Традиции и обичаи на Сирни заговезни – прошка

Какви са обичаите свързани със Сирни заговезни – прошка?

На Сирни заговезни се практикуват най-разнообразни обичаи в различните краища на България. Всеки район, всяко населено място си има своите традиции. Те обаче целят едно – да разнообразят монотонния начин на живот, да стоплят душите, да сгреят сърцата, да светнат с усмивки лицата, да доставят радост на хората и да ги подготвят за Великите дълги пости.

Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️

💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!

Кукери, кукурешки

В тоя ден на много места играят кукери, другаде – джамали, старци. А ние в Запалня си имахме кукурешки. Те се подготвяха изключително от децата. Работата за тях започваше още от края на лятото.

Кукурешките не са патент само на запалци. Има ги на много места в България. Това не са малките огънчета, които кладяха пред вратници и порти и прескачаха с думите:

“На попадията в калцуните, на попа в гащите!”,

т. е отправяха всички бълхи, въшки и всякаква гад в поповата къща. Нашите махленски огньове бяха огромни и се кладяха вън от селото, на могилите. И макар в село да имаше четири махали и да се кладяха кукурешки на четири места, две бяха главните – на горната и долната махала. 

Подготовката на кукурешките си беше чисто детско задължение. Това е огромен, продължителен, почти половин годишен доброволен и съзнателен, добре организиран детски труд. Още от края на лятото децата започваха да събират сламоляк, бурени и всичко сухо, годно за горене. Определяше се някоя сушина близо до могилата и всички мъкнеха там събраното. Никой не клинчеше. В противен случай го заплашваше отлъчване.

Обичаи

На Сирни заговезни още от сутринта децата с колички и тарги плъзваха нагоре по могилата и изнасяха събраното на върха ѝ. Там на специално подготвеното за целта място се забиваше в земята дълга върлина и около нея започваше да се издига купата. Най-малките, които не бяха в състояние да се включат в тази работа, събираха камъчета и дежуряха. Зададеше ли се някой от другата махала, те го зачесваха с камъните. От край време децата от махалите се дебнеха и гледаха да запалят кукурешките на другата махала още по светло, та вечерта да останат само техните.

Трябва да се признае, че горната могила доминираше и винаги кукурешките на горненци исглеждаха по-големи. Горната могила беше гола и се виждаше от всякъде. Огънят ѝ осветяваше не само целото село, но се виждаше от Твърдица, Козарево, Конаре, Гурково, Николаево, Паничерево. Долната могила беше обрасла с гора, а и големите акации, орехи и други дървета заслоняваха огъня. 

За Сирни заговезни всяко момче си бе приготвило и по няколко бутурници. Това са малки ракетки и сигурно някой от конструкторите на големите космически кораби е откраднал идеята на запалските деца. Изготвяха се от леска. Предната част на бутурницата бе заострена, от половината вече беше плоска и там се правеше разрез за ушичките. Те леко се извиваха , за да придават въртеливо движение на бутурницата при изстрелването ѝ. А тя се изстрелваше така: в средата ѝ се пробиваше дупка и тя се нанизваше на жилава пръчка, която се държеше с дясната ръка. В лявата се стискаше къса здрава тояжка. Жилавата пръчка се удряше със замах, силно и отсечено в твърдата тояжка. Бутурницата се изтръгваше от жилавата пръчка и се стрелваше в небето. 

Прошка

След изграждане на купата се определяха дежурствата тя да се пази, а свободните се прибираха в къщи, измиваха се, пременяха се и се отправяха да искат прошка от кръстниците си. Надвечер в храма се отслужваше вечерня, на която свещеникът искаше прошка от вярващите. Възрастните жители на селото почти всички ходеха да се опрощават, а някои и да се изповядват.

Селското хоро

Започваше селското хоро. Цялото село се изсипваше на него. Малки и големи, пременени, нагиздени излизаха на площада.  Младите играеха, възрастните гледаха и коментираха, но понякога и те не издържаха и се пускаха на хорото.

Жените стояха прави, обградили хорото, а мъжете, в повечето случаи насядали пред дюкяните, мъдреха политиката. Тук ставаше голямото селско опрощение, постоянно се чуваше: “прощавай! “, “Да ти е просто!”или даже “Да си прост!”. От тук нататък чак до Великден не се устройваха вече ожщоселски хора и веселби.

Смрачеше ли се, хорото се разпускаше и децата отиваха при купите си. Хубаво изградените купи се подпалваха и огньовете лумваха. Децата в някакъв транс се носеха около огъня, викаха, скачаха, направо щурееха, засилваха запалените бутурници към небето. 

Ако се случеше двата огъня – на горната и долната махала – да се разгорят едновременно, цялото село се озаряваше от техните пламъци. Възрастните, очаровани, гледаха като омагьосани. След загасването на огньовете и заливането на жарта с вода, което вече ставаше под командата на възрастните, всички се прибираха по домовете си.

На Сирни заговезни вечерята минаваше както във всички нормални български православни семейства: с опрощаването, каденето, гощаването, въртенето на халвата и хамкането.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Обичаи и традиционна храна за Сирни заговезни
Празници
Официални празници 2024