Време за прочитане - 3 мин.

История и обичаи за Голяма задушница

В най-дълбока древност е възникнал култът на мъртвите. Този култ залегнал в религията на Древен Египет и народите на Месопотамия. Те са вярвали в задгробния живот. Тяхната почет към близките им била чрез храна, най-различни предмети, според които са били необходими за техния път в подземното царство. Вярата в живота след смъртта не била чужда и на древните траки, гърци и римляни. Те възприемат голяма част от философията на източните религии. За това говори и фактът за възникването и просъществуването на легендата за тракийския цар-жрец Орфей и неговата съппруга Евредика. Пак според този мит – преразказан от древните гърци – Орфей слиза в Царството на Хадес заради Евредика.

Голяма или мъжка задушница
Голяма или мъжка задушница

За самите елини царството на Хадес заема основно в място в техните религиозни възгледи. Наред с това те са почитали и бога на смъртта Танатос.

С военните победи, няколко века по-късно, римски войски разширяват своето политическо могъщество в земите на Египет, Асирия, Персия и Вавилон. Така те възприемат много от обичаите на изтока, дотогава непознати за тях. Римляните които са отворени към света, наред с обичаите свързани с дворцовите церемoнии възприемат някои източни религиозни възгледи на източните народи, като с това те обогатяват своите религиозни престави.

С падането на Рим през 476г. започва явлението известно в световната история като Великото преселение на народите. Тези процеси увличат славянските племена и част от прабългарите, които се заселват на Балканския полуостров. Тук те заварват една много високо развита древна цивилизация, която оказва влияние върху техния религиозен мироглед. Това най-вече се отнася до славяните. Те, както гърци и римляни, изповядват политеистична религия.

При славяните също е разпространен култът към мъртвите. Техните екзотерични представи са свързани предимно с вярата в духовете, които според тях са душите на умрелите.

Но това не е нищо ново, тъй като още в Древен Египет хората са вярвали в душите на мъртвите Ба и техните сенки Ка.

За разлика от славяните древните българи идват с коренно различна култура. Те вярват в един бог Тангра, поради това религията им се числи към групата на монотеистичните религии, каквито в днешно време са: юдаизма, християнството и исляма. Но това не означава, че не са почитали своите мъртви, а напротив.

Понеже прабългарите са военнизиран народ, в определен ден от годината са почитали своите паднали в бой воини.

С приемането на християнството в българския религиозен живот навлиза православният календар. В който някои традиции почти не се изменят. В българския църковен календар има три големи задушници през годината – преди Месни Заговезни, Черешова и Голяма (Мъжка) Задушница.

Голямата или мъжка Задушница винаги се отбелязва съботата преди големия православен празник посветен на Св. Архангел Михаил. Много от ритуалите и обредите са наследство от прабългарите и от техния култ към мъртвите. Понеже на този ден обикновено се почита паметта на падналите за свободата на България воини, тази задушница се нарича още и Мъжка Задушница.

На този ден е забранен всякакъв вид труд. Смята се за грях, ако някой работи на този ден. На задушница жените приготвят обредна храна, която е предназначена за подаване. Обикновено това е варено жито с орехи и канела. Наред с това се приготвя постен (безквасен) хляб и някои дребни сладки. Преди да се отиде на гробищата се ходи в църквата, където се занася част от тази храна. Другата е предназначена за подаване. Освен това се слага храна на самия гроб и се полива с червено вино. Самото подаване става след като е полят гроба с виното. Това се прави за бог да прости починалия.

Според народните вярвания това се прави, за да може душите на починалите близки да не си тръгнат гладни и жадни, а запалената свещ на гроба служи за по-лесно придвижване на душите. Иначе те ще се лутат в тъмнината докато намерят своя път.

От казаното дотук стигаме до извода, че в основата на тези вярвания е залегнала вярата в задгробния живот на мъртвите след смъртта. Тези вярвания на нашия народ и днес са живи. И все пак човек е жив, докато има хора, които го помнят и след неговата смърт.

Вижте още и ⤵️
Черешова задушница
За мъртвите или добро или нищо
Защо сънуваме мъртви хора
Архангелова задушница