на общоприетите норми за готварска сол в допълнение с прием на мултивитамини за бременни.
❗️Преди да приемате йод в краквата и да е ворма, проверете здравето на вашата щитовидна жлеза, като се консултирате със специалист.
Не пропускайте да видите и ⤵️
Ето кои 7 храни разболяват щитовидната жлеза
Какво определя здравето на щитовидната жлеза
Полезни и вредни храни за щитовидната жлеза
