Еньовден: поверия за желанията, водата и билките

Нощта срещу Еньовден присъства в народните разкази като време за наричания и надежда. Обичаите с вода, венци и билки са фолклорно наследство, а не обещание за сбъдване на желания или излекуване.

Еньовден е стар народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източноправославната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. Самото име Еньовден идва от кратките форми на Йоан – Яне и Еньо.

Празникът почти съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Може би и това е причината да се вярва, че в нощта срещу Еньовден се сбъдват всички желания.

На същия ден започва новата масонска година. Обществото на свободните зидари е учредено официално в Англия на 24 юни 1717 г. – деня на св. Йоан.

В нощта срещу Еньовден се сбъдват желания

Народното поверие за нощта срещу Еньовден разказва за отваряне на небето и наричане на желания. Това е образ на надеждата, а не гаранция за тяхното изпълнение.

На днешния празник най-важната билка е еньовчето. Направете си голям букет от еньовче, жълт кантарион, бял равнец, мащерка. Уханието на тези билки ще ви радва през следващите дни и нощи.

На Еньовден е прието да си пожелаем най-хубавите неща за нас самите и за нашите близки, защото според поверието това е ден на чудесата.

Вълшебствата сега са около нас. Според поверието магичният Еньовден сбъдва мечтите на онези, които искрено си ги пожелаят.

В средата на Еньовата нощ небето се отваря обаче едновременно за добри и зли сили. В полунощ срещу празника стават чудеса, но и черни магии. Тогава се нарушават пространствените и времеви граници между горния и долния свят и действат различни свръхестествени същества и демони – самодиви, вампири, паднали от небето змейове.

Съществува още поверие, че в нощта срещу Еньовден, когато небето се отвори, всички Звезди слизат на Земята. Тогава те придават на билките необикновена целебна сила. Според народните представи Звездите са прозорци по небето, през които Господ наблюдава какво става на Земята. Те са свещите и кандилата на Господа и се осмислят като китки от ароматни цветя и билки, които красят нощно време небето.

Гаданието се извършва от „еньовче“ – съвсем малко момиченце, което все още не разбира от работите на „големите“. То е най-много на 4-5 години, за предпочитане сираче. Момите влизат в дома на детето и го обличат като булка. Хвърлят му червено було, запасват го с пелин, окичват го с венци.

Вдигат го на рамене и тъй тръгват да обиколят всички ниви, градини и лозя, къщи и кошари. Където мине еньовчето, след него ще дойде берекетът. Разбира се, всичко това е съпроводено с песни и танци. Момичетата берат билки и цветя по пътя си, които свиват на китки и венци.

Групата обикаля селото, като всяко девойче носи на свой ред Еньовата буля, докато булята се прави, че лети сама. По време на шествието питат детето каква ще бъде реколтата, ще избуи ли пшеницата, ще се роди ли много грозде, ще има ли хубав мед, както и всякакви други въпроси, които касаят стопанствата.

Еньовата буля е твърде мъничка, за да дава разумни отговори. Тя отговаря интуитивно и спонтанно и думите ѝ са предсказание за следващата стопанска година.

Обиколката на момите приключва отново в къщата на Еньовата буля, където ги чака котлето с пренощувалите китки. Девойките пеят и наричат, изваждайки китките една по една. Голямата загадка в този ритуал е кога момичето ще се омъжи (продължаването на рода), както и ще има ли здраве и берекет (оцеляването на рода).

Разновидност на този ритуал позволява да се надникне още по-дълбоко в бъдещето и да се зърне бъдещият жених. Това е вариант на ладуването, при който обаче момичетата се обръщат не към Лада, богинята на любовта, а към Еньовата буля. Все пак това си е чисто ладуване по същество, при което се гадае какъв мъж ще вземе даденото момиче, с какво ще се занимава, какъв ще бъде неговият нрав и характер.

Момичетата пеят „Ой, Еньо-о-о, Еньо-о-о! Еньова бульо-о-о!“. През това време малкото момиченце, пременено като Еньова буля, изважда от котлето китките на девойките, белязани с конец или пръстен – някакъв нишан, по който да си ги познаят, след като са били объркани безразборно. Детенцето стои с покрито лице и се предполага, че действа „на сляпо“.

Тя не може да разпознае китките, дори и да ги е видяла преди това. Вади произволна китка и нарича на собственичката ѝ как ще премине животът ѝ, ще бъде ли в заможно семейство, ще има ли здраве и имане, ще има ли щастие и радост и други. Това е отдаване на интуицията и канализиране в чист вид, подпомогнато от чистотата на съзнанието на малкото дете.

В края на ритуала Еньовата буля се изкъпва с водата от котлето. Пуснатите по-рано ечемичени зърна се разпределят между момичетата. Тази нощ те ще ги скрият в леглата си, под главите, за да им се присънят техните бъдещи съпрузи.

Китките, мълчаната вода и червеното було имат символичен смисъл в обреда. Чрез тях се изразяват пожелания за здраве, любов и добра година.

Обичаят се възпроизвежда не единствено в християнските среди. Той се намира и в Родопите, у българите-мохамедани. Разликата е, че там момите вият китки от орехова шума и задължително си връзват пръстена. Но съдът, пълен с мълчана вода, и тук присъства, както и заръката китките да пренощуват под трендафилов храст.

Тук намираме и измиването на лицата с магическата мълчана вода, за да се „отвори“ виждането и гадаенето да бъде истинско. В тази планинска част е съхранен и още един обичай – в нощта на Еньовден девойката да не се прибира в своята къща, а да спи в дома на някой близък, където е много по-вероятно да получи магическо послание и пророчески сън.

Целта пак е същата – да се научи от по-рано за кого ще се омъжи момата и дали той ще е така хубав, напет и заможен, както тя си мечтае.

Събиране на билки

В народното вярване билките, набрани около Еньовден, имат особена сила. Това не означава, че растенията губят свойствата си веднага след празника.

Поверията разказват как звездите предават сила на растенията. Този образ принадлежи на фолклора, а не на ботаническо обяснение на свойствата им.

Събирането на растения преди изгрев е част от обредния разказ. Празничният час не ги превръща в лек за всички заболявания.

На някои места правели и специален ритуал за откупуване на взетите от природата билки. Жените играели около набраните наръчи отново мълчано хоро. Набраните в еньовата нощ растения се сортирали на празника на безсребърниците Козма и Дамян, 1 юли.

Отвари са се правели и веднага, винаги в нов, неизползван съд. Обикновено на 24 юни се берат липа, жълт кантарион, лайка, бял равнец, мента, еньовче, мащерка, маточина и други. Билкарите никога не обират билките докрай. Те винаги оставят по един от всеки три стръка, за да има и догодина, на същото място да израснат достатъчно растения и отново да се вземе лек от природата.

Билките като празничен символ

Еньовчето, ментата, мащерката и другите растения присъстват в разказите и венците за празника. Сезонът на събиране зависи от вида и мястото. Този календарен материал не предлага билкови схеми за лечение или дози за прием.

Билковите продукти могат да взаимодействат с лекарства. Особено много такива взаимодействия са описани за жълтия кантарион. При здравословен проблем потърсете медицински съвет, вместо да използвате обредна рецепта.

Еньовски венец

Венецът е древен магически предмет, който закодира в себе си желанието за щастие и отдалечаване от зли сили. С венци се кичат всички обекти, които представляват особена ценност – животните, та да са плодоносни и здрави и да дават богато поколение, кладенците, за да не пресъхват, къщите, за да са пълни с деца, хамбарите, за да са пълни с жито.

Сватбеният венец носи любов и деца. Всички помним и лавровите венци за воините победители. Силата на венеца се намира и в короните на владетелите. Еньовският венец и горящият огън във формата на кръг са знак за цивилизована територия, отцепена от опасностите на широката Вселена. Извън този кръг е всичко опасно, което може да навреди, там е целият хаос.

Огънят има силата да пази и да пречиства всичко, което мине през него. Така венецът и кръгът получават сакрална роля.

Казват, че на Еньовден всяка магия става и всяко гадание е истинско и се сбъдва. От билките, сред които водещо е еньовчето, се свиват китки и венци. Някъде правят по една китка за всеки един от семейството, за да му се гадае каква ще е годината и да му се нарече индивидуално късмет и успех.

Китките се пазят в дома като празничен символ. Опушването на стаята на болен човек не е лечебна процедура.

Момина китка

В китките се завиват 7, 9, 12 вида билки. Казват, че такава китка може да привлече любимия. Задължително присъстват така наречените момински билки като божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец. Добавят се омайниче за любов и за привличане на мъж.

Според народните вярвания, когато се вари биле за любов, то това не може да стане ей така, пред очите на всички. Избира се запустяло място – може да е стара къща в края на селото или някъде из поляните, където няма да мине никой и чуждо око няма да надзърне. Водата се поставя на слаб огън, за да завира бавно, и в нея се хвърля сух бял оман.

Сухият бял пелин пък се свива на китки, само че с голям размер, и с тези своеобразни метли се измита домът от всичко зло, което може да се е спряло и натрупало по ъглите и долапите. Стръкче от билката, скрита някъде на голо, пази от зли очи и уроки. Венец, свит от бял равнец, се окача над главата на болния, а когато поеме енергията на болестта, се хвърля в течаща вода, за да бъде отнесена надалече.

Магии и ритуали

Празникът и в този си вид носи белези на ранния култ към Слънцето. В деня му хората излизали от домовете си още преди изгрева, за да се поклонят пред светилото и да наблюдават раждането на деня.

Вярвали са, че слънцето ще се изкъпе във водите на река, море, езеро и ще тръгне към зимата. Жените на всякаква възраст берат билки и цветя, сплитат ги в не просто голям, а направо огромен венец, под който може да мине цял човек. Целта е да се промушат под него в едно със своите деца, разбира се за здраве.

Мълчано хоро

Според Розмари де Мео същинското тайнство на Еньовден се извършва през нощта или точно преди да разпукне изгревът и е в две части – наричане, чрез което се призовава силата на Корена, и мълчанието, бдението. В този ритуал човекът изрича и фиксира във Вселената благото, което иска да получи.

С прости думи това е нещото, което ще го направи щастлив, радостта в живота му. И иска силата за осъществяването, за сбъдването от своя български корен. Наричането свършва с мълчано хоро, което се играе само от жени.

Хорото е спокойно, прилича на просто по-чевръсто ходене. Самите движения не носят някакъв дълбок езотеричен смисъл. Цялата работа е в мълчанието – то се изпълнява, без да се пророни дори и дума, не и случайно! Жените мълчат и пречистват с дъха си пространството.

Дишането е ключът в този ритуал, макар и позабравен вече. Изпълняват се особени дълбоки вдишвания и издишвания, групирани по три, които издават звук, подобен на изсвистяване. Така с дъха жените изчистват мястото, където ще бъде сторено същинското тайнство.

Хорото приключва при мъжкия огън, където жените се събират около мъжете. И точно тук – около огъня, се вика българският корен, призовава се българската земя, активира се родовата памет, силата на кръвните връзки – всичко това, събрано в една точка – земята.

Призовава се на висок глас, използвайки магията на думите. Сърцата започват да блъскат в гърдите, да се качват към гърлото, защото емоцията градира, силата се натрупва, енергията се повишава, а въздухът буквално е нажежен до червено от напрежение. И точно, когато вибрацията е стигнала връхна точка, тя се прерязва като с нож, в един миг.

Това е моментът, в който се преминава към пълно дълбоко мълчание. Обикновено това се случва около един часа през нощта, след като всичко е минало, разказва Розмари. Всички присядат и замълчават.

Мълчат до изгрева, мълчат и се пречистват. Мълчанието е магически ритуал, който премахва всичко старо, ненужно и болно и подготвя полетата за нов запис – дай Боже този път само на хубаво, на здраве, на берекет. Така нареченото говеене се практикува често и в много от българските фолклорни обичаи.

Мълчана вода

В ритуалите на Еньовден се използва мълчана вода. Простото обяснение е, че водата е налята от извора или чешмата в пълно мълчание. Но всъщност това е основно магическо средство, използвано на всички големи български празници. Причината е, че мълчаната вода е чиста, „незаредена“.

До нея не са се докоснали ни добро, ни зло. Тя е поле, върху чиято структура буквално се „пише“ – тоест енергийната ѝ структура поема желаната енергия, в случая на късмета, плодородието, здравето или каквато е целта на извършвания ритуал.

В обредите мълчаната вода служи за потапяне на китки и наричане. Вода с престояли растения и накити не се предлага тук за пиене или лечение.

Поръсването с мълчана вода е символично пожелание за здраве. Обредната вода не обеззаразява дома и не се дава на болни деца като лечение.

Мълчано бдение

За да се осъществи истинска и дълбока връзка с корена, човекът се отваря към природата и се устремява към пълно сливане с нея – така, сякаш е неотменима част от гласа ѝ, от ритъма ѝ, от най-дълбоката ѝ същност. Розмари вмята, че думата „природа“ може да се прочете като „при рода“, при корена си, при своя изконен източник.¹

И така, по време на еньовското бдение, в абсолютна почит към рода хората започват да се движат из гората в мълчание, като вид бдение и сливане с корена.

Според старото ни знание, едно от основните правила да си здрав, да си радостен човек, е да почиташ корена си и да черпиш силата си от него. Причината е, че вечната човешка душа в това пререждане е избрала именно тази земя, този корен и това не е било случайно. Човекът ще учи уроците си през българското и ще получава силата си чрез българския корен. Коренът е ключът към силата и обратно – силата изтича, човекът залинява, когато се отдалечи от него.

Магията на изричането

Наричането, което се използва и на Еньовден, и в други фолклорни ритуали, всъщност е едно много старо, предхристиянско тайнство. Смисълът му е простичък: с енергия, почерпена от земята и корена, се внася промяна в живота в желаната насока. Това е изкуството да се променя околната среда и обстоятелства, самото подсъзнание посредством човешката воля.

Поговорки, в които ни се завещава тази истина, има много: примерно тази, че казаната дума е неотменима като хвърления камък, както и това, че реченото е равностойно на стореното. Всички те отразяват убеждения, които залягат и в обредното наричане, в което се използва силата на изречената дума.

Въпреки че наричането изглежда просто за осъществяване, то е много, много трудно. Защото на първо място човекът трябва да съумее да осъзнае, а след това и да признае на глас своето най-голямо желание – онова, което би променило живота му изцяло и издъно.

За да се реализира това, първо се приема за даденост правото на щастие – безусловно, без заслуги, без труд, просто така, защото си Човек. Това е венецът на един труден път на вътрешно осъзнаване и себепознание. И втората крачка е смелостта да се изрече на глас.

И когато едно нещо се изговори, то започва да съществува. В това е магията на думите, която следва магията на мълчанието. Ключът към сбъдването е концентрираното намерение за промяна и влизането в пълна хармония с природата и природните сили.

А самото наричане има голямата, необикновената цел да променя животи.

Гадаене на Еньовден

Гадаене по Слънцето

Вярва се, че утринта на Еньовден слънцето буквално трепти, танцува. Който има щастието да види това чудно явление, ще бъде як, здрав и успешен през годината.
Сянката на човека в утрото на Еньовден също е източник на информация. Станете рано, точно преди слънцето да се покаже, и се насочете с лице към него.

Когато лъчите ви огреят, обърнете се през рамо и погледнете сянката си. Ако тя е очертана в пълен ръст, значи и здравето и берекетът ще са пълни, ако се отразява само част, според поверието човекът го чакат болести и проблеми.

Което момиче първо види еньовското слънце, първо ще се задоми. Освен това го чака богатство и здраве.

Според народните поверия, нощта е идеална да се примами богатството и берекетът към нивите, хамбарите и оборите. Плодородието е енергия, която може да бъде привлечена чрез магическо действие. Краденето обаче е свързано с това, че берекетът от една нива се взема и се носи на друга.

Казват, че това го правели магьосниците, които бродели из нивята и карали житото да им се покланя. А ако останел стрък с ненаведена глава, те го взимали и го носели на нивата, която желаят. И цялото плодородие се пренасяло на нея, а ограбената нива залинявала. Някои стопани се мъчат да се опазят от обир, като бързат да ожънат краищата на нивата преди Еньовден, за да няма с какво вещицата да извърши злия си ритуал.

Страхът от гладна година и лоша реколта са породили редица забрани. По тъмно е забранено да се пие водичка, не бива и да се налива. На самия празник пък, както и при всички други, не се перат дрехи и не се простира, защото има опасност някой от семейството да се разболее.

На Еньовден е забранена всякаква работа, но най-вече жъненето, защото има опасност природните сили да излеят лошотията си върху нивята. Казват, че Еньо ще удари с гръм стопанството на всеки, който не го уважава.

Друг обред е прескачане на огън. Огънят е една малка вселена, пренесена на земята. Човекът се връща символично при източника си и показва своята сила. Младежите наклаждали огромни огньове, засилвали се и ги прескачали, за да си гарантират сила и жизненост.

Обредно къпане: вярвало се, че то отмива болестите и лошотията и пречиства човека за още една цяла година.

Гадаене по добитък, птици и животни

Ако на Еньовден овцете лежат на земята и са спокойни, то зимата ще бъде топла, мека и няма да мори хората с дълбоки снегове и люти студове.

Ако преди Еньовден се чуе кукувица, зимата ще дойде по-рано от обикновено и ще бъде сурова. Ако гласът на птицата се чуе след Еньовден, настъпването на зимата ще се забави и времето ще е меко.

Ако на празника кучето-пазач в дома не изпълнява задълженията си, а лежи на кълбо, то предстоящата зима ще е мразовита, дори опасна. Ако се разхожда спокойно, зимата ще бъде топла и мека.

На този празник животните се мажат с прясно бито масло, за да дават много мляко. Жените и момите си мият косите с еньовска вода, за да са красиви, блестящи и да привличат погледите на мъжете.

Жените връзват на пояса си стръкове ръж, за да не ги боли кръст и да не се уморяват прекалено при полската работа.

На Еньовден се приготвят нови метли. През деня се берат тревите, а след това се сушат и съшиват. Поверието казва, че брана на този ден метла измита от къщата всичко, що е зло – дяволи и таласъми.

Пророчески сънища

Особената енергийна активност на небесните светила по Еньовден се отразява не само на растенията, но и на хората. На Еньовден се сънуват пророчески сънища, в които информацията буквално се излива през отвореното небе към хората. Границите между този и онзи свят изтъняват и човекът може да получи ценни напътствия.

В тази специална нощ пророческите сънища са присъщи на всеки, а не само на избрани. За да получиш съвет и помощ от небето, не се изискват специални дарби. При гадаенето има значение каква е фазата на луната в дадения момент. Ако е растяща, в съня ще се покаже бъдещето, заедно с указания какви са най-правилните действия.

Ако луната е намаляваща, ще помогне за осъзнаване на преживян и приключил етап. Ако се присъни определен човек, значи е дошло време да се приключат отношенията с него. Ако се присъни проблемна ситуация – дошло е време да се разреши. Ако е новолуние, тогава ще получим информация за делата, които ще се наредят сами, без никакъв труд и усилия.

За сънуваното не бива да се тревожим, нито дори да мислим за него, а да го оставим да се оправи само, когато и както даде Господ. Ако луната е във фаза пълнолуние, тогава ще получим указания кои хора и събития от живота ни изчерпват нашата енергия, за да се предпазваме от тях.

Хубавите сънища по Еньовден се сбъдват, а кошмарите – обратно, показват какво ще напусне живота на сънуващия. Добре е сутринта сънуваното да се запише, защото се забравя почти незабавно. За да се сънува пророчески сън, обаче, трябва предварително да се изкаже намерение.

При лягане си кажете, че молите за указания в живота си. Впрочем, добре би било да се заяви, че желаете, когато се събудите, да помните всичко подробно и ясно. При заспиване не мислете за нищо, което тревожи ума. Отпуснете се с приятни представи и оставете настрана проблемите – дори въпроса, по който очаквате пророчество в съня.

Трапеза на Еньовден

Традициите на Еньовден не са свързани със сядането на трапези, затова няма точно определени ястия, които се правят за този ден. Празникът често се пада през Петровия пост и тогава трапезата е постна.² На отделни места се правят обредни погачи, които се раздават с мед с пожеланието за сладка година, както и обредни курабии във формата на слънце. По принцип през този месец от едва започващото лято основно се готвят супи от зеленини като киселец, ястия от зеленчуци, мусаки, качамак и други постни храни.

Песни, танци и обреди

Обичаят „Еньова буля“ е запазен в определен свой вариант и се изпълнява в странджанското село Факия. Казват, че е уникален, но всъщност той съдържа всички важни елементи на древните магически тайнства.

Девойките от Факия наливат мълчана вода точно по правилата – без да проронят нито дума. В нея те потапят билки, след което – точно по стария обичай, ги оставят под трендафил. Сутринта малко момиченце се преоблича като „Еньова буля“, забулена с традиционната червена кърпа.

Ритуалът във Факия поставя началото на жътвата с пожелание за плодородие – най-старата и непреходна ценност на човека.