Време за прочитане - 22 мин.

Еньовден – желанията се сбъдват

Еньовден е един от най-мистичните български празници.

Еньовден е стар народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. Самото име Еньовден идва от кратките форми на Йоан – Яне и Еньо.

В нощта срещу Еньовден се сбъдват желания
В нощта срещу Еньовден се сбъдват желания

Празникът почти съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Може би и това е причината да се вярва, че в нощта срещу Еньовден се сбъдват всички желания. На същия ден започва новата масонска година. Тъй като официалното учредяване на обществото на Свободните зидари се състои в Англия през 1717 г., на деня на Св. Йоан – 24-ти юни.

Еньовден именници: ЕНЧО, ЕНЬО, ЙОАН, ЙОАНА, ЙОАННА, ЯНА, ЯНАКИ, ЯНЕ, ЯНИ, ЯНИНА, ЯНКА, ЯНКО, ЯНЧО, ЯНКУЛ, ЯНЧУЛ, БИЛЯН, БИЛЯНА, Билян, Биляна, ДЕНА, ДЕНКА, ДЕНИЗА, ДЕНИС, ДЕНИСЛАВ, ДЕНИЦА, ДЕНИСЛАВА, ДЕНКО, ДЕНЧО, Дена, Денка, Денко, Деница, Деньо, Денчо, ДЕЯ, ДЕЯН, ДЕЯНА, Деян, Деяна, ДИЯН, ДИЯНА, Диян, Дияна, ДАЯНА

В нощта на 23 срещу 24 юни небето се отваря и ако човек си пожелае нещо много силно, то се сбъдва. В тази вълшебна нощ мечтите се изпълняват, защото цялата Вселена е отворена за позитивните хора и техните желания.

На днешния празник най-важната билка е еньовчето. Направете си голям букет от еньовче, жълт кантарион, бял равнец, мащерка. Уханието на тези билки ще ви радва през следващите дни и нощи.

На Еньовден трябва да си пожелаем най-хубавите неща за нас самите и за нашите близки и желанието ни ще се сбъдне, защото това е ден на чудесата

Вълшебствата сега са около нас. Магичният Еньовден ще сбъдне мечтите ни само, ако искрено си го пожелаем!

В средата на Еньовата нощ небето се отваря обаче едновременно за добри и зли сили. В полунощ срещу празника – стават чудеса, но и черни магии. Тогава се нарушават пространствените и времеви граници между горния и долния свят и действат различни свръхестествени същества и демони – самодиви, вампири, паднали от небето змейове.

Съществува още поверие, че в нощта срещу Еньовден, когато небето се отвори, всички Звезди слизат на Земята. Тогава те придават на билките необикновена целебна сила. Според народните представи Звездите са прозорци по небето, през които Господ наблюдава какво става на Земята. Те са свещите и кандилата на Господа и се осмислят като китки от ароматни цветя и билки, които красят нощно време небето.

Гаданието се извършва от „еньовче“ – съвсем малко момиченце, което все още не разбира от работите на „големите“. То е най-много на 4-5 години, за предпочитане сираче. Момите влизат в дома на детето и го обличат като булка. Хвърлят му червено було, запасват го с пелин, окичват го с венци.

Вдигат го на рамене и тъй тръгват да обиколят всички ниви, градини и лозя, къщи и кошари. Където мине еньовчето, след него ще дойде берекетът. Разбира се, всичко това е съпроводено с песни и танци. Момичетата берат билки и цветя по пътя си, които свиват на китки и венци.

Групата обикаля селото, като всяко девойче носи на свой ред Еньовата буля, докато булята се прави, че лети сама. По време на шествието питат детето каква ще бъде реколтата, ще избуи ли пшеницата, ще се роди ли много грозде, ще има ли хубав мед, както и всякакви други въпроси, които касаят стопанствата.

Еньовата буля е твърде мъничка, за да дава разумни отговори. Тя отговаря интуитивно и спонтанно и думите й са предсказание за следващата стопанска година.

Обиколката на момите приключва отново в къщата на Еньовата буля, където ги чака котлето с пренощувалите китки. Девойките пеят и наричат, изваждайки китките една по една. Голямата загадка в този ритуал е кога момичето ще се омъжи (продължаването на рода), както и ще има ли здраве и берекет (оцеляването на рода).

Разновидност на този ритуал позволява да се надникне още по-дълбоко в бъдещето и да се зърне бъдещият жених. Това е вариант на ладуването, при който обаче момичетата се обръщат не към Лада, богинята на любовта, а към Еньовата буля. Все пак това си е чисто ладуване по същество, при което се гадае какъв мъж ще вземе даденото момиче, с какво ще се занимава, какъв ще бъде неговият нрав и характер.

Момичетата пеят „Ой, Еньо-о-о, Еньо-о-о! Еньова бульо-о-о!“. През това време малкото момиченце, пременено като Еньова буля, изважда от котлето китките на девойките, белязани с конец или пръстен – някакъв нишан, по който да си ги познаят, след като са били объркани безразборно. Детенцето стои с покрито лице и се предполага, че действа „на сляпо“.

Тя не може да разпознае китките, дори и да ги е видяла преди това. Вади произволна китка и нарича на собственичката й как ще премине животът й, ще бъде ли в заможно семейство, ще има ли здраве и имане, ще има ли щастие и радост и други. Това е отдаване на интуицията и канализиране в чист вид, подпомогнато от чистотата на съзнанието на малкото дете.

В края на ритуала Еньовата буля се изкъпва с водата от котлето. Пуснатите по-рано ечемичени зърна се разпределят между момичетата. Тази нощ те ще ги скрият в леглата си, под главите, за да им се присънят техните бъдещи съпрузи.

Ритуалът е поредица от магически действия, които „накъсметяват“ бъдещето по най-ефективен начин. Китките са потопени в „мълчана“ вода, те са поели енергия от небето през нощта, а силата на луната е била увеличена стократно от червеното було и от розовия храст, който е включен с надежда за здраве.

Обичаят се възпроизвежда не единствено в християнските среди. Той се намира и в Родопите, у българите-мохамедани. Разликата е, че там момите вият китки от орехова шума и задължително си връзват пръстена. Но съдът, пълен с мълчана вода, и тук присъства, както и заръката китките да пренощуват под трендафилов храст. Т

ук намираме и измиването на лицата с магическата мълчана вода, за да се „отвори“ виждането и гадаенето да бъде истинско. В тази планинска част е съхранен и още един обичай – в нощта на Еньовден девойката да не се прибира в своята къща, а да спи в дома на някой близък, където е много по-вероятно да получи магическо послание и пророчески сън.

Целта пак е същата – да се научи от по-рано за кого ще се омъжи момата и дали той ще е така хубав, напет и заможен, както тя си мечтае.

Събиране на билки

В нощта срещу Еньовден се сбъдват желания
В нощта срещу Еньовден се сбъдват желания

Нощта на Еньовден е идеалното време за билкарите и вещиците (идва от „вещ“ – знаещ, можещ). От време оно се знае, че в тази кратичка, но пък чудна нощ растенията придобиват мощна лечебна сила, а веднага след празника губят тази изключителност и вече не се берат.

Едно поверие разказва, че самите звезди се доближават към земята и зареждат с лечебни свойства билките, като усилват способностите им. Слънцето постига максимална енергийна активност, което буквално „зарежда“ растенията. В този период те са в растеж.

Късат се в сухо време, след като се вдигне росата, но преди изгрева на слънцето. Ето това съчетание е мъчнотията в цялата работа. Но тези, които успеят, са възнаградени с истински магически лекове за всички познати болежки. Някога всички жени, без изключение, са познавали билките и са ги прилагали ежедневно.

На някои места правели и специален ритуал за откупуване на взетите от природата билки. Жените играели около набраните наръчи отново мълчано хоро. Набраните в еньовата нощ растения се сортирали на празника на безсребърниците Козма и Дамян, 1 юли.

Също така са се правили отвари и на самия момент, винаги в нов съд, който не е използван досега. Обикновено на 24 юни се берат липа, жълт кантарион, лайка, бял равнец, мента, еньовче, мащерка, маточина и други. Билкарите никога не обират билките докрай. Те винаги оставят по един от всеки три стръка, за да има и догодина, на същото място да израстнат достатъчно растения и отново да се вземе лек от природата.

Еньовче по Еньовден

Жълтото еньовче, приготвено на чай у дома, е чудесно средство за понижаване на кръвното налягане и за спадането на отоци. То има диуретично действие, имунната система става буквално желязна, обладава противовъзпалително свойство. Някои фитотерапевти препоръчват растенията да се приемат 30 дни със 7 дни почивка. Или да се пият три месеца с един месец почивка. Днес е известно, че лечебните растения имат фармакологичен ефект до две години.

Мента

Чай от мента се прилага при болки и спазми в стомаха, при неразположение при менструация, набирането на газове в червата, за подпомагане на секрецията на жлъчката. Много помага при лош дъх, което винаги е знак за някаква болест.

Цикория

Чай от цикория подобрява храносмилането, сваля нивото на кръвната захар. Прилага се при болна жлъчка и проблеми с черния дроб. Засилва жлъчната секреция и кръвообращението. Подкрепя обмяната на веществата. Пие се още при ревматизъм, а също и като слабително.

Жълт кантарион

Жълтият кантарион се бере, когато поне една трета от цветовете са цъфнали. Реже се с много остър нож. Използва се при язва, има противовъзпалителен ефект за стомаха. Действието му е буквално като балсам. Пие се максимум половин година, защото има опасност кожата да се оцвети.

Мащерка

Днес мащерката се използва повече като подправка в традиционната кухня, еднакво подходяща и за месни, и за безмесни ястия. Като лечебно растение има отхрачващо, спазмолитично и противовъзпалително действие.

Бял равнец

Лечебни са цветните кошнички, които се отстраняват от цялото растение с остър нож на около двайсетина сантиметра от върха. Също се суши, но преди това щателно се проверява за примеси. Използва се против възпаления, за подобряване на съсирването, при проблеми на белите дробове и на отделителната система.

Липов цвят

Липовия цвят се бере ръчно. Подбират се само цветовете и първите прицветни листа. Преди да се използва, той се суши, като се пръсва на широко, за да се гарантира добър обмен на въздуха и излизане на влагата. Съхранява се в хартиени торбички. Чаят от липа има противовъзпалително действие, прилага се при висока температура.

Лайка

При лайката има една особеност, че тя сравнително трудно се различава от нелечебната си разновидност и може да бъде объркана. Нелечебното растение няма мирис, а съцветието е плоско и изпълнено, докато при лечебната е кухо. Отвара от лайка се ползва при инфекции по храносмилателната система. Гаргара се прави при болно гърло и възпалени венци. Правят се бани при хемороиди и цялостно обливане при обилно изпотяване и неприятна миризма.

Билкови рецепти и действия.

Ще ви представим няколко билкови рецепти и действия с билките, свързани с Еньовден.

Билков тоник

Рецептата е запазена в Студийския манастир в Истанбул. Тоникът благоприятства храносмилането, прилага се при стомашни болки, има общ възстановителен ефект, разхлажда при много горещо време. Рецепта: взимат се по 6-7 листа мента, маточина, малина, коприва, роза, 5-6 броя плод шипка, по половин чаена лъжичка семена от копър и анасон.

Всичко това се пуска в завряла вода – около 1 литър, и се оставят да постоят няколко минути. След прецеждане се подправя с лимон и се подслажда. Пие се изстудена, като разхлаждаща напитка с лечебно действие.

Еньовски венец

Венецът е древен магически предмет, който закодира в себе си желанието за щастие и отдалечаване от зли сили. С венци се кичат всички обекти, които представляват особена ценност – животните, та да са плодоносни и здрави и да дават богато поколение, кладенците, за да не пресъхват, къщите, за да са пълни с деца, хамбарите, за да са пълни с жито.

Сватбеният венец носи любов и деца. Всички помним и лавровите венци за войните-победители. Силата на венеца се намира и в короните на владетелите. Еньовският венец и горящият огън във формата на кръг са знак за цивилизована територия, отцепена от опасностите на широката Вселена. Извън този кръг е всичко опасно, което може да навреди, там е целият хаос.

Огънят има силата да пази и да пречиства всичко, което мине през него. Така венецът и кръгът получават сакрална роля.

Казват, че на Еньовден всяка магия става и всяко гадание е истинско и се сбъдва. От билките, сред които водещо е еньовчето, се свиват китки и венци. Някъде правят по една китка за всеки един от семейството, за да му се гадае каква ще е годината и да му се нарече индивидуално късмет и успех.

Такива цветни свитъци и сплитки се окачват из дома, за да прогонват нечистите сили. После от тези китки се къса за домашните лечебни чайове. Те се палят и с дима им се окадява стаята на болните. Запазват се и се ползват и за лек.

Момина китка

В китките се завиват 7, 9, 12 вида билки. Казват, че такава китка може да привлече любимия. Задължително присъстват така наречените момински билки като божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец. Добавят се омайниче за любов и за привличане на мъж.

Според народните вярвания, когато се вари биле за любов, то това не може да стане ей така, пред очите на всички. Избира се запустяло място – може да е стара къща в края на селото или някъде из поляните, където няма да мине никой и чуждо око няма да надзърне. Водата се поставя на огъня.

Той е слаб, за да завира бавно. Към него се хвърля сух бял оман.

Сухият бял пелин пък се свива на китки, само че с голям размер, и с тези своеобразни метли се измита дома от всичко зло, което може да се е спряло и натрупало по ъглите и долапите. Стръкче от билката, скрита някъде на голо, пази от зли очи и уроки. Венец, свит от бял равнец, се окача над главата на болния, а когато поеме енергията на болестта, се хвърля в течаща вода, за да бъде отнесена надалече.

Магии и ритуали

Празникът и в този си вид носи белези на ранния култ към Слънцето. В деня му хората излизали от домовете си още преди изгрева, за да се поклонят пред светилото и да наблюдават раждането на деня.

Вярвали са, че слънцето ще се изкъпе във водите на река, море, езеро и ще тръгне към зимата. Жените на всякаква възраст берат билки и цветя, сплитат ги в не просто голям, а направо огромен венец, под който може да мине цял човек. Целта е да се промушат под него в едно със своите деца, разбира се за здраве.

Мълчано хоро

Според Розмари де Мео същинското тайнство на Еньовден се извършва през нощта или точно преди да разпукне изгревът и е в две части – наричане, чрез което се призовава силата на Корена, и мълчанието, бдението. В този ритуал човекът изрича и фиксира във Вселената благото, което иска да получи.

С прости думи това е нещото, което ще го направи щастлив, радостта в живота му. И иска силата за осъществяването, за сбъдването от своя български корен. Наричането свършва с мълчано хоро, което се играе само от жени.

Хорото е спокойно, прилича на просто по-чевръсто ходене. Самите движения не носят някакъв дълбок езотеричен смисъл. Цялата работа е в мълчанието – то се изпълнява, без да се пророни дори и дума, не и случайно! Жените мълчат и пречистват с дъха си пространството.

Дишането е ключът в този ритуал, макар и позабравен вече. Изпълняват се особени дълбоки вдишвания и издишвания, групирани по три, които издават звук, подобен на изсвистяване. Така с дъха жените изчистват мястото, където ще бъде сторено същинското тайнство.

Хорото приключва при мъжкия огън, където жените се събират около мъжете. И точно тук – около огъня, се вика българския корен, призовава се българската земя, активира се родовата памет, силата на кръвните връзки – всичко това, събрано в една точка – земята.

Призовава се на висок глас, използвайки магията на думите. Сърцата започват да блъскат в гърдите, да се качват към гърлото, защото емоцията градира, силата се натрупва, енергията се повишава, а въздухът буквално е нажежен до червено от напрежение. И точно, когато вибрацията е стигнала връхна точка, тя се прерязва като с нож, в един миг.

Това е моментът, в който се преминава към пълно дълбоко мълчание. Обикновено това се случва около 1 часа през нощта, след като всичко е минало, разказва Розмари. Всички присядат и замълчават.

Мълчат до изгрева, мълчат и се пречистват. Мълчанието е магически ритуал, който премахва всичко старо, ненужно и болно и подготвя полетата за нов запис – дай Боже този път само на хубаво, на здраве, на берекет. Така нареченото говеене се практикува често и в много от българските фолклорни обичаи.

Мълчана вода

В ритуалите на Еньовден се използва мълчана вода. Простото обяснение е, че водата е налята от извора или чешмата в пълно мълчание. Но всъщност това е основно магическо средство, използвано на всички големи български празници. Причината е, че мълчаната вода е чиста, „незаредена“.

До нея не са се докоснали ни добро, ни зло. Тя е поле, върху чиято структура буквално се „пише“ – тоест енергийната й структура поема желаната енергия, в случая на късмета, плодородието, здравето или каквато е целта на извършвания ритуал.

На Еньовден в мълчана вода се топят китките и момински накити, които се изпозват като нишани за разпознаване, но при други празници магическата течност се влага в обредните хлябове, пречиства домовете, приветства новородените. Мълчаната вода се и пие – по три глътки, като лекарство.

Водата от менчето на Еньовата буля също има лечебна сила. С нея се пръска в дома на болния, за да се обеззарази и изгони злият дух на болестта. От нея болните деца пият, за да се оправят. С мълчана вода се поръсват и всички, които минават под еньовските венци. Това са големите венци от билки и цветя, които жените са изплели по полята. Те се поставят като порти, под които се промушват за здраве – боси, а на излизане се ръсят с мълчана вода.

Мълчано бдение

За да се осъществи истинска и дълбока връзка с корена, човекът се отваря към природата и се устремява към пълно сливане с нея – така, сякаш е неотменима част от гласа й, от ритъма й, от най-дълбоката й същност. Розмари вмята, че българската дума „природа“ е уникална, защото само на български означава „при рода“, при корена си, при своя изконен източник.

И така, по време на еньовското бдение, в абсолютна почит към рода хората започват да се движат из гората в мълчание, като вид бдение и сливане с корена.

Според старото ни знание, едно от основните правила да си здрав, да си радостен човек, е да почиташ корена си и да черпиш силата си от него. Причината е, че вечната човешка душа в това пререждане е избрала именно тази земя, този корен и това не е било случайно. Човекът ще учи уроците си през българското и ще получава силата си чрез българския корен. Коренът е ключът към силата и обратно – силата изтича, човекът залинява, когато се отдалечи от него.

Магията на изричането

Наричането, което се използва и на Еньовден, и в други фолклорни ритуали, всъщност е едно много старо, предхристиянско тайнство. Смисълът му е простичък: с енергия, почерпена от земята и корена, се внася промяна в живота в желаната насока. Това е изкуството да се променя околната среда и обстоятелства, самото подсъзнание посредством човешката воля.

Поговорки, в които ни се завещава тази истина, има много: примерно тази, че казаната дума е неотменима като хвърления камък, както и това, че реченото е равностойно на стореното. Всички те отразяват убеждения, които залягат и в обредното наричане, в което се използва силата на изречената дума.

Въпреки че наричането изглежда просто за осъществяване, то е много, много трудно. Защото на първо място човекът трябва да съумее да осъзнае, а след това и да признае на глас своето най-голямо желание – онова, което би променило живота му изцяло и издъно.

За да се реализира това, първо се приема за даденост правото на щастие – безусловно, без заслуги, без труд, просто така, защото си Човек. Това е венецът на един труден път на вътрешно осъзнаване и себепознание. И втората крачка е смелостта да се изрече на глас.

И когато едно нещо се изговори, то започва да съществува. В това е магията на думите, която следва магията на мълчанието. Ключът към сбъдването е концентрираното намерение за промяна и влизането в пълна хармония с природата и природните сили.

А самото наричане има голямата, необикновената цел да променя животи. Това е една наистина оригинална, чисто българска традиция, която не се среща никъде другаде по земята в тази си форма.

Гадаене на Еньовден

Гадаене по Слънцето

Вярва се, че утринта на Еньовден слънцето буквално трепти, танцува. Който има щастието да види това чудно явление, ще бъде як, здрав и успешен през годината.
Сянката на човека в утрото на Еньовден също е източник на информация. Станете рано, точно преди слънцето да се покаже, и се насочете с лице към него.

Когато лъчите ви огреят, обърнете се през рамо и погледнете сянката си. Ако тя е очертана в пълен ръст, значи и здравето и берекетът ще са пълни, ако се отразява само част, значи човекът го чакат болести и проблеми.

Което момиче първо види еньовското слънце, първо ще се задоми. Освен това го чака богатство и здраве.

Според народните поверия, нощта е идеална да се примами богатството и берекетът към нивите, хамбарите и оборите. Плодородието е енергия, която може да бъде привлечена чрез магическо действие. Краденето обаче е свързано с това, че берекетът от една нива се взема и се носи на друга.

Казват, че това го правели магьосниците, които бродели из нивята и карали житото да им се покланя. А ако останел стрък с ненаведена глава, те го взимали и го носели на нивата, която желаят. И цялото плодородие се пренасяло на нея, а ограбената нива залинявала. Някои стопани се мъчат да се опазят от обир, като бързат да ожънат краищата на нивата преди Еньовден, за да няма с какво вещицата да извърши злия си ритуал.

Страхът от гладна година и лоша реколта са породили редица забрани. По тъмно е забранено да се пие водичка, не бива и да се налива. На самия празник пък, както и при всички други, не се перат дрехи и не се простира, защото има опасност някой от семейството да се разболее.

На Еньовден е забранена всякаква работа, но най-вече жъненето, защото има опасност природните сили да излеят лошотията си върху нивята. Казват, че Еньо ще удари с гръм стопанството на всеки, който не го уважава.

Друг обред е прескачане на огън. Огънят е една малка вселена, пренесена на земята. Човекът се връща символично при източника си и показва своята сила. Младежите наклаждали огромни огньове, засилвали се и ги прескачали, за да си гарантират сила и жизненост.

Обредно къпане: то отмива болестите и лошотията и пречиства човека за още една цяла година.

Гадаене по добитък, птици и животни

Ако на Еньовден овцете лежат на земята и са спокойни, то зимата ще бъде топла, мека и няма да мори хората с дълбоки снегове и люти студове.

Ако преди Еньовден се чуе кукувица, зимата ще дойде по-рано от обикновено и ще бъде сурова. Ако гласът на птицата се чуе след Еньовден, настъпването на зимата ще се забави и времето ще е меко.

Ако на празника кучето-пазач в дома не изпълнява задълженията си, а лежи на кълбо, то предстоящата зима ще е мразовита, дори опасна. Ако се разхожда спокойно, зимата ще бъде топла и мека.

На този празник животните се мажат с прясно бито масло, за да дават много мляко. Жените и момите си мият косите с еньовска вода, за да са красиви, блестящи и да привличат погледите на мъжете.

Жените връзват на пояса си стръкове ръж, за да не ги боли кръст и да не се уморяват прекалено при полската работа.

На Еньовден се приготвят нови метли. През деня се берат тревите, а след това се сушат и съшиват. Поверието казва, че брана на този ден метла измита от къщата всичко, що е зло – дяволи, и таласъми.

Пророчески сънища

Особената енергийна активност на небесните светила по Еньовден се отразява освен на растенията, но и на хората. На Еньовден се сънуват пророчески сънища, в които информацията буквално се излива през отвореното небе към хората. Границите между този и онзи свят изтъняват и човекът може да получи ценни напътствия.

В тази специална нощ пророческите сънища са присъщи на всеки, а не само на избрани. За да получиш съвет и помощ от небето, не се изискват специални дарби. При гадаенето има значение каква е фазата на луната в дадения момент. Ако е растяща, в съня ще се покаже бъдещето, заедно с указания какви са най-правилните действия.

Ако луната е намаляваща, ще помогне за осъзнаване на преживян и приключил етап. Ако се присъни определен човек, значи е дошло време да се приключат отношенията с него. Ако се присъни проблемна ситуация – дошло е време да се разреши. Ако е новолуние, тогава ще получим информация за делата, които ще се наредят сами, без никакъв труд и усилия.

За сънуваното не следва да се тревожим, дори и да мислим, а да го оставим само да се оправи, когато и както даде Господ. Ако луната е във фаза пълнолуние, тогава ще получим указания кои хора и събития от живота ни изчерпват нашата енергия, за да се предпазваме от тях.

Хубавите сънища по Еньовден се сбъдват, а кошмарите – обратно, показват какво ще напусне живота на сънуващия. Добре е сутринта сънуваното да се запише, защото се забравя почти незабавно. За да се сънува пророчески сън, обаче, трябва предварително да се изкаже намерение.

При лягане си кажете, че молите за указания в живота си. Впрочем, добре би било да се заяви, че желаете, когато се събудите, да помните всичко подробно и ясно. При заспиване не мислете за нищо, което тревожи ума. Отпуснете се с някакви приятни представи, оставяйки отдалечени проблемите и най-вече: въпросът, по който очаквате пророчество в съня.

Трапеза на Еньовден

Традициите на Еньовден не са свързани със сядането на трапези, затова няма точно определени ястия, които се правят за този ден. По принцип празникът винаги се пада през петровите пости, затова ако нещо се слага на масата, то задъжително е постно. На отделни места се правят обредни погачи, които се раздават с мед с пожеланието за сладка година, както и обредни курабии във формата на слънце. По принцип през този месец от едва започващото лято основно се готвят супи от зелении като киселец, ястия от зеленчуци, мусаки, качамак и други постни храни.

Песни, танци и обреди

Обичаят „Еньова буля“ е запазен в определен свой вариант и се изпълнява в странджанското село Факия. Казват, че е уникален, но всъщност той съдържа всички важни елементи на древните магически тайнства.

Девойките от Факия наливат мълчана вода точно по правилата – без да проронят нито дума. В нея те потапят билки, след което – точно по стария обичай, ги оставят под трендафил. Сутринта малко момиченце се преоблича като „Еньова буля“, забулена с традиционната червена кърпа.

Ритуалът във Факия дава старт на жътвената кампания, с пожелание за плодородие – тази най-стара и непреходна ценност на човека, съществуваща още от времето, когато древните прабългари са се къпели голи в реката, за да осигурят запазването и продължението на рода във времената на свирепа борба за оцеляване.

Вижте и:⤵️
Еньовден
Поверия за Еньовден
Пожелания за Еньовден